Спортни хроники: Когато вокалът на Rammstein беше олимпийска надежда

За плувеца Тил Линдеман вероятно никой не е чувал за разлика от певеца със същото име. В случая обаче героят е един същ. В детството си вокалът на Rammstein е страхотен талант в плуването и само можем да гадаем какво би излязло от него като спортист, ако не беше чепатият му характер.

Тил расте в семейството на на детския писател Вернер Линдеман и журналистката Бригите Хилдегард. Той прекарва детството си в ГДР и е включен в програма за подготовка на олимпийски таланти, каквато през 70-те и 80-те на миналия век има във всяка държава от бившия Източен блок.

Баща му го записва да тренира плуване на 10-годишна възраст в Рощок, убеден, че момчето му има данни за професионална кариера. Тил обаче няма такива нагласи и музикантът и до днес говори с отвращение за спортното училище и спомените от него. Признава, че строгата дисциплина и изтощителните тренировки са били неща, с които не му е било никак лесно да свикне.

„Не ми се говори за това. Нямам нито един добър спомен“, споделя Линдеман, който загатва за извращенията в спортния „концлагер“ на източногерманците, без да иска да разказва за него с подробности.

Когато е на 12, родителите му се развеждат и отглеждането и възпитанието му са поети от баба му. Тя не само се превръща в най-близкия му човек, но и в най-големия му фен.

„На едно от състезанията в Лайпциг баба беше на трибуните, за да ме гледа. Тя имаше огромно дообро сърце и беше мила жена, която не би наранила и муха. След старта треньорът ми дръпна здраво конско, защото не бях достатъчно бърз. И тогава край басейна слезе тя: „Как си позволяваш да говориш така с внука ми?!“, извика баба ми. Винаги съм я обожавал, а тази случка ще помня винаги. В онези времена никой не си позволяваше подобни неща, а треньорите бяха големи авторитети!“, спомня си Линдеман.

Въпреки всички трудности – Тил наистина притежава талант и е сред проектонационалите на ГДР.

Близо до националния отбор

Най-големият турнир, до който достига, е Европейското първенство за младежи през 1978 г., проведено във Флоренция. На шампионата на планетата пристигат треньорите на представителния национален отбор, за да набират олимпийци за Игрите в Москва през 1980 г. А името на Линдеман е сред челните в списъка.

„В Москва щях да съм само на 17 години, а Салников беше цар по това време. Тогава руснаците не можеха да бъдат победени. Те тренираха във вода с температура 18-19 градуса и са най-коравите типове в света. Те не изпитват болка, издръжливи са, притежават несломим дух и имат сърца. Не ги интересуват трагедии, несгоди и катаклизми. Винаги са ни разбивали“, казва Тил.

Бъдещият музикант не успява да блесне във Флоренция – на 1500 метра свободен стил остава едва 11-и, а на 400 – седми. Линдеман е убеден, че провалът му в спорта се дължи на психологическия фактор и най-вече на това, че не умее да губи. Просто не успява да обърне последното в сила и хъс за победа, а в страх от поражението, който го „изяжда отвътре“.

„Три дни преди състезанията вече треперех. Напрягаше ме всичко: строгата концентрация, безкрайното чакане и т.н., докато най-накрая стигнеш до старта. И когато прозвучи свирката, идва облекчението. Още със скока във водата знаех дали времето ми ще е добро или не. В сравнение със състезанията, концертите са ми като детска игра“, твърди музикантът.

Оттеглянета от големия спорт

Въпреки че официалната версия е, че Линдеман е бил принуден да напусне големия спорт заради контузия в коляното, това не е съвсем вярно. Основната причина е характерът му. По време на лагерите и състезанията често нарушава дисциплината. Бяга от хотелите и базите, за да се среща с момичета и купува еротични списания от плувци от Запада. Своеволията му се редят едно след друго и в един момент от федерацията на ГДР решават, че трябва да го изгонят.

Младият спортист се изправя и пред семейни проблеми, след като разваля сериозно отношенията с баща си.

„Мислех си, че спортното училище ще го дисциплинира поне малко, но се оказа заблуда – споделя Линдеман-старши. – Беше като жребче след дълги зимни месеци в конюшнята: препуска към пролетната зеленина, цвили и жадува свободата. Гласът на моята съвест питаше: „Какво да правя с него – да си премълча или пък да говоря?“, спомня си писателят в книгата си: „Записките на един баща“.

Оттегляйки се окончателно от спорта, Тил се посвещава изцяло на музиката.

През 1994-та основава Rammstein, а три десетилетия по-късно бандата е същинско явление. Линдеман продължава да плува, за да поддържа формата си, а освен това от водата черпи и творческо вдъхновение.

„Няколко от песните ни са измислени по време на тренировка“, признава той.

За съжаление, бащата на музиканта не доживява световната слава на момчето си. Вернер си отива през 1993-та – само година преди създаването на Rammstein. Тъжно, че не успява да зърне как Тил сбъдва мечтата му. Макар и не посредством медали и рекорди…

Но и да беше постигнал много от тях в плуването, едва ли щеше да стане по-известен, отколкото стана с музиката си.