Спортни хроники: Футболистът, който остана без крак, но преоткри себе си в плуването

Тове е необикновената история на един унгарец, роден през 1909 г., който е луд по футбола още от най-ранна детска възраст.

Оливър Халаши тренира в академията на Уйпещ и му предричат велико бъдеще; всички треньори го смятат за топ таланта на унгарския футбол – Халаши демонстрира неизчерпаема енергия и любов към играта. Но съдбата има други планове за него.

В един дъждовен ден, когато е на 8, Оливър закъснява за тренировка. Бързайки да стигне възможно най-бързо до стадиона, момчето решава да се качи на трамвая в движение. Скача, но, за негово съжаление, се подхлъзва заради наскоро навалелия дъжд.

Кракът му остава под металните колела, след което е ампутиран под коляното. В този момент животът на момчето се превръща в истински кошмар. Не само, че мечтата му за футболна кариера се изпарява за секунди, но и в продължение на цяла година след операцията Оливър усеща непрестанни пронизващи болки в крака.

Отчаянието е огромно, но след година рехабилитация Халаши се връща на базата на Уйпещ, вече в различна роля. Осъзнал, че няма как да се върне на зеления килим, Оливър избира басейна за новата си арена за изява и още с първото гмуркане се влюбва във водата.

Не само плува, но и започва да тренира водна топка. Момчето открива нов смисъл в живота си. Във водата показва не по-малко талант, заради което никой не е изненадан, когато се пуска на унгарския плувен шампионат в открити води.

17-годишният Оливър се включва в 9-километровото плуване по река Дунав, за да докаже на всички, че дори хора с ампутирани крайници не бива да бъдат отписвани. По средата на състезанието Халаши изостава сериозно от лидера, но благодарение на перфектно изработена стратегия успява да го изпревари и да стигне преди всички до финала, печелейки първата си голяма плувна победа.

Две години по-късно е включен в олимпийския отбор по водна топка, който заминава за Игрите в Амстердам през 1928 г. с огромни амбиции. В онези години параолимпийските игри все още не съществуват и хората с недъзи, на теория, могат да участват в обикновените олимпийски игри. Но не всички мислят така.

Треньорът на унгарския отбор – Бела Комяди, е засипан от критики, защото е включил играч с недъг в олимпийския състав. Това обаче не пречи нито на тима, нито на Халаши да се изяви. Оливър отбелязва четири гола в рамките на турнира, а Унгария се връща у дома със сребърните медали.

Постижението на унгарците е още по-впечатляващо заради факта, че Комяди взима точно седем играчи на Олимпиадата и цял турнир играе без смени. За сравнение, Германия, която става олимпийски шампион тогава, има една резерва, а Франция, която също се качва на почетната стълбичка, е с две.

С това постижение започва и доминацията на Унгария в спорта. Между 1931 и 1938 г. унгарците печелят две поредни олимпийски титли, както и три европейски. Оливър изиграва общо 91 мача за националния тим в този период, като междувременно продължава да радва и местните фенове, като с Уйпещ става шампион на Унгария десет поредни пъти.

Въпреки всичките си успехи във водната топка, Халаши не забравя и плуването. През 1931-ва, само няколко дни след победата над Германия на финала на Европейското по водна топка, става европейски шампион и на 1500 м свободен стил в Париж.

Заради началото на Втората световна война кариерата му приключва мигновено. На 10 септември 1946-а плувната легенда се качва в такси, което да го откара до басейна. След което изчезва безследно. Два дни по-късно тялото му, заедно с това на шофьора, е открито в колата, зарязана в покрайнините на Будапеща.

Разследването работи по няколко версии. Основната е, че колата е била спряна от съветски патрул. Станал е някакъв скандал между шофьора, Халаши и съветските войски, в резултат на което двамата са били убити и захвърлени извън града.

Оливър оставя вдовица и две дъщери, а няколко дни след погребението му съпругата му ражда трета дъщеричка.

Първите думи, които новороденото чува от майка си, са: „Баща ти беше велик мъж.“ И това е самата истина.