Земята се е наклонила заради изпомпването на подпочвените води
Прекомерното потребление на подпочвените води е проблем не само за районите, в които скоро може да свърши тази важна течност, но и буквално за цялата планета.
И този ефект може да се измери – като се наблюдават промените в разположението на Северния и Южния полюс, които според ново проучване са се изместили с почти 80 см за 17 години. Ако това не ви звучи много, помислете за масата на обекта, който сме успели да наклоним.
Въртенето на Земята зависи от разпределението на масата ѝ (както при всяко нещо, което се върти). Ако масата се премести към центъра, въртежът ще се ускори; ако се премести към периферията, ще се забави, за да поддържа кинетичен момент. По същия начин, ако масата се премести само в едната страна, наклонът ще се промени, за да компенсира.
Поради тези причини, това лято, като отидете на почивка някъде по тропиците, вие ще леко промените въртенето на Земята, което после ще си се възстанови, когато се приберете. Тази промяна, разбира се, е незабележима, но не така стоят нещата с движението на милиарди тонове вода. През 2021 г. учените обясняват промяната в наклона на Земята с топенето на полярните ледени шапки. Сега доказателствата разкриват, че е налице и по-фин фактор: добивът на подземни води.
И двете изследвания се основават на данни от експеримента GRACE (Gravity Recovery and Climate Experiment) – американско-германски спътник, който проследява гравитацията на различни точки на планетата, докато преминава над тях. GRACE функционира от 2002 г., но са има картини на въртенето на планетата, съставени с помощта на още по-ранни данни от 80-те години на миналия век.
Откакто наблюдаваме, земните полюси все са се движили спрямо континентите. Но скоростта, с която това се случва, се е ускорила драстично в средата на 90-те години. Това се обяснява с топенето на огромни количества полярен лед и повишаването на морското равнище.
Нещо подобно, но по-сложно, се случва, когато се изтеглят подпочвени води на повърхността. Въпреки че първоначално водата се използва предимно в местното земеделие или промишленост, след като излезе на повърхността, голяма част от нея се изпарява или се влива в реките, като обикновено в крайна сметка се озовава в океаните.
Според предишни изчисления това извеждане на подпочвени води би трябвало да е довело до повишаване на морското равнище с 6 милиметра между 1993 и 2010 г. Това обаче е само около 10% от наблюдаваното за този период покачване. Топенето на ледовете и разширението от топлината също са големи фактори, поради което е трудно да се определи кой колко влияние има върху ситуацията.
Именно тук идва помощта на GRACE. Допълнителната морска вода измества полюса, но изместването е различно в зависимост от това откъде идва.
„Полюсът на въртене на Земята всъщност се променя много“, казва Ки-Уон Сео от Националния университет в изявление. „Нашето изследване показва, че сред причините, свързани с климата, преразпределението на подпочвените води всъщност има най-голямо влияние върху изместването на ротационния полюс.“
Сео и съавторите му моделират как полюсите биха се придвижили спрямо континентите само въз основа на топенето на ледовете. Както се очаква, това не съответства на наблюденията, затова те добавят различни сценарии с извличане на подземни води. И когато използвали предварително изчислената стойност от 2,150 гигатона, моделът напълно съвпаднал с реалността. Без този ефект земният полюс би бил насочен на 78,5 cm на запад от мястото, на което се намира сега, което e скорост от 4,4 cm годишно, подобна на скоростта, с която се движат континентите. Полюсът се насочва към Исландия, а не към централната част на Гренландия, както би станало в противен случай.
Добивът на подземни води е по-труден за моделиране от топенето на ледовете, отчасти защото е толкова широко разпространен. Въпреки това по-голямата част от изпомпваната вода през този период е била в два региона с голям недостиг – западните Съединени щати и Северна Индия, които се намират на сходни географски ширини.
На теория, ако преместим полюса достатъчно, бихме могли да променим сезоните като северният полюс ще се доближи до Обединеното кралство, но това няма да представлява опасност още дълго, дълго време. Тревожното в откритията обаче е, че те потвърждават скоростта, с която използваме един от най-важните си ресурси. Приносът на подпочвените води за заливането на ниско разположени земи също е по-непосредствен проблем. По ирония на съдбата това понякога се изразява в проникване на морска вода в подпочвените води, което ги прави солени.
