Започва нова „златна треска“, която може да предизвика невероятна катастрофа
Светът е на прага на нова „златна треска“ – и тя може да бъде катастрофална за морската среда. Тъй като търсенето на електроника и батерии продължава да расте, инвеститорите започват да гледат към морските дълбини като източник на редки минерали. Апетитът за печалба бавно превръща тази възможност в реалност, но екологични групи и морски учени предупреждават, че безмилостното разграбване на морското дъно има огромни неизвестни рискове и може да се окаже катастрофално за тази уязвима екосистема.
Перспективата за дълбоководен добив на полезни изкопаеми е в известна степен Параграф 22. Тъй като светът се стреми да се откаже от изкопаемите горива, акумулаторните батерии – като тези в електромобилите, смартфоните и лаптопите – се превръщат в безценна технология. Но суровините, необходими за производството им, най-вече литий и кобалт, изискват огромни количества енергия и могат да се окажат трудни за добиване.
Дълбоководният добив се предлага като възможен начин за задоволяване на нарастващото търсене на тези редки материали. По части от морското дъно на дълбочина от 4000 до 6000 метра могат да се открият полета, пълни с полиметални конкреции (образувания), които са пълни с много от редките метали, необходими за батериите, като кобалт, мед, манган и никел. На по-малки дълбочини също може да се открият дебели кори с подобен коктейл от редките суровини.
За да се сдобием с тези минерали, ще са необходими гигантски роботизирани машини, които да разкопаят океанското дъно, като отстранят горните му слоеве. След това материалите ще се изпомпват над повърхността до кораб, а отпадъчните води и отломките ще се изхвърлят обратно в океана, създавайки огромни мътни облаци.
Центърът за биологично разнообразие отбелязва, че това „неминуемо ще навреди“ на чувствителните екосистеми, които съществуват в морската среда – от гъбите и коралите на морското дъно до костенурките и акулите.
През 2021 г. над 775 морски учени и политолози подписаха отворено писмо, в което призовават за спиране на всякакъв дълбоководен добив, докато не се докаже със солидни научни доказателства, че той няма да навреди значително на морската среда. По подобен начин група от 37 финансови институции публикува съвместно изявление, в което призовават правителствата да не пристъпват към разкопаване на морско дъно, докато не бъдат напълно изяснени рисковете.
Що се отнася до потенциалните горещи точки за добив, мнозина са хвърлили вече око на зона Кларион-Клипъртън (CCZ) – участък в централната и източната част на Тихия океан с площ 6 милиона квадратни километра, който се простира от Мексико до Хаваите. Той може да изобилства от редки минерали, но е богат и на биоразнообразие. Скорошно проучване успя да идентифицира 5578 различни вида там като около 90% от тях са напълно нови за науката.
Към настоящия момент органът на ООН, отговарящ за разрешенията за дълбоководен добив – Международният орган за морското дъно (МОМД) – не е разрешавал никакъв търговски добив на минерали, въпреки че е издал над 30 лиценза за проучване.
Някои се опасяват, че това скоро може да се промени. През юли 2023 г. малко известният МОМД проведе конференция, на която бяха обсъдени правилата за дълбоководен добив. Тези разговори бяха предизвикани още през 2021 г., когато тихоокеанският остров Науру информира органа, че иска да започне добив, давайки на властите две години за определяне на правила, с които да се регулира новата индустрия.
Обсъжданията приключиха с това, че минните компании не успяха да получат незабавна зелена светлина да започнат да разкопават океаните. Макар че този резултат беше отбелязан от природозащитниците, те уточняват също, че битката далеч не е приключила.
„Инвеститорите, които наблюдават случилото се през изминалата седмица, ще видят само една отчаяна индустрия, която се опитва да поддържа илюзията, че има някакво бъдеще“, заяви Луиза Касон, международен активист на „Грийнпийс“ за океаните, в изявление миналия месец. „През тези седмици стана ясно, че безотговорното продължаване на добива в морските дълбини в разгара на климатичната криза е не само безразсъдно, но и политически токсично. Светът се бори срещу дълбоководния добив на полезни изкопаеми – предстои ни още по-голяма битка.“
