Вродено ли е у човека да воюва

Продължава дебатът дали на хората им е вродено да са агресивни, склонни към война и насилие, или стават такива само в резултат на социализация. Този дебат започва още при най-ранните философи и продължава до ден днешен сред изследователите от редица реномирани университети. Има доказателства, които сочат и в двете посоки, но наистина зависи на кой учен вярвате…

Жан-Жак Русо

Ранните съвременни философи Томас Хобс (на главната снимка) и Жан-Жак Русо първо повдигат дебата дали у хората има вродена склонност към насилие или не. Много преди антрополозите да наблюдават шимпанзетата и археолозите да изучават костите, имаме любознателни умове, задаващи си големия въпрос: човечеството вродено агресивно ли е или хората в сърцето си са мирен вид, но такъв, който е повлиян негативно само от цивилизацията?

Хобс вярва, че примитивните човешки животи са „самотни, бедни, гадни, брутални и ниски“. Той вярва, че човекът по природа е самоцелен вид, склонен към насилие и война и воден от страх. Според Хобс в човешката ни природа е да бъдем насилствени и агресивни, независимо от обкръжението и външните влияния.

Русо, от друга страна, вярва, че човекът е по същество мирно животно, едно с природата и в хармония с обкръжението си. Русо разглежда оригиналния човек като „благороден дивак“. Той твърди, че човекът по природа е добър и мирен и че само когато е подтикнат или се влияе от външни обстоятелства, той би станал агресивен.

През 70-те години Джейн Гудол изучава шимпанзета в Танзания. Гудол започва проучването си, вярвайки, че шимпанзетата ще бъдат относително спокойни, освен ако не бъдат провокирани. Тя не е съгласна с теорията, че приматите са естествено насилствени. Но греши.

Тя и нейният екип всъщност стават свидетели на група от мъжки шимпанзета, които до смърт пребиват женско шимпанзе и изяждат нейното 18-месечно бебе. Въпреки че не иска да вярва, че животните, които изучава, са по природа такива агресори, тя наистина намира доказателства в подкрепа на това.

След като вижда как различни шимпанзета атакуват други членове на групата си, тя няма друг избор, освен да се съгласи, че шимпанзетата всъщност са предразположени към агресивно и брутално поведение.

Няколко години по-късно, през 1978 г., колегата антрополог Наполеон Шаньон изучава хората от племето Яномамо. Шаньон твърди, че племето Яномамо живее в „постоянно състояние на война“, участвайки в непрекъснати дуели и нападения между отделните му села.

Той твърди, че насилието и заплахата от насилие доминират в социалната култура на племето. Констатациите на Шаньон обаче са оспорени, като някои казват, че извадката му от културата е толкова ограничена, че неговите заключения нямат приложение за света като цяло и със сигурност не и за хората като цяло.

Като се има предвид, че антропологията и археологията не са точни науки, няма начин да се твърди с някакво чувство на сигурност, че и двете страни са прави. Прав ли е Хобс, като предполага, че всички хора имат вроденото желание да водят война и да организират агресия? Или Русо е прав, когато твърди, че човекът е мирен и в хармония с природата?

Ако това, което виждаме в новините днес, е индикация за нещо, на човек би му било трудно да се съгласи с Русо. Изследователят Стивън Пинкър от Харвардския университет обаче наскоро оспорва доктрината, че „войната не е инстинкт, а изобретение“ като твърди, че вярвате или не, войната и насилието всъщност в момента намаляват.

Той казва, че едва сега с напредъка на технологиите археолозите вече могат точно да преброят телата и костите, показващи доказателства за прояви на агресия. И че от ерата на романтизма през 18 век до днес броят и делът на смъртните случаи, причинени от насилие, са намалели значително.