Пациентите в кома осъзнават всичко, но просто не могат да отговорят – новото научно изследване доказва точно това
Човек може да бъде много неща – творец, атлет, лекар, учен и войник, но никога няма да бъде безсмъртен. Интелигентните хора знаят това, но много често го забравят, докато не преживеят по-тежки травми и не се доближат опасно близо до фаталния край. Само онези, които са успели да минат през състояние като кома, могат да признаят, че това е не само страшно изживяване, но и нулиране на всичко постигнато до този момент, защото изведнъж тялото е забравило всичко и трябва да се научи за рекордно кратко време. Какво е това от гледна точка на медицината?
При много тежки травми и високи прагове на болка, мозъкът пуска своя последен защитен механизъм, който спира всички моторни функции, нерви и оставя в това състояние за дълго време, преди да започне да работи отново. В чести случаи ще открием, че лекарите също прибягват до това състояние, използвайки различни медикаменти, в които подозират, че пациента най-вероятно не е в съзнание и може да работят върху тялото или просто да го поддържат, докато успее да се възстанови. Точно това е най-интересната част – според някои нови проучвания, учените са категорични, че пациентът не само е адекватен в това състояние и може да различава звуци и дори реч, но и реално е жив, просто тялото не функционира.
Самият вегитивен стадий, както ще се срещне в повечето медицински журнали, може да се опише като състояние на будност, но без осъзнаването му. Пациентите често отварят очите си, докато спят, други преживяват будни цикли, въпреки липсата на всякакъв отговор и реакция при опит за комуникация или търсенето на рефлекси. Самият феномен се описва с идеята, че един пациент е тук и същевременно не е – като котката на Шрьодингер. Онези, които са се върнали обратно, разказват как това е нещо като разходка между този и другия свят, а те самите не принадлежат на нито един. Ако сте религиозни, това е най-добрата форма на чистилище, която може да се опише и дори подкрепи с малко научни факти. Десетилетия наред се смяташе, че пациентите в този стадий не само нямат никаква представа къде са и какво се случва, но най-вероятно нямат и нужда от грижи, защото шансовете им да оцелеят, са минимални.
Поставени под скенер, някои пациенти могат да покажат точно обратното. Такъв пример е жена на име Карол, която претърпява много тежка автомобилна катастрофа. Следвайки всички описания на своето заболяване, същата записва мозъчна активност, когато лекарите говорят и я карат да извърши елементарни действия. Не сте сгрешели, Карол продължава да е в кома, но когато е под скенера, един от лекуващите лекари я кара да размаха ръцете си така, сякаш е на тенис мач. Движения няма, но пък една част от мозъка – тази, отговаряща за движението на тялото – автоматично ще започне да реагира. Същото правят и здравите мозъци, поставени под скенера. Всеки път, когато един пациент в кома е помолен да си представи нещо, свързано с физическа активност, неговият моторен дял започва да реагира.
С други думи, когато има команда, пациентът реагира и не само това, но е готов да отговори. Единственият проблем е, че няма никаква връзка с тялото си, което е разбираемо предвид тежката травма. Направеният тест показва, че тук няма мозъчна смърт, а просто изключване, което обаче изисква още изучаване на материята и търсенето на отговори. Пациенти като Карол също не са рядкост, но в нейния случай след близо 5 месеца без отговор, се оказва, че само мозъкът работи и може да индикира, че има дейност и работя, която да помогне за по-нататъшното изследване. Пациент на име Скот, който вече е прекарал около 12 години в това състояние, също демонстрира активност на мозъка.
Благодарение на някои елементарни въпроси, неговият мозък съобщава на лекарите, с помощта на позитивни и негативни мозъчни вълни – такива могат да бъдат открити на скенера. Скот съобщава, че знае къде се намира и какво се е случило с него, но не знае колко време е минало, харесва му да гледа телевизия и да слуша радио, заявява, че не го боли нищо, но просто няма силата или възможността да използва своето тяло.
Въпреки опитите на лекарите да открият каквато и да е следа от активност по време на прегледите, Скот може да познае коя точно част от тялото се докосва, какво правят лекарите, да ги чува и дори да се опитва да отговори, но след като технологията не се добавя във всяка стая, той няма как да отчете присъствието на духа си.
Изследване от 2016 г. успява да даде свободата на учените да използват около 1000 пациента за провеждането на своя експеримент. Около 20-25% от засегнатите – хора като Скот и Карол, могат да реагират и да дават отговори. Феноменът доказва, че един пациент може да остане закован в своето неактивно тяло, но душата му е там и се бори за събуждане и рестартиране. А това е страшно. Представете си онзи момент, в който някой пациент е можел да чуе как неговите роднини решават да го изключат и да няма как да реагира. Най-вероятно подобни случаи не са били рядкост, а и машините за поддържане са известни с висока цена за употреба, при това във всяка болница. С други думи всеки един човек е не само изправен и принуден да претърпи един жесток удар – да разбере как е осъден на смърт и практически не можже да се защитава. Според различни източници, преди да се появи това изследване, изключените машини са между 15 и 40 хиляди души.
От тях не е ясно и колко точно са били активни и възприемали всичко около тях. С наличието на такова доказателство, науката трябва да намери начин да връща пациентите обратно или да използва технология, която да гарантира по-бързото възстановяване. Подобно откритие не идва в най-доброто време и по още една причина – все още светът се бори с една пандемия, която променя приоритетите на научни свят. Дори и третирането на пациентите става особено различно. Все пак забелязваме и предписанията на Кралския колеж във Великобритания, където се смята, че след определен период от време, пациентите трябва да бъдат изключвани, но малко след това изследване се стига до заключението, че на определени етапи трябва да се подлагат на тест за мозъчна активност, преди да успеят да достигнат този стадий.
На този етап тече кампания, която да въведе този тест, за да предостави основен отговор относно състоянието. Препоръката е подобен тест да се прави по веднъж на 3 месеца, защото не е ясно кога точно се проявява тази активност. Описанието обаче е ясно, повечето чуват гласовете и ги разбират, просто няма как да отговорят, освен ако съзнанието им не е вързано за компютър. При евентуален успех ще открием, че впрягането на следващите медицински експерименти ще е обвързано с доставянето на по-точни и дори правилни елементи за работа и развитие, но има два проблема: финансирането и евентуалното разгръщане на полето за тестове и работа с такива пациенти. Все пак с по-сериозно тестване, повечето могат да се подобрят, след като могат да отговарят на въпроси.
