Пътуването в космоса е едно от най-яките неща, които повечето от нас никога няма да направят. Но тези, които все пак ще стигнат до безкрайното пространство, ще са подложени на някои странни въздействия, които могат да накарат нас да се почувстваме малко по-добре, че не можем да ги стигнем.
Нокти
Във вакуума на космическото пространство налягането около вас е толкова ниско, че температурата на кипене на течностите в тялото ви намалява под тази на телесната ви температура и така във вас ще започнат да се образуват газови мехурчета.
„Ще запазите известна степен на съзнание вероятно за 9 до 11 секунди. В бърза последователност след това парализата ще бъде последвана от конвулсии и отново парализа“, се обяснява в „Книгата с данни за биоастронавтиката“ на НАСА.
„През това време водните пари ще се образуват бързо в меките тъкани и малко по-слабо във венозната кръв. Това ще доведе до силно изразено подуване на тялото, което може би ще се удвои от нормалния му обем, освен ако то не бъде ограничено от костюм под налягане.“
Кръвта ви ще спре да циркулира, а газовете и водните пари ще изтекат бавно от дихателните ви пътища и в резултат на изпарението на влагата устата и носът ви ще замръзнат малко преди останалата част от вас.
По тази причина Международната космическа станция (МКС), други космически станции и космически кораби са под изкуствено налягане – „за да могат астронавтите да дишат и за да не умрат във вакуума на космоса“. Когато излизат на космически разходки, костюмите им също са под налягане отново по тези причини. Но астронавтите все пак са застигани от различни наранявания заради местообитанието си, като едни от тях е онихолиза, при която нокътят се отделя от нокътното легло.
„Нараняванията на ръцете са често срещани сред астронавтите, които се обучават за извънпланетна дейност“, се обяснява в проучване на НАСА. „Когато ръкавиците са под налягане, те ограничават движенията и създават точки на натиск по време на изпълнението на задачите, което понякога води до болка, мускулна умора, ожулвания, а в някои случаи и до по-тежки наранявания като онихолиза. Наранявания от ръкавиците са докладвани по време на обучения, както и в полет трайно през историята на НАСА, независимо от мисията или модела на ръкавиците.“
Визуални явления, свързани с космически лъчи
Още от времето на програмата „Аполо“ много астронавти са съобщавали за мистериозни ярки проблясъци на светлина в очите им. Едно проучване сред 59 астронавти установи, че 47 от тях са виждали такива проблясъци по време на космически полети, които най-често са били забелязвани преди сън, като понякога са го и нарушавали.
„Светлинните проблясъци са предимно бели, имат продълговати форми и най-интересното е, че често са съпроводени с усещане за движение„, обяснява проучването. „Движението се описва като странично, диагонално или навътре-навън, но никога във вертикална посока.“
Дълго време се смяташе, че са причинени от космически лъчи, преминаващи през очните ябълки на астронавтите, въпреки че точният механизъм все още не е ясен, дори след като НАСА проведе тестове, при които помоли астронавти да носят специален детектор ALFMED по време на мисиите „Аполо 16“ и „Аполо 17“.
ALFMED може да се види на кадри от „Аполо 16“.
„Проблясъците можеха да се видят с отворени или затворени очи, когато космическият кораб беше тъмен. Те откриха, че не е необходимо да са адаптирани към тъмнината, за да ги видят“, пише НАСА след експеримента. „Това показва, че лъчението на Церенков от енергийни космически лъчи, преминаващи през очната ябълка, което беше най-широко приетото обяснение, вероятно не ги е причинило всичките или поне не по-голямата част, защото светлината от този източник е доста слаба. Някои от светкавиците може да са причинени от директни йонизационни взаимодействия на космическите лъчи с ретината.“
Бебешки крачета
Без постоянната нужда да трябва да ходите, краката ви получават заслужена почивка, но недостатъците са, че ще се изнежат.
„Мазолите и мъртвата кожа на краката ви в космоса в крайна сметка ще паднат“, обяснява астронавтът Скот Кели в сайта Reddit. „Така че стъпалата на краката ви ще станат много меки, като крачетата на новородено бебе. Но пък в горната част на стъпалата ми се разви груба алигаторска кожа, защото с тази част се придвижвам тук, на космическата станция, когато използвам специалните релсите за крака.“
Подпухнало лице
Ние сме еволюирали, за да живеем в условията на гравитация, и напускането ѝ има редица ефекти върху тялото ни.
„Докато сте на Земята, гравитацията кара повечето течности в тялото ви да се разпределят под сърцето. Животът в космоса при по-малка гравитация обаче позволява на течностите в тялото да се разпределят равномерно навсякъде“, обясняват от НАСА. „Когато астронавтите за първи път излетят, те се чувстват настинали, и лицата им изглеждат подпухнали.“ За щастие това продължава само няколко дни.
Костите се абсорбират в тялото, а мускулната маса намалява
Излизането в космоса и безтегловността на МКС след по-дълъг период от време може да намали мускулна маса и костната тъкан. Причината е доста проста – горе костите и мускулите не трябва да поддържат теглото ви в условията на безтегловност.
„В безтегловност е много готино“, обяснява астронавтът Крис Хадфийлд във видеоклип за Канадската космическа агенция. „Но тя не е безплатна. Без постоянно натоварване на тялото ви, можете да станете невероятно лениви. Мускулите ви ще започнат да се атрофират. Костите ви ще започнат да се абсорбират от тялото ви.“
За да се опитат да сведат тезип процеси до минимум и да останат достатъчно силни, за да ходят, когато се върнат към земната гравитация, астронавтите трябва да правят космически упражнения, включително на космическа бягаща пътека.
Ефектът не трае дълго. При завръщането си на Земята астронавтите просто трябва да ходят на фитнес за известно време, за да възстановят загубите и да се върнат към предишното си физическо състояние.
Трябва да пишкате често
Тъй като, както казахме, течностите се джуркат, много астронавти съобщават, че не изпитват жажда.
„Тялото регистрира тази промяна като увеличаване на обема на кръвта“, обясняват от НАСА. „Тялото се грижи за тази промяна на течностите, като елиминира това, което смята за допълнителни течности, както обикновено – чрез бъбреците – което води до по-чести посещения на тоалетната. След като тази „допълнителна течност“ бъде изхвърлена от организма, астронавтите се приспособяват към космоса и обикновено се чувстват добре.“