Ето ви нещо странно: проучване от 2012 г. установи, че хората могат да определят дали човек е млад или стар само въз основа на миризмата му.
В проучването изследователите събират телесните миризми на участници от различни възрастови групи, като ги молят да носят една и съща тениска в леглото в продължение на пет нощи с подложки под мишниците, които да попиват потта им. След това тези подложки са нарязани и поставени в буркани, които именно са дадени накрая на „щастливите“ доброволци на възраст между 20 и 30 години, за да оценят приятността на миризмата и да преценят възрастта на донора ѝ.
„Този експеримент предполага, че подобно на други животни, хората са в състояние да различават възрастта само въз основа на телесната миризма и че този ефект е опосредстван главно от миризми на индивиди в напреднала възраст“, пише екипът в своето проучване и добавя, че „механизмът зад този ефект понастоящем не е известен, дори при нечовекоподобни животни“.
Според проучването ясно изразената „миризма на стар човек“ или „миризма на старчески дом“ изглежда е междукултурна. В Япония дори си имат дума за нея – карейшу.
„Възрастните хора имат забележима миризма под мишниците, която по-младите хора смятат за доста неутрална и не много неприятна“, казва в изявлението си сетивният невролог и старши автор на статията Йохан Лундстрьом. „Това е изненадващо, като се има предвид популярната представа за миризмата на старостта като неприятна. Възможно е обаче други източници на телесни миризми, като кожата или дъха, да имат различни допълнителни ефекти.“
Отделно проучване установи, че произвеждащият миризма компонент 2-ноненал, „ненаситен алдехид с неприятна мазна и тревиста миризма“, както и някои липиди по кожата, се увеличават с възрастта на хората, което предполага, че те имат роля във въпросното им специфично ухание.
Екипът на Лундстрьом изказва предположение, че целта на създаването на тези миризми и способността им да се откриват може да е свързана с намирането на подходящи партньори. Екипът отбелязва, че по-възрастните мъжки насекоми са предпочитани пред по-младите, с по-висок репродуктивен успех, вероятно тъй като това показва, че те имат адаптивни качества, които са им позволили да доживеят до дълбока старост.
„Подобно на други животни – добавя Лундстрьом, – хората могат да извличат сигнали от телесните миризми, които ни позволяват да определяме биологичната възраст, да избягваме болни индивиди, да избираме подходящ партньор и да различаваме роднини от нероднини.“
Необходими са още изследвания, за да се установи точната причина за миризмата и какво предимство може да има тя за хората.