Колко тежи най-голямото топче лед от градушка

На 14 април 1986 г. районът Гопалганж в Бангладеш е ударен от смъртоносна градушка, която убива 92 души. Според архива за екстремни метеорологични и климатични явления на Световната метеорологична организация ледените топчета, паднали от небето в този ден, са тежали 1,02 кг, с което са поставили мрачен световен рекорд.

Гигантски градушки падат и днес, а в бъдеще можем да очакваме още повече, тъй като изменението на климата води до по-чести екстремни метеорологични явления. За да помогне на света да се подготви за тях, ново проучване разглежда гигантски ледени топки, паднали от небето по време на смъртоносна буря в Каталуния през 2022 г., за да види дали може да разбере как стават толкова големи.

За щастие на науката, местните жители в Каталуния са съхранили някои от гигантските градушки във фризерите си. Най-големите от тях са били с диаметър до 12 см и са дали възможност на екипа да използва нова изследователска техника.

„Искахме да използваме техника, която да предостави повече информация относно вътрешните слоеве на леда, но без да ги пробиваме“, казва старшият автор професор Ксавие Убеда, изследовател от Университета в Барселона, в съобщение до медиите. „Но не очаквахме да получим толкова ясни изображения, колкото получихме.“

Новият подход използва компютърна томография (КТ), която разкри, че дори идеално сферичните градушки имат неправилни вътрешни слоеве, като ядрото им рядко се намира в центъра.

„Компютърната томография предоставя информация, свързана с плътността, което ни позволява да идентифицираме различните слоеве на ледените парчета, свързани с етапите на растежа им“, допълва съавторът професор Хавиер Мартин-Виде, изследовател от Университета в Барселона. „Те също така ни помагат да разберем процесите, които са допринесли за нейното образуване.“

Неинвазивният подход е първият за науката и може да помогне да предвидим кога предстоят смъртоносни бури като тази, която разтърси Иберийския полуостров през 2022 г.

„Показваме, че КТ техниката позволява да се наблюдава вътрешната структура на градушките, без да се нарушава цялостта им“, заключава водещият автор Карме Фарнел Барке, изследовател в Метеорологичната служба на Каталуния. „За пръв път имаме възможност за пряко наблюдение на цялата вътрешна структура на градоносните камъни, което може да даде сведения за подобряване на прогнозирането на образуването на градушки.“