Какво не им е наред на пандите

Няма животно, по-отдадено на собственото си унищожение от панда. С ниската си популация – само 1600 екземпляра в природа и 300 по зоологически градини и резервати – и саморазрушителен начин на живот, пандите са застрашени от изчезване. За щастие, има учени и природозащитници, които се стараят да разберат тайните на поведението на пандата и да намерят иновативни начини за спасяване на вида.

Да вземем, например, прословутото им размножаване. Има малко животни, които са по-зле в размножаването от пандата. Дамите панди са в настроение само за два до три дни всяка година само през пролетта. Тяхното относително безплодие се засилва допълнително и от склонността на мъжа да не се чифтосва, особено когато е в плен. Както отбелязва Pandas International:

Те или загубиха интерес към чифтосването, или просто не знаеха как…

Един често срещан проблем на мъжките панди е, че те не знаят правилната позиция за осеменяване на женската. За да разрешат този проблем, природозащитниците показват им видео на други панди как се чифтосват. Тези уроци обаче срещат ограничен успех.

Засега изкуственото осеменяване е най-ефективният метод за насърчаване на зачеването. Всъщност в изследователския център за развъждане на панди Ченду в Китай природозащитниците твърдят, че са „усъвършенствали тази трудна задача за разплод, която включва комбинация от изкуствено осеменяване и отвличане на бебетата“.

При раждането новородените са едва с размерите на бучка сирене, дълга приблизително 10 сантиметра и тежаща 110 грама. Малките им размери и инфантилност са добри предпоставки за висока смъртност през първата година – около 40%. Всъщност, новородените панди често умират в рамките на дни след раждането. В Националния зоопарк във Вашингтон, например, 5 малки, родени между 1983 и 1989 г., умират в рамките на седмица след раждането.

Инфекцията е често срещана причина, но за жалост съществуват и други условия за смъртността на бебетата. Например, през 2012 г. пандичка на 6 дни в Националния зоопарк загива от увреждане на черния дроб и белите дробове. Същевременно обаче има и няколко примера за малки, които са били смазани до смърт случайно от техните майки (които могат да достигнат 200 килограма).

През последните 2 до 2,5 милиона години пандите са се развили така, че да живеят главно от една храна – бамбука. Диетата им е толкова специализирана, че дори са развили един вид палец, който да им помага да захващат този вкусен, влакнест деликатес. Оказва се обаче, че бамбукът всъщност не е много подходяща храна за пандите.

Първо, бамбукът, който те поглъщат (35 килограма на ден, когато не са бременни) е относително нехранителен дотолкова, че някои учени смятат, че това е причината бебетата им да се раждат толкова малки – „За животното е по-лесно да превръща бамбука в мляко, отколкото в животинска тъкан.“

Второ, от генетична гледна точка, пандата дори няма подходящите „храносмилателни гени за целулоза“, за да усвоява бамбука. (Нито един бозайник не притежава тези гени).

Трето, пандите, като членове на семейството на мечките, първоначално са били месоядни (или всеядни), а не тревопасни като други бозайници. Като такива, пандите нямат подходящия стомах на преживните животни, както и микробите, които разграждат жилавите растителни влакна. И тъй като пандите не са се развили такава система, те могат да усвояват само около 20% от бамбука, който поемат. Както един експерт отбеляза: „тяхната чревна анатомия и микробиомата им все още не са се приспособили да разграждат бамбуковите влакна“.

Защо тогава въобще го ядат?

Някои учени смятат, че любовта им към бамбука идва от вкусовите им гени. Преди около 2 до 2,5 милиона години пандите загубват един от първичните си гени (T1R1) за усещане на умами – основният вкус на богатите на протеини храни като месо (остават им другите четири вкуса – горчиви, сладки, солени и кисели). Пандата обаче има допълнителен ген (T2R) за усещане на горчивия вкус на влакнестите растения като бамбука.

Други изследователи обаче твърдят, че изгубените и развитите гени не са били причината за диетичната смяна, а по-скоро резултат от нея. Те твърдят, че кравите и конете все още имат гена T1R1, но се въздържат от яденето на храни с умами вкус. Те също така отбелязват, че „дори без способността да вкусват месо, пандите все пак могат да ядат месо“. Те също така смятат, че „системата за възнаграждение на апетита“ на пандата, а не вкуса, е основният двигател за любовта им към бамбука.

Освен вкуса, защо и какво ядем често можем да се определи чрез „пътищата за възнаграждение в мозъка“. По същия начин, по който патологичните комарджии и алкохолици изпитват прилив на допамин при употреба на наркотика си и ужасна абстиненция, когато той отсъства, някои храни могат създават същите ефекти и пристрастяване.

В неотдавнашен експеримент учени, анализираха 166 гени на пандите и определиха, че животните имат дефекти в начина, по който мозъкът им обработва определени хормони и невротрансмитери, като допамин. Предположението им е:

Възможно е някоя съставка в бамбука да е способна да стимулира метаболизма на катехоламините, особено на допамина, у панда. Такава съставка може да стимулира възнаграждението на апетита в животното и на практика да го пристрастява към бамбука.