Как се появява най-популярният сорт ябълки Грани Смит
Мария Ан Шерууд е родена в семейство на земеделци в Англия през 1799 г. Покрай заниманието на родителите й, тя също започва да се интересува от земеделие и помага във фермата. Когато е едва на 19 години, момичето се омъжва за мъж на име Томас Смит, който също е работник във фермата. И така двойката управлява аграрния си бизнес в Бекли през следващите 19 години, създавайки и свое семейство.
През 1838 г. правителствените служители набират хора от селскостопански произход, които притежават уменията, които са отчайващо необходими във фермите в Австралия. Заедно с още няколко семейства от района семейство Смит се качва на Лейди Нуджент и акостира в Сидни на 27 ноември 1838 г. След пристигането си Томас получава работа от господин Смарт от местността Кисинг Поинт, която по-късно ще стане Райд, и печели по 5 паунда годишно като работник във фермата му.
Като повечето хора в района, семейство Смит е развило уменията си в областта на овощарството. Съответно тази област изобилства с плодове . Между 1855 и 1856 г. Смитови закупуват собствен парцел земя и засаждат собствена овощна градина. Мария Ан Смит с удоволствие отглеждаше ябълките си за разсад, точно както правеха много от съседите й, специализирани в други сортове плодове. Има няколко различни версии за откритието на сорта ябълки, носещ нейното име, но най-вероятният е от статия във „Farmer and Settler“ от 1924 година.
Хърбърт Ръмзи, който публикува статията, също беше овощар в района и интервюира други двама фермери, които познаваха баба Смит. Те казват, че през 1868 г. Мария Ан Смит, тогава на 69 години, открива разсада, растящ до рекичка в земята й. Тя смята, че той е кръстоска между ябълки от някакви френски сортове (днес се смята, че е кръстоска между Malus sylvestris или Европейската дива ябълка и M. domestica или домашна ябълка).
Баба Смит започна да отглежда това ново ябълково дръвче. Още един местен, Едуард Галард, от резници от първото дърво развива голяма реколта от новия сорт и продължава да го прави ежегодно до смъртта си през 1914 година.
Ябълките станаха широко популярни в Австралия и Нова Зеландия. Те се показват на Изложението за селскостопански и градинарски култури в Касъл Хил през 1891 г., „Разсадът на Смит“ печели наградата за най-добра ябълка за готвене. През 1895 г. ябълките на баба Смит започват да се произвеждат в правителствената експериментална станция в Батерст, Нов Южен Уелс, в доста голям мащаб. Скоро след това те бяха включени в списъка на плодовете, подходящи за износ, който изготвяше Министерството на земеделието. Ябълките са представени във Великобритания през 1935 г., а тази конкретна ябълка е въведена сравнително скоро в Съединените щати – някъде през 1972 г. от Грейви Аувил от компанията за плодове Auvil.
За съжаление, самата баба Смит никога не вижда как ябълките й печелят признание на пазара. Тя умира през 1870 г., само две години след откриването на ябълковия разсад в имота си. След това този сорт се поддържа и размножавани от местните овощари в градините им, докато не стават добре известни по цял свят. Въпреки това именно баба Смит ще бъде запомнена като жената, която открива една от най-добре познатите и най-обичани зелени ябълки в света.
…
Ябълковите дървета от сорта Грани Смит, както повечето подобни дървета, не могат да се опрашват сами и трябва да се отглеждат в непосредствена близост до друго ябълково дърво, за да се получат плодове. Поради това, ако вземете семената от ябълка от някой аграрен магазин и ги засадите, дървото, което ще се роди, в повечето случаи няма да носи ябълки от сорта, а някакъв друг вид, с тези хибридите много често са неядими. По подобен начин повечето ябълкови дървета не възпроизвеждат един вид плодове. За да се поддържат различните видове ябълки, резниците от дърветата се присаждат на корени, вместо да се засаждат от семена. Това вегетативно размножаване е най-практичният начин да се гарантира, че получените ябълки са генетично идентични с родителското дърво.
През август 2010 г. италиански изследователски консорциум успя да декодира генома на ябълката. Това декодиране доведе до много открития, които показаха невероятната способност на ябълковото дърво да оцелява при различни условия. Те показаха, че ябълките са съществували повече от 50 милиона години, а около това време геномът им почти се е удвоил от 9 до сегашните 17. Приблизително преди 3-4000 години хората опитомяват дървото и започват да ги култивират от техния див прародител Malus Sieversii. Този конкретен вид все още е широко разпространен в Китай и Казахстан, но има опасност да изчезне. Археологическите данни показват също, че хората ядат ябълки от поне 6500 г. пр. н. е.
