Как изглежда зимата на другите планети

Без сезони Земята щеше да е съвсем различна и много вероятно ние нямаше да съществуваме. Ако земната ос беше много по-наклонена, отколкото е, което би направило сезоните по-екстремни, цивилизацията вероятно нямаше да може да съществува. Същото може да е вярно и ако сезоните ни бяха по-непостоянни, какъвто би бил случаят без Луната.

Най-добрият начин да разберем как биха функционирали сезоните на планети в обитаемата зона на други звезди е да погледнем към нашата собствена Слънчева система.

Тъй като по-голямата част от световното население сега преживява зимата, нека се съсредоточим върху това как би изглеждала тя на другите планети, ако изобщо я има.

Меркурий

Томас Хобс описва живота преди цивилизацията като „гаден, брутален и кратък“. Същото може да се каже и за зимата на Меркурий. Но с продължителност на годината от едва 88 земни дни всички сезони там са кратки. Липсата на въздух – да не говорим за океани – който да координира разпределението на топлината, обаче води до температурни колебания, които правят условията неприятни и жестоки.

На Земята сезоните до голяма степен са резултат от наклона на земната ос, така че едното полукълбо получава повече слънчева светлина за известно време, а другото – по-малко. Не така стоят нещата на Меркурий, чийто наклон на оста е само 2 градуса.

Това обаче не означава, че там няма сезони. Разстоянието на Меркурий от Слънцето варира много – от 46 милиона километра до 69 милиона километра, така че цялата планета получава над два пъти повече радиация в най-близката точка на орбитата, отколкото в най-отдалечената. Истинската зима на Меркурий е, когато планетата е най-отдалечена от Слънцето. Температурите по обяд на екватора в този момент са със 150 °C по-ниски, отколкото когато планетата е в най-близката част на орбитата си.

Най-големите температурни колебания обаче не са сезонни. Денят на Меркурий е дълъг 59 земни дни. Следователно има достатъчно време да се нагрява и охлажда, което създава страхотни колебания. Дори и през зимата, в средата на деня става много горещо, около 270°C на екватора, но през нощта може да бъде до -173°C отново на екватора, а в близост до полюсите е още по-студено.

Венера

Адска жега. Дори в средата на зимата и посред нощ се смята, че температурата на повърхността не пада под 438°C. Освен това атмосферата е киселинна, защото има натрупан твърде много въглероден диоксид.

Марс

Подобно на много други характеристики на червената планета, марсианските зими приличат на земните повече, отколкото на която и да е друга планета. Но при година, която продължава почти два пъти по-дълго от нашата, зимите са с продължителност около четири месеца. Освен това те се случват на фона на много по-студената средна температура на планетата.

И все пак зимите на Марс са ни познати по начин, който не може да се каже за други светове. Когато в едното полукълбо е студено, ледената шапка там нараства, като улавя около 1/4 от атмосферата със сух лед.

На Земята въздействието на сезоните се смекчава от океаните, които действат като огромни топлинни хранилища. В ранните дни на съществуването на Марс това също е било вярно, макар и никога в същата степен. Сега обаче няма такъв буфер, така че температурният диапазон е по-голям. При по-ниска средна температура, Марс може да стане наистина много студен през зимата, като са регистрирани температури от рода на -153°C. Вероятно става и още по-зле, защото много от спускаемите апарати и роувърите, които сме поставили там, се изключват през зимата поради липса на слънчева светлина за зареждане на батериите им, така че не записваме най-ниските градуси.

Юпитер

На Юпитер няма сезони. Осевият му наклон е само 3 градуса, което е като на Меркурий. Орбитата му също е доста близка до кръгла, така че количеството слънчева светлина, което получава, не варира много. С период на въртене, по-малък от 10 земни часа, дори не се създава впечатление за сезонност от дълги нощи.

Сатурн

Оста на Сатурн е малко по-наклонена спрямо орбитата му, отколкото е земната, на 26,7 градуса. В момента наближава равноденствието там, но в други моменти едното полукълбо получава доста повече светлина от другото. Това обаче не променя много температурите. От една страна, дори в разгара на лятото Сатурн е твърде далеч, за да се затопли значително. От друга страна, гъстата му атмосфера преразпределя много топлина. Там високо горе обаче температурите могат да варират от много ниски през лятото до абсурдните -191°C през зимата.

Уран

Уран има аксиален наклон от 97 градуса – това води до много интензивни сезони по отношение на слънчевата светлина, като единият полюс е насочен почти директно към Слънцето през лятото, а през зимата е почти директно от другата страна. Това прави зимите много дълги и наистина много тъмни. Освен това те са студени, но това се дължи главно на факта, че цялата планета е студена през цялото време; по-студена от Нептун, въпреки че е по-близо до Слънцето.

Не разполагаме с добри данни за Уран през зимата, но страната, насочена към Слънцето, изглежда потъмнява в началото на сезона.

Нептун

При 28,3 градуса осевият наклон на Нептун е по-голям от земния, но е в същия диапазон. Неговата орбита също е много кръгла, така че подобно на Земята, сезоните се дължат на това, че едното или другото полукълбо получава повече светлина, а не на общо намаляване на разстоянието. Въпреки това той получава само около 0,1% от слънчевата светлина, която получава Земята.

За разлика от Уран, той получава известна топлина от ядрото си, но тя не се променя според сезона, така че зимният студ не е толкова различен от летния, само че с по-малко следи от щатната ни звезда.

Плутон

Не че е планета де, но все пак. Плутон е показателен за класа на транснептуновите обекти (ТНО), към който принадлежи. Всички те са толкова далеч от Слънцето, че дори при голям осов наклон полукълбата не се различават твърде много.

От друга страна, Плутон има много по-малко кръгова орбита от истинските планети, а други големи ТНО като Седна в повечето случаи се движат по още по-издължени траектории. Следователно има доста голяма разлика в количеството светлина, получавано върху цялата планета, когато те са близо до Слънцето и когато са по-далеч.

Въпреки че температурите са смешно ниски през цялата година според нашите стандарти, в някои случаи цялата атмосфера замръзва през зимата, след което се възстановява при приближаване към Слънцето. Често обаче най-голямата разлика между зимата и лятото, която би забелязал човек, попаднал на такъв свят, е колко ярко изглежда Слънцето, макар че то е хиляди пъти по-слабо, отколкото от Земята.