Дали конете не са просто големи кучета

Каква е разликата между куче и кон? Ако не се вглеждате в по-очевидните разлики – копитата, гривата, липсата на цвилене – ще откриете, че двата вида всъщност си приличат доста.

Най-добрите приятели на хората

От всички видове, които човечеството е опитомило през хилядолетията, кучетата и конете несъмнено се отличават. Реално с тях могат да се конкурират само котараците; само да не бяха толкова недресируеми.

Но докато сме свикнали с идеята, че кучетата ни обичат, не се замисляме често за конете като за същества, които имат същата връзка с нашия вид. Това отчасти се дължи на факта, че кучетата просто изразяват емоциите си по начин, който е по-лесно разбираем за нас: „Кучетата скачат върху нас и ни канят да си играем, и търсят сигурност с нас“, казва Елке Хартман, изследовател в катедрата по околна среда и здраве на животните в Шведския университет по селскостопански науки в Упсала и първи автор на пилотно проучване на връзката между конете и хората. „Така ли конете биха проявили привързаност? Не знам.“

Вярно е, че малкото проведени изследвания не са открили убедителни доказателства, че те изпитват към нас същите чувства, каквито ние изпитваме към тях – но не е и изключено. „Просто все още не знаем достатъчно по този въпрос“, казва Хартман.

Може би обаче проблемът е в това, че сме твърде човекоцентрични. „Конете показват сходни физиологични и поведенчески реакции към хората, както и към другите коне“, посочва етологът Ренате Ларсен. „Знаем също, че насоченото към човека приятелско поведение се опосредства от хормона окситоцин, който играе роля в социалното свързване.“

Проучванията са установили, че подобно на кучетата, конете смятат хората за „проводници на сигурност“ и се стресират, когато стопанинът им го няма. „Въпреки това нямаше разлика в начина, по който конете реагират към стопаните си и към непознат човек“, отбелязва Ларсен, „което означава, че това може да се дължи повече на положителна асоциация като цяло към хората, отколкото на „любов“.“

Но някои други улики показват колко приспособени са конете към нашия вид. Те са в състояние да разберат човешкия жест на посочване и могат от своя страна да насочат вниманието ни към нещо, което представлява интерес за тях: „Оказа се, че те използват както показателни (посочване), така и неиндикативни (кимване) жестове с глава в съответните тестови условия“, установява едно проучване от 2016 г., и „усъвършенстват комуникацията си, като преминават от визуален към тактилен сигнал“, за да изразят мнението си.

Подобно на кучетата, конете могат да различават положителните и отрицателните изражения на лицето на хората; дори могат да бъдат изненадани от съпоставянето на щастлив глас с тъжно лице. А са чувствителни и към още по-фини човешки сигнали: спомнете си за Умния Ханс – коня, който убеди света, че може да говори немски и да извършва сложни математически изчисления, но всъщност беше просто майстор в разчитането на езика на тялото на хората около него.

Всъщност ние може да сме третото колело във връзката. Точно както кучетата, конете също обичат да тичат и да играят – и то по много сходен с тях начин: и двата вида сигнализират за готовността си за приятелство с отворена уста и поведенческа мимикрия. Всъщност двете животни дори си играят така едно с друго: „въпреки разликата в размерите, филогенетичната дистанция и разликите в поведенческия репертоар, кучетата и конете са в състояние да адаптират действията си, като по този начин намаляват вероятността от неразбиране и създаване на агресия“, заключава едно проучване от 2020 г.

„Това показва как животни, които изглеждат и се държат толкова различно, все пак могат да успеят да се разберат как да играят по начин, който е удобен и за двамата“, казва Барбара Смутс, поведенчески еколог от Мичиганския университет.

„Това е още по-забележително, като се има предвид голямата разлика в размерите на конете и кучетата“, добавя тя. „Кучето може да бъде наранено от коня, а конят има дълбоко вкоренена склонност да се страхува от животни, които приличат на вълци.“

Трудно е да се сетим за друг вид, чиято история е толкова преплетена с нашата, колкото тази на кучетата и конете. Но макар често да мислим, че двата вида запълват доста различни ниши, истината е, че има изненадващо припокриване между тях.

Да разгледаме например хрътките: най-бързите от всички породи кучета са селективно размножавани да имат елегантни тела, мощни мускули на задните крака и гърба, големи сърца и бели дробове и много други специализирани физиологични характеристики, които им помагат да развиват максимална скорост до 72 километра в час.

Сравнете тези характеристики с английския чистокръвен кон – общоизвестен като най-бързия от всички породи коне и способен да развие скорост, изключително близка до тази на хрътките – и може да забележите някои прилики. Големи сърца; специализирана козина; силни задни мускули – всичко това е налице и помага на звяра да запълва същата екологична ниша като своя кучешки приятел.

И това е едва началото. Почти за всяка роля, за която е отглеждан единият вид, е отглеждан и другият: ако не можете да се сдобиете с кон, например, има хъскита и кучета за впряг; за тези, които не искат куче водач, подходящ заместител е конят (което може и да изненадва мнозина).

„Те искат да ви угодят“, казва треньорката на коне-водачи Кати Смит. „Сложете им дисаги и могат да носят и покупките ви.“

Подобно на кучетата, и конете се срещат в най-различни форми и размери – и подобно на кучетата, това се дължи пряко на човешката намеса. „Опитомяването е направило и двата вида изключително успешни и широко разпространени по целия свят“, пише Джулиане Брьоер, ръководител на лабораторията DogStudies в Института по геоантропология „Макс Планк“. „Кучетата и конете се използват за много цели и се подлагат на интензивно обучение в различните човешки култури“, допълва тя. „Въпреки че са опитомени много по-късно от кучетата – преди около 4000 години – те също са развили специални умения за общуване с хората.“

Оказва се, че ние не просто обичаме да галим кучетата, а получаваме съвсем измерими ползи за здравето от тази дейност; също така не просто обичаме да се грижим за конете, а е доказано, че това ни носи усещане за спокойствие и сигурност. Което прави и двата вида ценни като терапевтични животни.

Освен всичко конете споделят и някои неочаквано симпатични характеристики със своите кучешки приятели. Например, те се вълнуват; те са суперсоциални и се радват на прегръдки и ласки; те дори обичат да се търкалят в снега.

Затова странно ли е да гледаме на конете като за големи кучета? Не съвсем. Както видяхме, те имат доста общи черти – и за някои култури това винаги е било очевидно: „на езика на племето Айоуей конят се нарича именно „голямо куче“ – посочва Брьоер.

„Връзката между конете и кучетата в езика айоуей и други индиански езици подчертава нещо важно“, пише тя. „По някакъв начин човек може да разглежда коня като голямо куче – поне едно от малкото животни, които са готови да установят близки отношения с нас.“