Бенджамин Франклин за малко да умре в опит да убие пуйка с ток
Известно е, че Бенджамин Франклин е бил не само държавник, но и изобретател и учен, особено в областта на електричеството. Той всъщност въвежда голяма част от електрическата терминология, която все още се използва и днес в англоговорящия свят: „battery“, „conductor“, „positive charge“, „negative charge“, „current“ и „discharge“.
Сред многото му електрически експерименти, този, с който Бен е най-прославен, е успешният му опит да улови в буркан (специален буркан…) електричество от гръмотевични облаци. Но този успех може би никога нямаше да се случи, ако не беше един болезнен урок при един от по-малко известните си тестове, който го научава да се пази; експеримент, извършен 2 години по-рано, през декември 1750 г. В него Франклин е травмиран и смирен от неочакван опонент: пуйката.
Заданието му в експеримента от юни 1752 г. – вдъхновен вероятно от предния, с птицата – е да пусне хвърчило с тел на върха му близо до преминаващ гръмотевичен облак. Той разсъждава, че статичното електричество в облака ще бъде привлечено от жицата и ще потече по мократа връв на хвърчило надолу към земята. Съответно много правилно се притеснява, че ако държи директно края на връвта, електричеството може да го убие. Затова решава да вземе предпазни мерки, като завърже връвта към метален ключ, а ключа завърже с копринена панделка; така ще да контролира хвърчилото, като държи копринената панделка, а не връвта (както е показано на основното изображение).
Тъй като сухата коприна е отличен електрически изолатор, Франклин смята, че ще му осигури необходимата защита срещу тока. За да гарантира, че лентата ще остане суха, той пуска хвърчилото, докато стои под малък заслон. Разбира се, когато хвърчилото е в небето, статичното електричество минава по мократа връв чак до ключа — но не и по копринената лента към Франклин. След това той докосва металния ключ до електрод, стърчащ от горната част на т. нар. лайденска стъкленица (стъклен буркан за съхранение на електричество, изобретен наскоро от холандския физик Питер ван Мьосхенбрук от град Лайден, на който град е кръстен бурканът). Така Бенджамин улавя електричеството на гръмотевичния облак в стъкленицата. И нещо повече – оживява, за да разкаже какво е направил.
Като се има предвид сериозността на електричеството, с което Франклин борави, неговите предпазни мерки може да изглеждат недостатъчни за съвременните наблюдатели; но въпреки това той обмисля опасностите и планира достатъчно добре, че да се защити. Именно защото оцелява, неговият експеримент с хвърчило вече е световно известен.
Причината, поради която Франклин все пак взема предпазни мерки, може би се дължи на по-ранната му среща с една пуйка.
Освен електричеството, Франклин има и личен интерес към птиците. Според някои истории, той иска дивата пуйка, а не белоглавия орел – и двете животни местни за Северна Америка – да бъде обявена за национална птица на Съединените щати. Но Институтът Франклин, научен музей и образователен център, базиран във Филаделфия, който носи името на политика, смята тази история за мит. Всъщност, пише организацията на уебсайта си, Франклин просто критикува оригиналния дизайн на орела на държавния печат на САЩ, защото му прилича твърде много на пуйка, която пък той нарича „много по-почтена птица… малко суетна и глупава, но все пак Птица на Смелостта.“
Любовта на Франклин към пуйките произтича предимно от гастрономическите му интереси – той много обича храната, а пуйката е едно от любимите му ястия. И по някаква причина вярва, че пуйка, убита с електричество, ще бъде по-вкусна от тази, отишла си чрез конвенционални средства. Както колегата му учен Уилям Уотсън пише през 1751 г., Франклин твърди, че „убитите по този начин птици стават след това необичайно нежни“.
Така държавникът се заема да разработи стандартна процедура за приготвяне на пуйки със статично електричество, събрано в лайденски стъкленици.
Един ден, докато извършва демонстрация на правилния начин да се убие пуйка с ток, той погрешка докосва електрифицираната жица, предназначена за пуйката, докато другата му ръка е заземена, като по този начин отклонява заряда за убиване на пуйка в собственото си тяло. Пишейки до брат си Джон два дни по-късно, на Коледа през 1750 г., Франклин разказва подробно какво се е случило след това:
Присъстващата компания казва, че светкавицата е била много голяма, а пукането – силно като пистолет; но сетивата ми мигновено изчезнаха, нито видях едното, нито чух другото; нито почувствах удара в ръката си, въпреки че впоследствие открих, че имам кръгла подутина, където става удара, колкото половин куршум от пистолет, по което можете да прецените колко бърз е електрическия ток.
Признавайки пропуските, довели до този удар („Щеше да е достатъчно безопасно, ако не държах веригата в другата ръка“, пише той), Франклин се опитва да опише силната болка, която изпитва:
Тогава усетих нещо, което не знам как добре да опиша – удар през цялото ми тяло от глава до краката – който се усещаше както отвътре, така и отвън; след което първото нещо, което забелязах, беше силното, бързо треперене на тялото ми, което както започна постепенно да отслабва и присъствието на духа ми постепенно да се връща, и помислих, че бурканите би трябвало да са ме ударили, но не успях да си представя как, докато накрая не забелязах веригата в ръката си и си спомних какво се канех да правя. Тази част от ръката и пръстите ми, които държаха веригата, стана бяла, сякаш кръвта я беше напуснала, и остана така осем или десет минути, след което я усещах като мъртва плът; и имах изтръпване в ръцете и задната част на врата, което продължи до следващата сутрин, но отшумя. Сега от този шок не е останало нищо, освен болка в гръдната кост, която е сякаш съм бил насинен. Не паднах, но предполагам, че щях да падна, ако бях получил удара в главата си. Всичко свърши за по-малко от минута.
Франклин изглежда е много смутен от глупавото си поведение с пуйката. В писмото до брат си той завършва с думите: „Можете да съобщите това на г-н Боудойн [приятел, който също експериментира с електричество] като предупреждение към него, но не го правете по-публично, защото ме е срам, че съм виновен за толкова ужасна грешка.“
Вероятно може да се каже, че всички любители на ястията от пуйка, които стават свидетели на инцидента с Франклин в този ден, са решили, че обезглавяването все пак е по-добрият начин за убиване на животното.
А в крайна сметка експериментът с хвърчило никога нямаше да се случи толкова безопасно, ако експериментът с пуйка не беше подчертал колко е важна безопасността.
