Всяка епоха хората се нуждаят от своите герои, които да въплъщават надеждата за справедливост, смелост и морална съпротива срещу неправдата, която цари по целия свят.
Независимо дали живеем през Средновековието или в съвременния свят, идеята за човек, който се изправя срещу злоупотребата с власт и защитава онеправданите, продължава да вълнува въображението ни.
Именно затова образът на Робин Худ остава жив повече от шест века. Той не е просто легендарен разбойник от Шерудската гора, а е символ на стремежа към равновесие в общество, разкъсвано от неравенство и алчност.
В неговата история се преплитат бунт и морал, насилие и справедливост, мит и възможна историческа реалност. Всичко това създава комбинация, която превръща Робин Худ в герой, чието послание звучи актуално във всяка историческа епоха.
Робин Худ е може би един от най-известните образи от английския фолклор, прославен с легендарните си подвизи да ограбва богатите в полза на бедните. Той се появява в литературни източници още от края на XIV век, а през XX век образът му придобива широка популярност чрез киното и телевизията.
Историческото съществуване на Робин Худ остава предмет на дебат. Английски съдебни документи от XIII век сочат към няколко възможни вдъхновения за легендата, но липсват категорични доказателства за реален исторически прототип.
Най-ранното известно споменаване на Робин Худ се открива в поемата "Уилиямовото видение на Пиърс Плауман" от 1377 г., написана от Уилям Лангланд.
През XV век той вече се утвърждава като благороден разбойник, водач на група сподвижници, сред които Малкия Джон и Уил Скарлет, изправящ се срещу шерифа на Нотингам. С течение на времето образът му се променя - от жесток отмъстител той постепенно се превръща в героичен аристократ, вплетен и в романтични истории, особено с девойката Мариан.
Съвременните интерпретации, започвайки с книгата на Хауърд Пайл "Робин Худ", с оригинално заглавие "Веселите приключения на Робин Худ" от 1883 г., утвърждават образа му като морално праведен герой.
Персонажът се появява в множество филми и телевизионни продукции - от сериозни исторически интерпретации до комедийни версии, което го превръща в траен културен символ на съпротивата срещу тиранията и социалната несправедливост.
Робин Худ е бунтовник, а много от най-запомнящите се епизоди разказват как заедно със своите другари ограбва и дори убива представители на властта, след което раздава плячката на бедните.
Най-честият му противник е шерифът на Нотингам - местен представител на централната власт (макар вътрешните доказателства от ранните балади да сочат, че действието се развива главно в южен Йоркшър, а не в Нотингамшър).
Сред враговете му са и богати църковни земевладелци. Робин се отнася учтиво към жените, бедните и хората от ниските социални слоеве. Значителна част от неговия бунт срещу властта произтича от народното недоволство срещу горските закони, които ограничават правото на лов. Ранните балади разкриват и жестокостта, характерна за средновековния живот.
Първоначалният произход на Робин Худ е изключително труден за проследяване. Най-ранните сведения за това име се появяват в Англия през XIII век, където в съдебни документи се срещат варианти като "Robehood" или "Robbehood", използвани по отношение на обвинени престъпници.
Още тогава името Робин Худ започва да се свързва с престъпна дейност.
Някои разкази тълкуват фамилията "Hood" не като обозначение на качулка, а като препратка към занаята на Робин - производител на качулки. В много илюстрации и картини той е изобразяван не с качулка, а с шапка, характерна, за тези, които стрелят с лък. Това подсказва, че образът му е оформян като герой от работническата класа или като селянин.
В най-старите версии на легендата обаче, датиращи още от XIII век, Робин Худ е представян не като селянин, а като представител на аристократична прослойка на свободни земевладелци от по-нисък благороднически ранг.
Това предполага, че дори тези аристократи изпитват недоволство към алчни данъчни събирачи и владетели. От тяхна гледна точка ограбването на богатите с цел подпомагане на бедните изглежда морално оправдан идеал.
Една от най-интересните средновековни интерпретации представя Робин Худ като кръстоносец.
В по-късното средновековно въображение Кръстоносните походи са силно романтизирани. Те се възприемат като героични кампании в името на Англия и християнството, а не като кървавите и разрушителни конфликти, които всъщност отнемат живота на безброй войници далеч от "зелената земя" на Англия.
Защо именно Робин Худ е представян като кръстоносец? Една от причините е, че в легендите кралете често са разделяни на "добри" и "лоши". В тази версия Робин Худ е национален герой, който се сражава по време на Третия кръстоносен поход редом с крал Ричард I Лъвското сърце.
Така той подкрепя "доброто", което символизират Ричард, християнството и християнския свят и се противопоставя на "лошото".
Друга ранна интерпретация твърди, че в отсъствието на "добрия" крал Ричард I, който участва в походите, и по време на управлението на неговия брат Джон, Робин Худ се превръща в разбойник като форма на протест срещу високите данъци и лошото управление на крал Джон.
В този смисъл фолклорният герой отразява обществените настроения към владетелите и служи като художествен израз на народното недоволство.
Както при повечето популярни фолклорни разкази, митове и легенди, и при историята за Робин Худ вероятно съществува известна доза историческа истина.
Както вече бе споменато, съществуват различни образи на Робин Худ - от морален човек в онеправдан свят до героичен кръстоносец, превърнат в идеализирания английски герой, противопоставящ се на "лошия" крал Джон.
Един пример се открива в хрониката Scotichronicon на шотландския историк Джон оф Фордън, написана между 1377 и 1384 г. и по-късно редактирана от друг шотлански историк на име Уолтър Бауър около 1440 г.
В нея Робин Худ е споменат във връзка с поражението на английския благородник, от френски произход, Симон V дьо Монфор през 1266 г. Тук той е представен като привърженик на каузата на дьо Монфор, а не на кралската власт.
Много историци предполагат, че тази препратка може да се основава на реален разбойник от Шерудската гора, а именно човек на име Роджър Годбърд. За него се знае малко. Смята се, че произхожда от областта Лестършър, живее през XIII век и обикаля страната с група мъже, известни като разбойници.
Макар Годбърд да е възможно вдъхновение за средновековния образ на Робин Худ, по-интересното в текста на Бауър от XV век е, че Робин продължава да бъде представян като бунтовник срещу краля. В този случай крал Хенри III.
Това добавя нов пласт към интерпретациите на легендата, тъй като Хенри III не е нито особено тираничен, нито особено презиран владетел. Следователно образът на Робин Худ не винаги е обвързан с конкретна историческа несправедливост, а по-скоро с по-широкото усещане за социално напрежение и недоволство.
Макар разказите, баладите и театралните постановки за Робин Худ да са популярни още от XIV и XV век, голяма част от съвременния му образ произтича от детската книга "Робин Худ" на американския писател Хауърд Пайл. В неговата версия Робин е морално праведен герой, еднакво умел както с лъка и стрелите, така и в борбата срещу несправедливостта.
Първата филмова адаптация се появява през 1908 г. в Англия е "Robin Hood and his Merry Men". През 1922 г. звездата на нямото кино Дъглас Феърбанкс изпълнява ролята в продукцията "Robin Hood", която се превръща в първия високобюджетен филм с холивудска премиера.
Друг холивудски актьор, Ърол Флин, влиза в ролята през 1938 г. във филма "The Adventures of Robin Hood". Лентата, заснета в цвят, постига голям успех и печели три награди "Оскар".
През XX век Робин Худ става обект на десетки филмови адаптации. Сред по-известните са "Айвънхоу" (1952), с участието на Елизабет Тейлър, "Robin and Marian" (1976), със Шон Конъри и Одри Хепбърн, "Robin Hood: Prince of Thieves" (1991) с Кевин Костнър и Морган Фрийман и "Robin Hood" (2010) с Ръсел Кроу.
Робин Худ се появява и в телевизията още през 50-те години на XX век в две британски продукции. По-късно персонажът присъства в множество телевизионни предавания.
Образът му често се използва и с комедиен ефект - например във фантастичната комедия "Time Bandits" (1981) и в музикалната пародия "Robin Hood: Men in Tights" (1993).
През вековете Робин Худ преминава от вероятно исторически разбойник към легендарен бунтовник, а по-късно към универсален символ на съпротивата срещу несправедливостта.
Независимо дали е аристократ, кръстоносец или романтичен герой от Шерудската гора, той остава една от най-разпознаваемите фигури в английската културна традиция и е образ, който продължава да се променя според ценностите и въображението на всяко ново поколение.
