Ами ако динозаврите не бяха изчезнали? Светът щеше да изглежда много по-различно

Преди 66 милиона години астероид удря Земята със силата на 10 милиарда атомни бомби и променя хода на еволюцията.

Небето потъмнява, растенията спират да фотосинтезират и умират – а след това и животните, които се хранят с тях. Цялата хранителна верига се срива, над 90% от всички видове изчезват. Когато прахът сляга, всички динозаври с изключение на шепа птици са измрели.

Но това катастрофално събитие прави човешката еволюция възможна. Оцелелите бозайници се развиват – включително едни малки протопримати, които един ден ще се превърнат в нас.

Но представете си, че астероидът беше пропуснал и динозаврите бяха оцелели и бяха еволюирали вместо нас. Представете си гигантски тиранозаври да забиват знамето си на Луната или да откриват теорията на относителността. Или пък да обсъждат хипотетичен свят, в който – невероятно – бозайниците са превзели Земята.

Това може да звучи като непохватна научна фантастика, но засяга някои дълбоки, философски въпроси за еволюцията. Дали човечеството е тук случайно или еволюцията на интелигентните същества, които могат да създават и прилагат инструменти, е неизбежна?

Мозъците, инструментите, езикът и големите социални групи ни правят доминиращия вид на планетата. Вече има 8 милиарда хомо сапиенс на седем континента. По тегло хората са повече от всички диви животни. Променихме половината Земя, за да се изхранваме. Можете да кажете, че еволюцията е нямало как да не произведе същества като хората.

През 80-те години палеонтологът Дейл Ръсел предлага един мисловен експеримент, в който месояден динозавър еволюира в интелигентен потребител на инструменти. Този „динозавроид“ е с голям мозък, има палци (така, че е способен да държи неща като инструменти) и ходи изправен.

Не е невъзможно, но е малко вероятно, защото биологията на едно животно ограничава посоката на неговата еволюция. Начална ни точка ограничава крайната ни точка. Ако напуснете университета, вероятно няма да станете мозъчен хирург, адвокат или ракетен учен в НАСА. Но може да станете художник, актьор или предприемач. Пътищата, по които вървим в живота, отварят едни врати и затварят други; това е вярно и в еволюцията.

Помислете за размера на динозаврите. Започвайки през юрския период, зауроподните динозаври, бронтозаврите и техните роднини еволюират в 30-50-тонни гиганти с дължина до 30 метра – десет пъти теглото на слон и дълги колкото син кит. Това се случва в множество групи – включително Diplodocidae, Brachiosauridae, Turiasauridae, Mamenchisauridae и Titanosauria – и на различни континенти, по различно време и в различни климатични условия – от пустини до дъждовни гори.

Но други динозаври от тези среди не стават свръхгиганти.

Общата нишка, която свързва тези животни, е, че те са зауроподи. Нещо в анатомията им – бели дробове, кухи кости с високо съотношение якост/тегло, метаболизъм или всички тези неща взети заедно – отключва техния еволюционен потенциал и им позволява да станат големи по начин, който нито едно сухоземно животно не е ставало преди или след това.

По същия начин месоядните динозаври многократно са еволюирали в огромни, десетметрови, многотонни хищници – повече от 100 милиона години мегалозавридите, алозавридите, кархародонтозавридите, неовенаторидите и накрая тиранозаврите успяват да се изкачат до върха на хранителната верига чрез еволюцията.

Динозаврите се справят добре с големите тела, но с големите мозъци – не чак толкова: те показват ниска тенденция към увеличаване на размера на мозъка с течение на времето. Динозаврите от юрския период като алозавъра, стегозавъра и брахиозавъра са имали малки мозъци.

До късната креда, 80 милиона години по-късно, тиранозаврите и разни други успяват да развият по-големи мозъци. Но въпреки размера на тялото му, мозъкът на T. rex все още тежи едва 400 грама. Мозъкът на велоцираптор пък е 15 грама. Средният човешки мозък тежи 1,3 килограма.

С течение на времето динозаврите навлизат в нови ниши. Малките тревопасни животни стават по-често срещани и птиците се разнообразяват. Дългокраките хищници се развиват по-късно, което се предполага, че е следствие от надпревара между тях и тяхната плячка.

Динозаврите изглежда развиват все по-сложен социален живот. Те започват да живеят на стада и развиват рога за бой и привличане на половинка. И все пак изглежда, че в повечето случаи става едно и също – те еволюират в гигантски тревопасни и месоядни животни с малки мозъци.

Има малко в около 100 милиона години история на динозаврите, което да намеква, че те биха постигнали нещо коренно различно, ако астероидът не ги беше приключил. Вероятно все още щяха да бъдат свръхгигантски тревопасни с дълги вратове или огромни хищници като тиранозавъра.

Те може да еволюират малко по-големи мозъци, но има нищожни доказателства, че биха станали гении. Нито пък е вероятно бозайниците да ги изместят – динозаврите монополизират средата си до самия край, когато астероидът удря.

Междувременно бозайниците имат различни ограничения. Те никога не стават свръхгигантски тревопасни или месоядни животни. Но многократно са развивали големи мозъци. Масивни мозъци (колкото или дори по-големи от нашия) еволюират при косатки, кашалоти, китове, слонове, тюлени и маймуни.

Днес няколко потомци на динозаврите – птици като гарвани и папагали – имат сложни мозъци. Те могат да използват инструменти, да говорят и да броят. Но бозайниците като човекоподобните маймуните, слоновете и делфините са тези, които са развили най-големите мозъци и най-сложното поведение.

Елиминирането на динозаврите гарантира ли обаче, че бозайниците ще развият интелигентност?

Е, може би не.

Началните точки може да ограничават крайните точки, но те също не ги гарантират. Стив Джобс, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг напускат университета – но самото напускане не ги прави автоматично мултимилиардери. Дори да сте на правилното място като за начало, отново имате нужда от възможности и късмет.

Еволюционната история на приматите предполага, че нашата еволюция е била всичко друго, но не и неизбежна. В Африка приматите еволюират в маймуни с голям мозък и за 7 милиона години успяват да произведат съвременните хора… но на други места еволюцията им поема по много различни пътища.

Когато маймуните достигат Южна Америка преди 35 милиона години, те просто се превръщат в повече видове маймуни. Приматите са достигали Северна Америка поне три отделни пъти: преди 55 милиона години, преди 50 милиона години и преди 20 милиона години. И все пак те не са се превърнали във вид, който произвежда ядрени оръжия и смартфони. Вместо това, по причини, които не разбираме, те изчезват.

В Африка, и само в Африка, еволюцията им поема в нашата посока. Нещо във фауната, флората или географията на континента довежда до еволюцията на човекоподобните маймуни: сухоземни примати с голямо тяло и голям мозък, използващи инструменти.

Та дори след изчезването на динозаврите, нашата еволюция се нуждае от правилната комбинация от възможности и късмет, за да се осъществи.