shareit

Животът и смъртта на Томас Санкара: Президентът, който даде името на Буркина Фасо

| от |

Един от оцелелите описва стрелбата с автомати Калашников като дъжд, падащ върху ламаринен покрив. За броени минути Томас Санкара, младият и харизматичен президент на Буркина Фасо, пада мъртъв.

На власт само за 4 години, Санкара успява да въведе широки реформи, които дават повече свободи на жените, подобряват грамотността на населението и помагат на околната среда. Той дори преименува страната, като замени френското й колониално име „Горна Волта“ с „Буркина Фасо“ или „Земя на праведните хора“.

Но не всички са доволни от реформите на Санкара. Някои се чувстват застрашени от антиимпериалистическата му позиция; други пък го намират в най-добрия случай за ексцентричен – а в най-лошия – за брутален и потискащ.

Въпреки че повечето посочват като виновен за убийството му неговия бивш приятел Блез Компаоре, някои се пак чудят дали Франция не е имала пръст в смъртта му…

Ранният живот на един бъдещ революционер

Томас Исидор Ноел Санкара израства в бързо променящ се свят. Роден на 21 декември 1949 г. във френската колония Горна Волта, той навършва пълнолетие, когато силата на Франция започва да намалява – през 1960 г. Горна Волта се отърсва от оковите на колониализма и обявява своята независимост.

Санкара също има независим дух. Въпреки че неговите родители католици се надяват синът им да стане свещеник, той имаше други намерения. За тяхно съжаление, вместо това Томас Санкара става войник.

В армията той поглъща нови идеи за света: чете за революционерите, докато живее във Франция, и наблюдава как се развива революция в Мадагаскар в реално време. Той дори участва в бой през 1974 г. по време на граничен сблъсък със съседно Мали, от който Санкара излиза като герой.

И през цялото това време развива свои собствени идеи.

„Войник без политическо образование е просто един престъпник с власт“, ​​размишлява той, докато е разположен в Мадагаскар. И след ролята си в конфликта в Мали, Санкара пише, че е „дълбоко разтревожен“ от „несправедливата и безполезна битка.“

Несправедлив или не, Томас излиза от граничния конфликт като обществена личност – а неговата звезда ще изгрее, когато политическата нестабилност разтърсва страната. През 1983 г. 33-годишният младеж е избран за министър-председател на Жан-Батист Уедраого, който завзема властта при държавен преврат година преди това.

Но той не издържа дълго като министър-председател. По-големи неща бяха на хоризонта.

Jean-Baptiste Ouédraogo at book signing

Жан-Батист Уедраого

Възходът и падението на Томас Санкара

Като министър-председател често влиза в пререкания с Жан-Батист. Президентът е консервативен и „“ападно ориентиран“; Санкара пък е прогресивен и убеден антиимпериалист.

До май 1983 г. на Уедраого му идва достатъчно – той уволнява министър-председателя си и го хвърля в затвора. Но приятелят и другар на Санкара Блез Компаоре организира августовския държавен преврат, който отстранява Уедраого от власт. От пепелта на този преврат Томас Санкара се въздига като новия президент на Горна Волта.

Целта на преврата, казва Санкара на народа на Горна Волта два месеца по-късно, е „да премахне империалистическото господство и експлоатация; и да прочисти провинцията от всички социални, икономически и културни пречки, които я държат в изостанало състояние.“

След това Томас Санкара се хваща на работа.

През следващите четири години въвежда редица драматични реформи, които трансформират страната – в някои случаи буквално. На първата годишнина от президентството си той променя името „Горна Волта“ на „Буркина Фасо“, което приблизително се превежда като „Земя на честните хора“ на два от местните й езика.

Под негов надзор 2,5 милиона деца са ваксинирани срещу болести като менингит и морбили, нивото на грамотност нараства от 13% през 1983 г. до 73% през 1987 г. благодарение на новото безплатно и задължително образование, и 10 милиона дървета са засадени, за да се предотврати опустиняването.

Санкара също така подпомага жените в Буркина Фасо, забранявайки практики като полигамия, принудителните бракове и гениталното осакатяване и приветства жените в роли на високо ниво в неговото правителство.

Санкара също така намалява заплатата си на 450 долара на месец, заменя правителствения Мерцедес с по-евтино Рено и дори отказва климатик в кабинета си, тъй като това е лукс, който малцина могат да си позволят.

На световната сцена пък той е силен по отношение на независимостта на Африка. „Ние приемаме като наша доктрината мнението, че европейците не трябва да се намесват в американските дела“, казва Санкара пред ООН през 1984 г. „Точно както Монро каза: „Америка за американците“ през 1823 г., ние повтаряме това днес, като казваме „Африка за африканците“.

Пред своите съграждани той предупреждава „който те храни, те контролира“ и настоява Буркина Фасо да бъде самодостатъчна.

Но не всички се възхищават на амбициозния млад президент. Феодалите негодуват, че е преразпределил земите им, разпространява се слух, че противниците на Санкара са измъчвани, а някои презират по-нестандартните му нареждания като например, държавните служители да носят дрехи само от местен памук.

Освен това световни сили като Съединените щати наблюдават с недоволство как Санкара укрепва връзките си с Муамар Кадафи в Либия и Фидел Кастро в Куба. Президентът дори носи седефен пистолет, подарен му от Ким Ир Сен.

„Санкара стига по-далеч от необходимото според мен“, каза френският президент Франсоа Митеран.

До 1987 г. Томас Санкара вече си е създал много врагове. И един от тях е старият му приятел Блез Компаоре.

По думите на Компаоре, група мъже, лоялни към него, чуват, че Санкара планира да го убие. И така, те удрят първи. На 15 октомври 1987 г. те устройват засада на Санкара на път за заседание на правителството.

Западен дипломат, който разговаря с един от оцелелите бодигардове на президента, описва убийството:

„Санкара вдигна ръце и каза: „Вземете ме. Аз съм този, когото искате.“ Хората на Блез го обсипаха с огън от Калашников и след това го довършиха с граната.

След като погребват него и хората му в немаркиран гроб, Блез Компаоре поема президентството. Той задържа властта в Буркина Фасо, докато не е принуден да подаде оставка през 2014 г. след народни протести.

Blaise Compaoré 2014 White House (cropped)

Блез Компаоре

Кой убива Томас Санкара?

Днес Томас Санкара е смятан за герой в Буркина Фасо. Лицето му украсява стикери и тениски, а в столицата на страната Уагадугу има дори голяма негова статуя.

Но остават въпроси за смъртта му. Въпреки че Компаоре винаги е отричал изрично да е поръчвал убийството на Санкара, той и 13 други мъже в момента са съдени за смъртта му. (Компаоре, който живее в изгнание в Кот д’Ивоар, е съден задочно.)

„Чакахме този момент“, казва Мариам Санкара, вдовицата на Томас. Въпреки че е убедена, че Компаоре е организирал смъртта на съпруга й, Мариам смята, че той е имал помощ и от Франция.

Всъщност Франция отдавна е изправена пред подобни обвинения; френският президент Еманюел Макрон дори се съгласява да изпрати редица разсекретени документи на Буркина Фасо за преглед през 2017 г. Той обаче не изпраща нито един от Франсоа Митеран, чието председателство се припокрива с това на Санкара.

Въпреки че животът и президентството му са прекъснати преждевременно, наследството му остава значимо за мнозина, които живеят в Буркина Фасо днес. Самият Санкара разбира това, отбелязвайки седмица преди да умре: „Революционерите като личности могат да бъдат убити, но не можете да убиете идеи.“

 
 
Коментарите са изключени за Животът и смъртта на Томас Санкара: Президентът, който даде името на Буркина Фасо

Повече информация Виж всички