Великите любовни истории: Робин Уилямс и госпожа Депресия – когато единственият изход е смъртта

В живота и пред камера той е толкова смешен, че хората от близкото му обкръжение, както и членовете на снимачния екип буквално се напикават от смях всеки път, когато Робин реши да импровизира. Спонтанно измислените реплики и лицевите мимики оставят всички без дъх и… сухо бельо. Иронично е някак как един от най-гениалните комици на нашето време, Дон Жуан по душа и неуморим Арлекин по природа, си отива от този свят по толкова тъжен начин, че дори ангелите в Рая и до ден днешен не са спрели да ридаят.

За нас е привилегия да ви поканим в света на една холивудска знаменитост, който живя на пълна скорост, обичаше много жени, забавляваше с изкуството си малки и големи, лоши и добри, но самият той беше преследван през целия си живот от демони на злото, които в крайна сметка успяваха да надмогнат над волята му за живот.

Добре дошли в черната комедия на Робин Уилямс!

Започваме…

Водка с тоник, две лимончета и малко кока?

През 1976 г. Робин току що е напуснал предсрочно престижното нюйоркско училище за артистични таланти “Джулиард” (защото според преподавателите му по актьорско майсторство той няма шансове да нагоди самородния си комедиен талант към консервативните академични изисквания на школата). Вярно, без диплома е, но затова пък е зареден до козирката с големи амбиции да завладее света. Мести се в Сан Франциско, където участва в ситкоми и се пробва като стендъп комик по разни клубове. За да припечелва допълнително по някой долар, бачка и като барман. Именно на бара, застанал откъм страната на напитките и резенчета лимон, се запознава с първата си съпруга, Валъри Веларди. Много е готина, разкрепостена и освен това самата тя е възпитаничка на “Джулиард”, само че в балетната група. Робин е от онези тип бармани, които дрънкат непрекъснато (при това с превъзходно имитиран френски акцент!) и ако си леко подпийнала мадама, просто няма как да не си паднеш по него. Въпреки косматите си ръце, клюновидния нос и цялостното излъчване на ирландски злосторник, Валъри остава влюбена в чаровния смешник дори след като отрезнява. Двамата се женят на 4 юни 1978 г.

Няколко години Валъри стоически търпи наркоманските изцепки и разгулния лайфстайл на мъжа си. Но въпреки това таи някаква надежда за връзката им. Надеждата се оказва илюзорна, но достатъчно реална в нейната глава, за да я подмами да роди дете на Уилямс. Синът им Закари се ражда през април 1983 г. Щастливият татко се заклева, че по този повод ще се отърве от кокаиновата си зависимост. И действително го прави. Обаче да шмъркаш е едно, а да имаш синдрома на “палавото око” – съвсем друго. На Валъри й е ясно, че мъжът й не е от най-верните, но също така й е ясно, че пристрастеността му към противоположния пол е много по-трудно преодолима, отколкото тази към тежките наркотици. И се оказва права. Хваща го “по долни гащи” да й изневерява с някоя си Мишел Триш Картър, сервитьорка. Робин може и да се кълне, че “скъпа, не е това, което изглежда”, ама мис Картър не е на същото мнение, понеже през 1986 г. съди любовника си за 6.4 млн. долара по обвинение, че я е заразил с херпес. Уилямс успява да се спазари с ищцата посредством извънсъдебно споразумение и тъкмо си е отдъхнал, когато, само няколко месеца по-късно, под задника му отново започва да пари, когато Валъри подава молба за развод.

Бавачката ли? Дайте я насам!

Робин и Марша

През 1983 г. Уилямс започва да се заиграва с бавачката на сина им, Марша. Връзката им, както и съдебното дело, заведено от другата любовница Мишел, идват в повече на законната съпруга и тя се развежда с Уилямс през 1988-а. Запитан какво мисли за развода си, в типичния си самоироничен стил Уилямс отговаря: “Развод идва от латинската дума за ‘да откъсна гениталиите на съпруга си през портфейла му.”

Робин не остава дълго ерген. Няма и година по-късно, когато се жени за бавачката. Тя от своя страна не се оказва някоя заспала и сляпо влюбена слугиня – своевременно се е постарала да забременее от работодателя си и когато двамата се женят, тя вече носи в утробата си дъщеря им Зелда. Две години по-късно Марша ражда второ дете на Уилямс, когото кръщават Коди Алън. Не сме съвсем сигурни какво се е случвало по време на 19-годишния им брак, но е факт, че и на Марша й писва по някое време да съжителства заедно с “трудния” Робин и подава молба за развод като формалният мотив е “непреодолими несъвместимости в характерите.” Да бе, да, знаем ги тия – другото им наименование е “Махни се, че ми пречиш.”

Робин, дрогата, депресията и конкуренцията

Почти две десетилетия Уилямс успява да се задържи “чист”. Въздържанието му се дължи на факта, че по нещастно стечение на обстоятелствата е заедно с Джон Белуши в нощта, в която последният умира от свръхдоза през 1982-а, едва на 33-годишна възраст. Робин е толкова стреснат от случилото си, че си обещава повече никога да не шмъркане и половин грам кока. Но обещанията са за това да се нарушават. През 2003 г. психиката му поддава и той отново се обръща към дрогата. Случва се по време на снимките на The Big White в Аляска. През следващите три години се опитва да крие факта от медиите и най-вече от жена си Марша, че пак друса, но това не е като да скриеш от майка си, че тайно си ял бисквити преди вечеря. През пролетта на 2006 г. по своя воля постъпва за лечение в център за рехабилитация в Орегон. Биографите на актьора подозират, че повод за връщането към опиатите през този период може да се дължи на безпокойството му, породено от шумотевицата около новоизгрялата комедийна звезда на холивудския небосклон. Името му е Джим Кери и дава сериозни заявки да го задмине както по доходи, така и по популярност. Как да не полудее човек!

Реалността е патерица

Уилямс се жени за третата си и последна съпруга през 2011-а. С графичната дизайнерка Сюзън Шнайдер се запознава, докато той се възстановява от сърдечна операция. Двамата са чудесна двойка. И се обичат до полуда. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че 60-годишният комик най-после се е кротнал, на практика нещата не стоят така. Патилите и препатилите ненапразно казват, че няма бивши наркомани. Така и с Робин. Зависимостта към опиатите актьорът заменя с други обсесивни практики като маратонско колоездене и безконечни видео игри. За човек, който през целия си съзнателен живот се е борил с тежки депресивни състояние, да се затваря в една стая и да прекарва часове наред пред компютъра е не само опасно, а направо пагубно за психиката. Скоро Уилямс отново започва да залита към старите си навици. Започва да пие. Много. Оприличава реалността с патерица, която служи на непоправимите наркомани (като него) за поддръжка. На този етап обаче вече не му пука кой знае и какви унизителни глупости ще пишат за него в таблоидите. През май 2014 година продуцентите на новия сериал The Crazy Ones са принудени да го спрат само след един сезон, защото звездата на шоуто, Робин Уилямс, отново трябва да постъпи в клиника за лечение от алкохолизъм и наркомании.

Но понеже животът е кучка и лошите неща никога не се случват по график, а винаги неочаквано и едновременно, някъде по това време актьорът е диагностициран с болестта на Паркинсон.

Защо?!

Когато зловещата новина за самоубийството на Робин Уилямс обикаля света на 11 август 2014 г., всички са в потрес и не могат да престанат да си задават въпроса: “Защо?”

Защо го е направил?

По онова време дори вдовицата Сюзън не може да даде еднозначен отговор. От няколко години Уилямс се бори със симптомите на прогресиращото си заболяване. Чак след аутопсията обаче се оказва, че Уилямс всъщност не е страда от Паркинсон, а от трудната за диагностициране деменция с телца на Леви – невродегенеративно заболяване подобно на Алцхаймер, което води до драстични промени в менталния статус на пациентите, халюцинации и нарушения в моториката. Тежките медикаменти, които са му предписани, изглежда не са били в състояние да забавят развитието на болестта и Робин все по-често има “инциденти” заради невъзможността да контролира крайниците си, при един от които така се удря във вратата, че си сцепва челото. Въпреки напредващата деменция Уилямс осъзнава, че е на път напълно да загуби разсъдъка си и да се превърне в зеленчук с треперещи ръце, лиги, стичащи се по брадичката.

“С малко късмет, казва Сюзън, Робин щеше да живее още две-три години. Но това щяха да са непоносими години!”

Въпреки че самата тя е крайно скептична относно прогнозите за продължителността на живота на 63-годишния й съпруг, Сюзън не може да не се радва на положителната промяна в поведението му през първите десетина дни на август 2011-а. “Параноидните моменти бяха престанали и започнах да си мисля, че лекарствата най-после са започнали да действат. На девети правихме всички неща, които сме свикнали да правим в събота. Прекарахме си чудесно – все едно бяхме гаджета на много дълга среща. На другия ден, неделя, бях убедена, че Робин наистина се подобрява, защото изглеждаше много добре, и нищо не подсказваше какво е намислил. Вечерта се готвех да си лягам, когато Робин влезе в стаята и каза: Лека нощ, скъпа моя.” Изчака обичайния ми отговор: “Лека нощ, скъпи” и излезе. Но след малко се върна пак с iPad-а в ръка – изглеждаше като човек, който трябва да свърши нещо важно. Отново ми каза “Лека, лека” и това беше. На другата сутрин вече беше мъртъв. Не депресията го уби, а терористите в мозъка му.”

Цветя пред апартаментът, където е сниман „Mrs. Doubtfire“, август 2014 г.

Само няколко дни преди смъртта си Уилямс публикува пост в Инстаграм по случай рождения ден на дъщеря си Зелда: “Честит рожден ден на госпожица Зелда Мей Уилямс! Днес навършва четвърт век, но винаги ще си бъде моето малко момиченце. Обичам те.”

Попитана за смъртта на баща й по време на интервю за NBS, Зелда казва: “Нямаме обяснение за случилото се. Няма смисъл да се ровим в обстоятелствата, да обвиняваме себе си или света… Просто се случи. Много хора усещат липсата му. Онази част от него, която те познават и обичат, са всъщност образите, в които той се превъплъщаваше. А те остават.”