Великите любовни истории: Роб Халфорд – Богът на метъла, който е гей, въздържател и благословен от Дева Мария
Има някои неща в тоя живот, за които сме свикнали да мислим в комбинация и които губят смисъл едно без друго. Том и Джери. Салата и ракия. Секс, наркотици и рокендрол. В живота на нашия герой е имало по много от всичко. И не говоря за анимационни филмчета и български аперитиви. Съвсем скоро, на 25 август, един от най-великите рок музиканти в историята, вокалистът на Джудас Прийст Роб Халфорд, ще стане на 71.
И се чувства страхотно. Защото наркотиците, сексът и всичко останало, което върви с рокаджийския лайфстайл, отдавна вече са в миналото. Останал е само рокът. Роб е чист и трезвен от 36 години. И всеки ден благодари на Бога за това, защото ако не се беше изчистил, сега едва ли щеше да се радва на музиката, феновете си по цял свят, котките, любовта на съпруга си… На живота изобщо.
Гворещият със статуи
В строго хетеронормативния, свръхмачистки свят на тази точно музикална индустрия да си рокаджия и гей се счита за смехотворен оксиморон, напълно фантасмагорична и крайно неуместна комбинация. Затова можем само да си представим каква е била бурята от съмнения и въпроси, която е бушувала в главата на 15-годишния младеж с амбиции да пробие в жанра в началото на 60-те.
“Ужасно ме беше страх,” спомня си днес вокалистът на Джудас. “В ония времена не беше лесно да си тийнейджър, който се бори със сексуалната си ориентация. Аз самият отчаяно търсех някакво решение за себе си, за да постигна поне относителен душевен покой.”
И тогава се случва малкото лично чудо на Роб.
Един ден, докато се мотае по улиците на сивия миньорски град Улвърхемптън, както винаги измъчван от нерадостни мисли, краката му сякаш сами го отвеждат до черквата от 15-и век “Свети Петър”. Младежът пристъпва в хладния мрак на божия храм, минава покрай празните пейки и се спира пред статуята на Дева Мария.
Тихо и плахо моли светата майка да му покаже верния път, да му даде отговор на въпроса, който ги измъчва: Грешен ли е, ще гори ли в ада, задето изпитва такива скверни желания? Изведнъж по цялото му тяло сякаш се разлива вълна на спокойствие, а до носа му достига мирис на рози. И въпреки че Девата не му проговаря с човешки глас, той я чува със сърцето си и е убеден, че в този момент е получил нейната благословия.
Този вълшебен момент на просветление обаче носи на объркания младеж само временно облекчение. Ще изминат десетилетия преди дълбоко пазената тайна да излезе на бял свят и да го освободи завинаги от оковите на живота на хомосексуален мъж, принуден да се крие “в килера.”
Да се издадеш, без да искаш
Дотук вече ви е станало ясно, че това няма да е история за любов и секс като всяка друга. Защото това е по-скоро история за борбата на един мъж с неговите демони, от която той, за свой късмет, излиза победител. А като много други чудесни неща с щастлив край в този живот и това се случва по чиста случайност.
През февруари 1998 г. 46-годишният тогава Халфорд е в студиото на MTV в Ню Йорк, за да промотира проекта си Two, върху който работи заедно с китаристът Джон Лаури, а.к.а Джон 5. Толкова се е увлякъл в непринудения разговор с водещия, че, без дори да се усети, изтърсва: “Говоря от позицията на хомосексуален мъж…”
“В този момент чух как клип-бордът на продуцентът пада с трясък на земята, а физиономията му недвусмислено казваше: ‘Леле, този току що се разкри!’ И това беше. Ако го бях планирал, може би нямаше да е толкова лесно, колкото се получи, даже можеше изобщо да не го направя по този начин, понеже за всеки един от нас това е много личен, специален момент и повечето предпочитат първо да се разкрият пред близък приятел, пред родителите си, а не в национален ефир. Изобщо тая работа с разкриването е много, много сериозна. А за мен беше величествен момент.”
Роб приключва с интервюто, прибира се пеша до хотела и щом влиза в стаята си, истински осъзнава какво се е случило току що. “Ами това е, човече, казах си тогава. Вече всички знаят. И после, разбира се, новината се разнесе светкавично по всички медии. На мен обаче не ми дремеше, понеже не чувствах друго освен огромно облекчение. Беше свършено със злостните шушукания зад гърба ми. Бях свободен и вече никой не можеше да ме нарани, защо разполагах с най-доброто оръжие – това на хомосексуален мъж, който повече не трябва да се крие.”
Любовите на Роб и други катастрофи
В автобиографията си “Изповед” (2020), написана с много чувство за хумор и самоирония, само самопровъзгласилият се за бог на метъла Халфорд говори напълно откровено за едно невъобразимо житейско пътешествие, преминало, освен през слава и величие, и през различни страховити “гари” като алкохолизъм, наркомания, суицидалност… Но се оказва, че, каквито и неразбории и щети да е причинил на себе си и другите, и той в крайна сметка е правил това, което много от нас не престават да правят през целия си живот, а именно да търси сигурен пристан в споделената любов.
Тъжен факт обаче е, че докато живее живота на гей “под прикритие”, някак все не случва на свестни партньори… и звукозаписни компании. През 80-те тогавашните агенти на вече придобилата световна известност хеви-метъл група намекват на Роб, че ако не иска да съсипе имиджа на Джудас в публичното пространство, трябва да си наляга парцалите и да не се изявява като “мека китка”. Въпреки че другите музиканти от групата се отнасят с дискретен толеранс към сексуалните му предпочитания, самият Роб се самобичува, че с поведението си, макар и много прикрито, би могъл да им навреди по някакъв начин.
Неразбирането и хомофобското отношение се оказват тежък психологически товар за Роб, при това в тонове по-тежък от килограмите кожа и вериги, с които обича да се декорира за сценичните си изяви. Може да звучи странно, но двете му най-дълготрайни романтични връзки от оня период са с хетеро мъже. Първата му сериозна връзка е с Дейвид, заради когото музикантът се мести от Англия в Щатите. Обаче недълго след като двамата заживяват заедно във Финикс, Аризона, на любовната идилия е сложен край, когато Роб разбира, че Дейвид му изневерява с жена.
Запознанството с втората си голяма любов Халфорд описва така: “Изпаднах в щастлив делириум. Тази среща беше най-прекрасното нещо, което ми се беше случвало до момента. Това беше нещото, което очаквах. Това е то, казах си. Това е любовта.”
Брад е висок, със здрава челюст, абсолютният алфа- мъжкар – точно негов тип. Свалят се на бара в хотел “Четири сезона” след един много як за Роб ден, в който е помогнал за спасението на Африка пред погледите на милиардна телевизионна аудитория и е врътнал няколко питиета не с кого и да е, а със самия Джак Никълсън. Привличането между двамата мъже на бара е моментално, магнетично, съдбовно. Изчукват се в тоалетната на хотела. През следващите дни, седмици и месеци не могат да се наситят един на друг. Сексът е щедро гарниран с няколкодневни запои по хотелски стаи, шмъркане на кофи с кока, скандали и дори побоища.
Връзката на Халфорд и здравеняка Брад се оказва пълна катастрофа. За Роб. Запоите и дрогата го изритват обратно в ада на депресията и суицидалните настроения и един ден неминуемото се случва. След неконтролируемо приемане на множество таблетки Нитразепам, преглъщани с големи гълтоци “Джак Даниелс”, Роб не знае на кой свят се намира. Ето го, плува към дъното. Смъртта изглежда неизбежна, но и желана. Така де, ако умре, на кого ще липсва? Никой не го обича. И тогава един глас му проговоря. Не, не е този на Дева Мария от невинното му, изпълнено с надежди и копнежи за бъдещето юношество. Разпознава собствения си глас, който, преливащ от ярост и тъга, го пита: “Какво правиш, шибан идиот такъв?”
В един кратък миг на просветление (второто в живота му!), Халфорд осъзнава, че този път е изтървал юздите и яката е предозирал. Все пак успява да събере разум и сили, за да да повика на помощ бившето си гадже Дейвид, който успява навреме да го откара в болницата и така да спаси живота му.
Когато лекарите заявяват, че пациентът е прескочил трапа, Дейвид му казва: Не може така, човече, време ти е да се изчистиш и да решиш как искаш да прекараш остатъка от живота си.
Дейвид го е спасил. Дейвид го обича. Значи надеждата не е изгубена.
Изведнъж на Роб рязко му се приисква да живее. Дори само, за да види дали и самият той може да обича отново.
Born This Way
Край на серията от злополучни връзки слага запознанството на Халфорд с настоящия му съпруг Томас преди 25 години. Това е доста преди времето на социалните мрежи и мобилните приложения за запознанства, затова в търсенето на интимен партньор хората разчитат най-вече на секцията за обяви в печатните медии. Един ден вниманието на Роб е привлечено от следната обява в гей списание: “Служител на Морската пехота на Съединените Щати търси колеги от бранша, с които да прекарат няколко забавни часа извън служба.”
И въпреки че Роб изобщо не е “колега от бранша”, той не може да устои на мъже в униформа, затова и си пробва късмета като пише на конкретното войниче. Не очаква, че ще получи отговор, но когато това се случва, Роб е особено развълнуван. Първата среща не протича според очакванията, понеже човекът от обявата, който се оказва окичен с медали от военни мисии в Ирак и Сомалия ветеран, не остава особено впечатлен нито от факта, че си има работа със самия бог на метъла, нито от стриптизьорските му умения, които, кой знае защо, Роб решава да демонстрира.
Двамата губят контакт за известно време, но когато съдбата отново ги събира, Роб вече си е научил урока и го кара по-полека.
Въпреки притесненията на Томас, че може да си има неприятности в службата заради сексуалната си ориентация, все пак решава да поеме този риск и някъде около 94-а двамата заживяват заедно. И оттогава не са се разделяли.
На въпрос на журналист преди време с коя песен асоциира присъствието на Томас в живота си, Халфорд не се замисля преди да даде възможно най-металическия отговор: “Raining Blood” на Слейър! А вторият ми избор би бил пак парче на Слейър – “Angel of Death.” И не защото Томас е някакъв зъл психопат, а защото е голям фен на групата. А и не само той, всички морски пехотинци си падат по тежкия саунд. Помня, че когато го запознах с пичовете от Слейър, той направо полудя – държеше се като девойките, които пищяха и си хвърляха сутиените в лицето на Лиъм или Хари от One Direction.“
И като стана дума за музикални предпочитания, сигурно малко фенове на Джудас и Роб в частност знаят, че двама от най-големите кумири на метъл динозавъра са Доли Партън и Лейди Гага. И с двете си мечтае, да направи, ако не дует, то поне селфи.
Скъпи читатели, надявам се, че чрез сбито предадената история на Роб Халфорд съм успяла да достигна до сърцата и умовете на тези от вас, които все още се терзаят заради различната си сексуалност и са измъчвани от чувство на несигурност и страх пред перспективата да разкрият истинското си аз пред близките и приятелите си и изобщо пред света. И ако аз не съм успяла да ви помогна в този нелек път, позволете да направя един последен опит, цитирайки отново нашия герой, Роб, самият който успя да триумфира в края на този дълъг път, водещ до самоуважението и любовта: “Hey everybody, this is who I am… Born This Way, Lady Gaga!”
