Те не обичат да многословят, когато ги попитат каква е тайната на непоклатимия им почти 20-годишен брак, а отговарят простичко: “Много сме щастливи.” И въпреки че на глас изричаме: “Ей, браво!”, в сърцата си им завиждаме малко. Или много. Невинаги се случва такова семейно дълголетие в средите на световноизвестни топ спортисти. Жълтите хроники на тенис спорта са пълни с примери за тенисисти, които сменят интимните си партньори като носни кърпички.
Някои твърдят, че е заради чаргарския им начин на живот. Други – че един такъв силно конкурентен индивидуален спорт, особено когато се практикува на топ ниво, кара хората да бягат от дълготрайни връзки като дявол от тамян. Очевидно не е такъв случаят при двама от най-титулованите тенисисти за всички времена: Щефи Граф и Андре Агаси. Въпреки, че двамата са печелили всичко, което може да се спечели в техния спорт, те най-много се гордеят с настоящите си титли: на съпруг и съпруга, на баща и майка.
През 90-те години на миналия век талантливото арменче с фънкарска прическа и супер мадама за гадже (Брук Шийлдс!) е по-популярен отвсякога. Въпреки че винаги е мразил спорта, който го е направил глобална мегазвезда, най-малкото защото го е лишил от мечтаното детство, на Андре му харесва гледката от там, където е сега – върха на света.
Голяма роля за фантастичната му кариера изиграва Ник Болетиери – легендарният тенис гуру с непогрешим нюх за млади таланти. 13-годишен, Андре постъпва в академията на Болетиери, известна още като люпилнята за звезди. Само за три години се превръща в един от най-добрите професионални играчи, а през 88-а вече е четвърти в световната ранглиста. И всички са влюбени в него. Защото е атрактивен и на корта, и извън него. Подходът му към живота може да се опише с израза “рок до дупка”, а имиджът му на лошо момче започва да се застъпва с този на тенис звезда. Толкова е вманиачен да се облича в ярки цветове, че с огромно нежелание участва в Уимбълдън, понеже турнирът изисква играчите задължително да носят бели екипи.
1995-а е важна година за Агаси. Не само защото решава да обръсне вече оплешивяващата си глава, a и защото през април за първи път става номер едно. Жени се за зашеметяващата Брук Шийлдс през 97-а и всичко изглежда тип-топ. Но само изглежда…
Най-добрата жена… дори и сред мъжете
Щефи Граф изпреварва по много параграфи бъдещия си съпруг. Става номер едно в световната ранглиста още през август 1987 г. и се задържа там за рекордните 377 седмици – по-дълго от всеки друг мъж или жена! Купите й са толкова много, че сигурно е трябвало да си направи специална пристройка към къщата, за да има къде да ги държи. Има 22 титли на сингъл в турнирите на Големия шлем, а експертите я обявяват за най-добрата тенисистка на 20 век. Заради нея хиляди германски момиченца хващат ракетата и скоро тенисът се превръща във вторият по популярност спорт след футбола в страната.
В личния си живот дисциплинираната германска машина не дава поводи за клюки и спекулации, а и не блести с екстравагантни прояви и ексцентрични дрехи и прически. Когато започва да “ходи” с Андре, вече има зад гърба си една седемгодишна връзка с автомобилния състезател Михаел Бартелс.
Проба-грешка
Освен успешен тенисист, Андре е и мъж, който, въпреки не особено впечатляващата си външност, жените намират за ужасно секси и направо неустоим. Преди Брук излиза с някоя си Уенди Стюарт, обаче жълтата преса с особен ентусиазъм следи развитието на връзката му с 28 години по-възрастната от него Барбара Стейзънд. В крайна сметка обаче Агаси завежда пред олтара Брук. Само две години по-късно обаче бракът им се разбива като “Титаник” в айсберг. Причината актрисата разкрива в автобиографичната си книга “Имаше едно време едно момиченце”: “Изведнъж ми просветна – осъзнах, че съм направила голяма грешка като съм се омъжила за него. Той постоянно беше по турнири, аз бях ангажирана със собственото си шоу и така постепенно се отчуждихме.” Двойката се разделя, когато Агаси й признава, че още от началото на връзката им се е пристрастил към амфетамините, и че откакто са женени, кариерата му е тръгнала надолу.
В преследване на “Свещения Граал”
След като се събужда от холивудския филм, в който сам се е въвлякъл, женейки се за Брук Шийлдс, Агаси се стяга. Изчиства се, слага се на здравословна диета и започва да тренира съвестно и упорито. В един момент обаче се вманиачава по колежката си Граф. Всъщност идеята, че трябва да се докопа до германската суперзвезда, не е от вчера. Интересът му към нея се заражда още през 1992 г. Даже се купува смокинг за гала вечерята след края на Уимбълдън същата година, понеже според традицията победителите при мъжете и жените задължитено танцуват заедно.
Толкова е развълнуван от тази перспектива, че дори не му пука, че самият той е гола вода в танците. Всъщност танцът с Щефи е причината Андре толкова много да иска да спечели турнира. И го прави! Обаче черна котка му минава пътя и плановете му се провалят. Когато, изтупан в новия си скъп смокинг, влиза в балната зала и се настанява на определеното му място, дамата, седяща до него, му съобщава, че традиционният танц на победителите тази година е отменен. Някои се били възпротивили. Агаси, разбира се, увесва нос, но не позволява тази малка спънка да му попречи в похода за завоюването на “Свещения Граал”, а именно – сърцето на тенисистката номер едно в света.
Следващият му опит за сближаване е по време на полет до Лондон. Андре изрязва снимка на ферма и житно поле от менюто на авиолиниите, прави от нея импровизирана пощенска картичка, навива я на руло, декорира я с панделка и моли треньора на Шефи да й я предаде. Текстът на “картичката” гласи: “Не искам да стават никакви недоразумения. Сигурно вече си разбрала, че с Брук се разделихме. Мисля, че си красива и очарователна и аз изпитвам огромно уважение към всички неща, които са важни за теб. Би ли се съгласила да вечеряме някой път, или поне да пием кафе, да се разходим, няма значение? Просто искам да те опозная по-добре.”
Един месец по-късно и два дни преди последния мач в кариерата й, 30-годишната Граф се съгласява да излезе на среща с Агаси. Вечерята се състои в калифорнийския ресторант La Jolla и през следващите няколко часа Щефи с учудване, облекчение и радост ще установи, че колегата й съвсем не отговаря на имиджа, налаган от медиите от години. А пък и е толкова сладък!
А бяха толкова различни…
Естествено е двамата да не си паснат веднага като копчета тик-так, понеже, както Агаси обича да си припомня, “тя тренираше всяка сутрин от 8 до 10, а аз отлепвах някъде към обяд. Възхищавах се на дисциплинираността и устрема й. Аз в сравнение с нея бях един посерко.”
Но както са казали мъдрите хора, противоположностите се привличат и лудото дете на тениса и жената с убийствения форхенд си казват заветното “Да” на 22 октомври 2001 г. в Лас Вегас, като единствени свидетели на церемонията са майките им. Синът им Джейдън се появява на бял свят още същата година, а дъщеря им Джаз – през 2003 г.
Агаси се отказва от активна състезателна кариера през 2006 г. Семейното трофейно имущество вече възлиза на 30 победи в Големия шлем, а към днешна дата авоарите им се изчисляват на 205 милиона долара.
Хванете ги, ако можете!
Когато тенисът вече няма значение
След оттеглянето си от големия спорт, двойката заживява в Лас Вегас, където е и главният офис на бизнеса им. 2001-а година е ключова не само в личен план за семейството, но и в професионален. Тогава отваря врати Подготвителната Академия на Агаси. Идеята да предоставя на деца от всякакви социални прослойки шанс за отлично образование и добър старт в живота, се заражда в главата на тенисиста още преди много години, но чак сега успява да я претвори в дела. Относно начинанието си той казва: “На кого му дреме какъв завет съм оставил на корта! Когато имаш възможност да направиш нещо, за да подобриш живота на хората, осъзнаваш, че тенисът е маловажен.” Проектът се оказва толкова успешен, че понастоящем функционират 81 училища на територията на цялата страна.
Иначе Щефи и Андре продължават да са все така влюбени, а Андре все така продължава да пише любовни писма на съпругата си. Едно такова дори е публикувано на уебсайта на фондацията на тенисиста. Написано е по повод включването му в Международната тенис зала на славата през 2011 г.
“Скъпа Щефани, благодаря ти, че ми отдаде любовта си с такава щедрост. Не ми достигат думи, с които да опиша какво чувствам, но все пак ще опитам.
Чувствам се окрилен – ти ме караш да вярвам, че всичко е възможно. Чувствам се ценѐн – ти си толкова обгрижваща и любяща, че ме оставяш без дъх. Чувствам се защитен – изглежда така сякаш винаги си една крачка преди живота, предугаждаш следващия му ход и го предотвратяваш преди да успее да ме засегне по някакъв начин. Не знам как го правиш, но разчитам на теб като на въздуха, който дишам. Не само имам нужда да бъда с теб, аз искам да бъда като теб. Да имам такава ценностна система и да живея спрямо нея със същата последователност и елегантност като теб. Да изслушвам другите с такова внимание и такава отдаденост да се грижа за тях, да поставям семейството пред собствените си нужди и желания.
Благодаря ти за красивите ни деца и за това, че си семейната котва в забързаните ни животи и го правиш да изглежда толкова лесно. Преди седем години ти казах нещо в Залата на славата и днес ще го повторя. В моите очи и в очите на нашите деца ти нямаш равна!”