shareit

Великите авантюристи: Богдан Хмелницки – бащата на съвременна Украйна

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Степите на Северното Черноморие са сурова земя, изпълнена с противоборства, амбиции и конфликти. Този „Див Изток“ на Европа се ражда в пожарите на монголските нашествия през XIII век и се дооформя по време на бурните десетилетия на XV век, когато княжествата Литва и Москва постепенно изтласкват татарите от днешна Украйна. Войните, набезите и транзитната търговия оставят малко място за големи поселения. Малките селище съществуват пръснати около големите реки, обградени от крепостни стени, насипи и палисади.

Всяка изолирана ферма рискува да бъде прегазена, а собствениците й – поробени. От друга страна, липсата на закони обещава ново бъдеще и свобода за хиляди закрепостени селяни в Полша и Русия. В опит за сбъдване на „Източноевропейската мечта“, мнозина бягат към земите, които често са наричани „Дивото поле“. Там, те оформят специфична социална прослойка, съществуваща на ръба на империите и цивилизациите – казаците.

Често бъркани за етнос, казаците са всъщност специална категория население – търговци, наемници, авантюристи, хора, които нямат корени, но имат амбиции и безкрайна жажда за свобода. За да оцелеят, вечно опълчили се на своите врагове, те сформират демократично устроени бойни дружини, в които командните постове се избират на всеобщо събрание, а плячката се дели по строго определен правилник. Всяко отклонение от правилата на дружината се наказва със смърт или дори по-лошо отлъчване. В земята на вечната война, да си единак е равносилно на смърт или на още по-страшната съдба – робството.

За правото да доминират тази сурова земя и суровото й население, спорят три велики сили – Русия, Полско-литовското кралство и Османската империя. Седемнадесетото столетие бележи повратния момент в съдбата на съвременна Украйна и налагането на нов политически ред, който ще предопредели бъдещето на тези земи. Един от архитектите на новото статукво е мъж, който и до днес остава водещ сред националните герои на Украйна – Богдан Хмелницки.

Хмелницки е роден през 1597 г. в селцето Суботив край град Чихирин, дн. централна Украйна. Тогава тези земи се намирали в пределите на Полско-литовското кралство, а Украйна представлявала специална автономия в пределите му. Поляците дали привилегирован статут на т. нар. Запорожко войнство, което трябвало да охранява земите на короната от нашествия на османци и татари. Тези привилегии послужили като основа за изграждането на малък социален елит сред казаците. Именно от тези първенци, използвани като посредници между пограничниците и короната, произхождал и рода Хмелницики. Точната дата на раждането на Богдан е неясна, но предвид името му, се смята че е роден на или кръстен някъде около празника на Св. Теодор Начертаний (св. Теодор – на укр. Богдан)

Благодарение на своята служба при един от изтъкнатите пълководци на Полша – Станислав Жолкиевски, бащата на Богдан успява да натрупа известно състояние и осигурява на сина си завидно за онова време и място образование. Богдан завършва йезуитски колеж в Лвов, където наред с богословие и точни науки, усвоява латински и полски, а в последствие научава татарски, османотурски и френски. Въпреки че следва в католическо училище, Хмелницки запазва своята православна религия, което изиграва важна роля в бъдещата му кариера.

Военната кариера на Богдан го отвежда в Молдова. През 1620 г. той и баща му се сражават редом с казашките контингенти в състава на полската армия по време на битката при Чечора. Бащата на Богдан е убит, а самия Хмелницки попада в плен. Прекарва две години като роб и гребец на османските галери, преди да бъде откупен заедно с останалите оцелели военнопленници през 1622 г.  Завръщайки се у дома, Богдан поема владенията на баща си. Жени се за сестрата на богат казашки търговец и двамата заживяват в Суботив. Между 1625 и 1640 г. на двойката се раждат общо 5 деца – три дъщери и двама синове.  За да подсигури семейството си, Хмелницики се вписва в редиците на т. нар. „регистрирани казаци“ – войници, които в замяна на служба и вярност към короната, получават данъчни облекчения и годишни субсидии от хазната.

През 1637 г., по време на един от големите казашки бунтове срещу полската корона, Хмелницки остава верен на кралството и в замяна е повишен до ранг военен писар на регистрираните казаци. На следващата година, в хода на нов бунт, Хмелницки е сред водачите на група, която остава вярна на короната, но настоява за регулиране на правата на казаците. Опитите за консенсус са отхвърлени от полския Сейм, който налага сериозни ограничения в правата и свободите на казаците в опит да потисне борбата им за автономия. В тази нова ситуация, Хмелницки е разпределен като стотник в казашкия полк на град Чихирин.

През 1647 г., земите на Хмелницки в Суботив са присвоени от един от големите полски магнати в Украйна – княз Александър Конечполски. Опитите на Богдан да защити правата си пред крал Владислав IV Ваза удрят на камък, а хората на Конечполски на няколко пъти нападат семейството на Хмелницки. В хода на борбата за семейния имот умира първата му съпруга Хана, а синът му Юри е малтретиран. Изправен пред невъзможността да защити семейството и земите си, Богдан напуска Суботив и заминава за т. нар. Запорожка Сеч – земите, намиращи се на границите между Полша и османската империя, където казаците водят ежедневна борба с кримските татари.

Начело на отряд от ок. 500 души, Хмелницки окупира няколко полски укрепления в Запорожката Сеч, след което в редиците му започват да пристигат нови и нови казашки отряди, недоволни от отношението на полските власти към тях. Освен казаци, в започналия през януари 1648 г. бунт се включва и многобройното рутенско православно население (от които днес произлизат украинците), които стават жертва на все по-реакционната политика на полската католическа църква. През ранната пролет на 1648 г. бунтовниците печелят първата си победа срещу по-голяма армия, изпратена от короната.

След този успех е свикан парламент – „Рада“, на който казаците единодушно избират Хмелницки за върховен предводител (хетман). Следвайки исканията на казаците, Хмелницки изпраща до полския Сейм писмо, в което настоява за разтрогване на унията, която украинската православна църква е принудена да сключи с полската католическа, за възстановяване на правата и свободите на казаците и за поставяне на украинските земи изцяло под военния контрол на казашки войски, които да останат верни на полската корона. Тези искания, сметнати за скандални и безочливи, са отхвърлени от Сейм-а. Вместо това, към Украйна е изпратена армия, начело с генерал Стефан Поточки, който трябва да се разправи с казаците.

На 16-ти май, 1648 г., войските на Хмелницки пресрещат силите на Поточки при р. Жволта и нанасят решаващо поражение на поляците. В тази победа ключова се оказва подкрепата на  кримските татари, с които Хмелницки договаря безпрецедентен съюз. Десетина дни по-късно, казашко-татарските войски нанасят ново поражение на поляците при Корсун.

Амбицията на Хмелницки расте успоредно с победите му. Към средата на 1649 г., казаците вече владеят всички земи източно от Лвов. Хмелницки се заема да устрои територията, сформирайки де факто самостоятелна казашка държава. За неин владетел и върховен водач е определен хетман, който управлява в съгласие с парламент – Изборната Рада. Територията е разделена на военно-административни области, като всяка една се контролира от полковник и зачисления към него казашки полк. Урежда се въпроса с военните комуникации, налагането на относително единно законодателство следвайки обичайното право на казаците, както и оформянето на административни центрове.

След тези първоначални успехи, скоро идват и проблемите. Кримските татари, притеснени от засилването на казаците, започват да предават съюза си с Хмелницки. На няколко пъти техни части изоставят казаците в ключови моменти. Типичен пример е битката при Берестецко (1651 г.), която коства хиляди убити казаци и отслабва позициите на Хмелницки. В тази ситуация, Богдан се принуждава да търси външна помощ за своята кауза. След като блъфира възможен съюз с Османската империя, Хмелницки успява да си осигури подкрепата на московския цар Алексей Романов (1645-1676 г.). В замяна признаване на руското върховенство, казаците получават от руснаците оръжие, припаси, провизии и пари, с които да продължат борбата си.

Въпреки това, Русия се оказва твърде несигурен съюзник. Царят вече третира казаците като свои поданици и се договаря с Полша. Швеция и татарите през главата им, без да се съобразява с протестите на Хмелницки. Същевременно, след близо десетилетие на непрекъсната борба, мнозина сред казаците са уморени и смятат Богдан за основен виновник за липсата на окончателна победа. Избухват бунтове, с които Хмелницки трябва да се справи. През 1653 г., Богдан преживява и лична трагедия – смъртта на по-големия му син Тимотей, който става жертва на влашки войски, сражаващи се на страната на Полша.

Впрегнат в постоянни походи, преговори и битки, изтощеният Хмелницки умира на 27 юли, 1657 г. от тежък мозъчен кръвоизлив. Държавата, която е изградил и защитавал започва да се разпада след смъртта му. Между 1657 и 1667 г. няколко различни хетмани, сред които и сина му Юрий Хмелницки, се борят за престола. В крайна сметка, през 1667 г., Русия и Полша си поделят Украйна с мира от Андрусово, като руснаците взимат всички земи на изток от р. Днепър, а поляците – тези на запад от реката. В съответните територии са създадени две отделни казашки области – Левобрежна и Деснобрежна Украйна, а Запорожката Сеч се отделя като трета територия.

Постоянните борби изтощават казашкото общество, разоряват икономиката и обезлюдяват и без това слабо населените погранични земи. Между 1657 и 1710 г., земите на днешна Украйна са непрекъснато опустошавани и разорявани от армиите на Русия, Полша, Швеция и Османската империя. Местното население се превръща в пионка в ръцете на великите сили, а споменът за Хмелницки остава да мъждука като самотна звезда на небосвода на украинската национална идея.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Великите авантюристи: Богдан Хмелницки – бащата на съвременна Украйна

Повече информация Виж всички