Убит ли е Алексей Навални
Едва ли някой е подозирал, че след като един българин спечели награда Оскар за най-добър филм – „Зелената книга“, веднага след това ще има втори точно толкова добър и разтърсващ, при това с участието на българин в главната роля – Христо Грозев. Подозираме, че малцина са пропуснали възможността да гледат филма „Навални“. Историята, която наистина можеше да бъде съвършена художествена измислица, да се превърне в един от най-лудите сериали на Netflix или друга стрийминг платформа, се оказа истинска история, разкриваща тъмната страна на Руската федерация.
Историята на Алексей Навални е достатъчно известна, за да се разказва, тя ясно ни показва, че е напълно достатъчно да се появи един човек, който с правилните инструменти може не само да притесни, но и да унижи руския първи. Ако това беше красива холивудска история между доброто и злото, най-вероятно Русия щеше да върви напред и да се радва на много по-качествен живот. Това не се случи, докато Навални печелеше рейтинг, Путин бетонираше своята крепост с власт и нарушаваше всички човешки права, както на протестиращи, така и на опозиция. Последното не е изненада, няма как да бъде, когато говорим за бивш кадър на КГБ, действащ по примера на Сталин с премахването на всеки политически противник.
Навални се появи във време, в което Путин смяташе, че ще продължи да се наслаждава на своя нов дворец, на грандоманския си абсурд и желанието да бъде император на Русия. Оказа се, че само с малко повече желание, правилните думи и достатъчно разум, обикновеният руснак започва да се замисля за всички несгоди, пред които е изправен, както и за организаторите на колективна мизерия, събрани в Кремъл. Филмът „Навални“ започваше с въпроса за смъртта му, която очевидно не е била толкова далече. Ако вярваме на независимите източници и онези опозиционни медии, които трябва да живеят в изгнание, далече от Русия, слуховете за смъртта на Алексей Навални може да не се окажат толкова преувеличени, поне не и този път. И причините са повече, отколкото си мислите.
Нека започнем с историята, която филмът не може да разкаже. Навални и неговата организация са обявени за терористични в Руската федерация. Очевидно свободата на словото и правото на мисъл са забранени, както самият Оруел пише в своята „1984“. Навални е осъден на 25 години затвор и до този момент е излежал няколко, като продължава да бъде един от най-влиятелните хора в Русия, макар и в изгнание, макар и да е зад решетките, в строг тъмничен затвор, без право да комуникира със своята съпруга и семейство, комуникиращ единствено през адвоката си.
Една интересна стъпка е, че в един момент Алексей няма право дори да изпраща писма до адвоката си, необходимо е да ги предостави на директора на затвора, който от своя страна ги дава на адвоката. Комуникацията е наложена двустранно и всяка една легална стъпка към свободата, вече трябва да бъде обявена на противника. Представете си, че играете шах, правите един ход и веднага обявявате какъв ще е следващия, кой би победил в такава игра?
И точно тук продължаваме легендата с някои особени мистерии. На първо място ще открием, че Навални продължава своята активна работа и се стреми по всякакъв начин да спре лудостта на Путин, от която страдат обикновените руснаци. След серия от протести и опити за преместване в нормален затвор, руският опозиционер е изправен пред поредното жестоко изпитание.
През ноември от официалния канал започна да се говори за опити за преместването му в нормален затвор, за да не се намира сред най-опасните хора в Русия. Оказа се, че законът е на негова страна, а за капак на всичко, шансовете му да обжалва присъдите и дори да излезе на свобода, продължаваха да се увеличават. През октомври дори адвокатите на Навални се оказаха в ареста, след това последваха най-различни ограничения, включително вземане на лични вещи. Навални не е в затвора, в който е бил и е изчезнал за повече от седмица. Нека разгледаме какви са вариантите:
Една от първите версии, която вече циркулира в мрежата е, че един от противниците на Путин е извършил „самоубийство“. Това няма да изненада никого, все пак помним какво се случи с Магнитски – неговата история беше написана на тоалетна хартия и предадена на съпругата му, след като отива да прибере неговите лични вещи. По мнението на някои експерти, ако Навални е бил убит, то най-вероятно ще се разчуе, поради простата причина, че все пак системата в Русия не е чак толкова желязна, колкото се представя.
Вторият популярен сценарий е, че Навални най-вероятно е бил преместен от един затвор в друг. Руското законодателство не дава информация за релокирането на затворник по време на тази процедура. Това е един добър начин за заличаването на следите. Някои затворници са били местени в продължение на година, за да може да се прекъсне връзката с адвокати, семейство и близки. Има информация, че преди неговото изчезване, Навални е колабирал, но няма никаква информация за по-нататъшно развитие. Някои източници посочват, че адвокатът му е успял да разбере, че Навални се намира в затвор близо до Москва, като е сменил своята позиция, докато очаква нова присъда за екстремизъм.
Предишната за терористична дейност е в сила, следователно се очаква да се трупат доста години, докато руският адвокат не умре или докато режимът на Путин не падне. Едно от двете ще се случи със сигурност, но картите все още не са поставени на масата, за да се приемат дори прогнози. Ако това се окаже вярно, то най-вероятно трябва да има официална информация, но такава все още липсва. Важна подробност е, че дори ОН се намеси в изчезването на Алексей Навални и цитира някои важни закони, които посочват, че трябва да бъде предоставена информация относно здравето, локацията и статуса на въпросния. С други думи, Руската федерация трябва да каже къде се намира Навални, дали още е затворник и какъв е неговия здравословен статус. Такава информация все още не е предадена, за да може да се коментира.
Изчезването на Навални е низ от щастливи случайности, както и серия от абсурдни твърдения. Адвокатите посочват, че Навални не се явява на последното изслушване, което трябва да се случи на 4-ти декември. Затворът заявява, че има проблеми с електрозахранването, а след това и с интернет връзката. По-късно става ясно, че затворникът не се намира във въпросния затвор. Така започна цялата сага и сега дори ОН се намесва с искане на повече информация относно последните опоненти.
Изчезването на Навални се случва на 4-и декември, докато Владимир Путин обявява, че ще се кандидатира за президент на 8-и декември. Малко след обявяването на тази информация, организацията на Навални закупува билборди, чрез които изпраща послание до руския народ, приканяйки го да гласува за всеки друг, но не и за Путин. Логично е, че когато информацията се разпространява сред младите, руското правителство ги премахва и забранява използването на такива кодове върху подобни рекламни пана. До този момент беше ясно, че Навални имаше поне опцията да изпраща съобщения до социалните мрежи през своя адвокат, но сега и това вече не е възможно.
Организацията на Навални пусна и сайт с името „Русия без Путин“, в която ясно се подчертава какъв точно може да е животът на обикновения руснак, ако все пак реши да се възползва от избора си през март, следващата година. Подобни ходове най-вероятно не са се отразили толкова добре върху руския лидер. Мнозина вече подозират, че изборите няма да бъдат честни, сякаш някога изобщо са били, но изненадата идва от друга посока. В момента няма човек, който да е сигурен дали Владимир Путин е в позицията да бъде президент на Русия. Няма нужда от опозиция – такава никога не е съществувала.
Половината опозиционери са били изпратени в затвор, другата половина са мъртви или в изгнание. Играта на нерви показва, че Навални не просто знае как да играе картите си, при това с ограничени ресурси. Изчезването е оркестрирано с опитите за преместване в още по-жесток затвор и с обявяването на следващите президентски избори.
Очевидно е, че екипът на Навални продължава да бие барабанът и се надява, че заспалият обикновен руснак ще се опита да прояви разум или поне да се изправи срещу своите дежурни мъчители, но дори това няма да е толкова лесно, особено след като руският хомот е поставен още в зората на 90-те години, а свободата, както вече сме чували, не е за всеки.
