Томазо Бушета е едно много неприятно име за сицилианската мафия. Чували сме легендата, че в Сицилия никой не обича свидетелите, включително и тези на Йехова, но сред тях присъства и самият Бушета. Причината за толкова топлите чувства към неговата личност са в следствие на нарушаването на смъртното правило на мафията – омерта.
Кодексът на тази организация изисква пълна дискретност и всеки, който реши да проговори, официално влиза в списъка, гарантирайки си сигурна смърт. Томасо не е просто обикновен свидетел, неговият чин в италианската мафия го изпраща на различни мисии в Италия, САЩ и Бразилия, но когато собствената му организация, на която той е много отдаден, започва да обръща гръб, мафиотът няма никакъв друг избор и прави същото.
Животът му започва на 13 юли 1928 г. и той е най-малкото от 17 деца в семейството и по неговите думи, единствено той намира кариера и развитие в корените на мафията. Житейският му опит е толкова сериозен, че много често е търсен от различни фигури в организацията за съвет. Името Бушета започва да се ползва с особено реноме, а появата му е наистина сензация за всеки човек. Ако страхопочитанието към него е едната страна на медала, другата със сигурност е интелектът му, както и вярността. Опитът му в Бразилия и Бруклин, където помага на семейство Гамбино, също не може да се забрави. И въпреки всички заслуги, през 1982 г. е в мерника на собствените си приятели.
Убийци успяват да екзекутират двама от синовете му, друг доведен син, най-близкият му брат и след като най-накрая е арестуван и предаден в Бразилия, получава само една възможност – да започне да разкрива истината. За съжаление обещаният адвокат така и не успява да пристигне. Томазо е не просто изгонен, той е отлъчен от собствената си организация. Следователно, когато вече няма полезен ход, той се съгласява да разкаже цялата история и да наруши заветното правило. Показанията му са над 3000 страници. Дори и тогава приятелите му си спомнят, че нарушаването на Омерта води до много сериозен вътрешен конфликт. 21 месеца след даването на показания, съдът в Палермо официално повдига обвинения на повече от 466 души, сред които и някои от най-големите босове на мафията.
Присъдите трябва да се издадат към Коледа на далечната 1987 г. Макар и мнозина да смятат, че мафията ще бъде ударена сериозно, властите са сигурни, че новото поколение изобщо няма да бъде ударено и трафикът на хероин ще продължи да се продава. За първи път правораздаващата система ще трябва да ескортира двамата съдии и 6-те члена на журито в специално обособена сграда под земята в затвора в Палермо, където са доставени компютри и се очаква изслушването на повече от 1314 души, по обвинения от близо 25 000 страници. Съдът признава, че това е най-малката възможна опция, която може да се предложи на аудиторията.
Истината е, че покрай Томазо и много други започват да говорят, а делото е стартирало на 10 февруари 1986 г. Обвинението очаква да издаде 28 доживотни присъди и около 4675 години затвор за останалите 389 обвиняеми. В същия период убийствата се повишават драстично, което практически показва значително разчистване на подземния свят. Дори и тогава се смята, че показанията на този човек са морално остарели и в момента не са особено адекватни по обвинението. Бушета получава първата си отговорност през 50-те и 60-те години на миналия век като вносител на вносни цигари. След това продължава с наркотици и накрая е предаден. Преди да започне да говори в 12:30 вечерта, Томазо започва своя разказ с едно много сериозно предупреждение към разследващия полицай:
„Първо ще се опитат да убият мен, а след това е твоят ред. Ще продължат да опитват, докато не успеят.“
Джон Хубер казва, че това е най-важният, най-търсеният и най-мразеният човек в американската криминална история. Бушета знае, че неговите показания няма да заличат мафията и няма да направят чудеса, но ще нанесат един много тежък удар – непознат до този момент на престъпната организация. Докато делото тече Коза Ностра успява да убие още двама от синовете му. По време на делото, един от обвиняемите – кръстникът Пипо Кало го посочва с пръст и не казва нищо. Няма нужда от други послания. Макар и в съда Кало да отрича, че се е срещал с този свидетел, Томазо отвръща:
Снимка: By La guerra di Mafia degli anni Ottanta, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=15327050
„Защо се преструваш, че не ме познаваш, моите две момчета бяха в дома ти, същите, които ти уби.“
Скоро предупрежденията на мафиота се оказват правилни. Когато Коза Ностра не успява да стигне до него, Джовани Фалконе се оказва много по-лесна плячка. Той е взривен в автомобила си през 1992 г. Партьорът му – Пауло Борселино също е убит два месеца по-късно. Делото наистина е жестоко и за първи път се вижда мащаба на тази световна организация. Единственият, който успява да умре от собствена смърт е самият мафиот. Томазо умира на 2 април 2000 г. от рак на белите дробове. Семейството му е принудено да се крие цял живот с фалшиви имена, под строгата протекция на американските власти. Очевидно не се справят добре, след като един от синовете му дава интервю, както и третата съпруга. Кристина споделя, че и до днес има риск от вендета, поради простата причина, че мафията никога не забравя.