„Силата на перото“: Сър Артър Конан Дойл – Създателят на Шерлок Холмс
„Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много къса, а перото – много остро.“ Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои завладяват земи с мощта на своите оръжия и физическа сила, други създават и прекрояват светове само със силата на думите си. Понякога надмощие взима насилието и дори най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче само чакат точния момент, за да възкръснат отново, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всякога. Някои творци са разбрани още приживе от съвременниците си, докато други, изпреварили времето си, впоследствие биват преоткрити. Едни живеят охолен живот, а други – тънат в нищета, някои остро критикуват политиката на държавата си, докато други кротко следват нейния ритъм.
Настоящата поредица от статии ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „перо“.
„На ръст беше над метър и осемдесет, но бе толкова слаб, че изглеждаше значително по-висок. Очите му бяха остри и пронизващи, с изключение на онези периоди на неподвижност, за които вече споменах, а удълженият като клюн на сокол нос придаваше на цялото му изражение буден и решителен вид. Брадичката му бе изпъкнала и четвъртита като на решителните хора. По ръцете неизменно имаше петна от мастило и химикали, но пък пипаше всичко с изключителен финес…“
Великият детектив Шерлок Холмс е познат на малки и големи. Откакто се появява на литературната сцена буди интерес и възхищение. Негови прототипи се откриват в анимационните и игрални филми, сериалите, песните и романите. От смелия мишок детектив до Енола Холмс, вселената на Шерлок е многолика и става все по-обширна. Всичко започва от един преподавател, една идея и един създател.
Той е медик, писател и непрофесионален спортист. През различните периоди от живота си, той с увлечение играе крикет, голф, бейзбол, бокс, спуска се със ски и кара колело. Силно увлечен по спиритуализма, той до последно вярва в съществуването на паранормални явления, духове и феи. Висок е около 1.85 м., солиден, с буйни мустаци. На 24 октомври 1902 г. е посветен в рицарство от английския крал Едуард VII, но той не обича да се обръщат към него със „сър“, а най-много се гордее с титлата си – „доктор“. Той остава своето име в историята като „бащата на Шерлок Холмс“.
Артър Игнейшъс Конан Дойл се ражда на 22 май 1859 г. в Единбург, Шотландия в семейство на ирландски католици. Той е трето от общо десет деца в семейството и най-големият син. За съжаление, три от децата умират още в ранна възраст. Баща му – Чарлс Алтамънт Дойл е не особено успешен художник, чиято слабост е чашката. Майка му – Мери Джозефин Елизабет Фоли е стожерът на семейството.
Тя обожава книгите и постоянно разказва най-различни истории на децата си. В своите спомени, Артър описва как тя винаги успява да промени гласа си и да се превъплъти в най-различни герои: „Това, което се откроява в спомените ми от детството, доколкото изобщо мога да си спомня нещо, са изпълнените с живот приказки, които майка ми ми разказваше. Те замъгляваха реалните факти в живота ми.“ Именно Мери провокира любовта на сина си към книгите и разказването на истории.
Когато е на 9 години, той е изпратен да учи в Англия. За образованието му плащат неговите по-заможни чичовци, тъй като родителите му нямат достатъчно средства. Това е тежък момент за Артър. От една страна, защото се разделя с майка си, а от друга – защото се сблъсква със суровата английска образователна система, в която освен строгост, много често се налагат телесни наказания. Първоначално Артър учи в училище Ходер, в графство Ланкашър, а след това – в Стонихърст колидж.
Отдушник на тягостните дни се явява както постоянната кореспонденция с майка му (навик, който запазва за цял живот), така и разказването на истории, тъй като и на двете места той събира кръг от верни слушатели. Този първи етап от образованието си Артър завършва в йезуитското училище „Стела Матутина“, което се намира в Австрия и където усъвършенства своите знания по немски език. В този период той се отрича от католицизма. Това не се оказва приумица на един младеж, а съзнателно взето решение.
След този първи етап на образованието му, семейството му очаква, че той ще последва творческите стъпки на баща си, но за тяхно най-голямо учудване, Артър заявява, че иска да следва медицина. По това време здравето на бащата на Артър се влошава, тъй като той развива деменция и е изпратен в лудница. По-късно Артър отбелязва в спомените си, че тежката действителност, както и желанието да не разочарова майка си, обуздават младежкия му дух и неговото безразсъдство.
В периода 1876 – 1881 той следва в Медицинското училище към Единбургския университет. Там Артър среща много бъдещи писатели сред които Робърт Луис Стивънсън и Джеймс Бари. Човекът обаче, който оказва най-голямо влияние върху Дойл е д-р Джозеф Бел, прототипът зад образа на Шерлок Холмс. Той е изключително наблюдателен, има непоклатима логика и също така е брилянтен диагностик. Методът, който той използва и с който запознава учениците си е дедукцията.
През университетските си години, Артър прави своите опити в писане на кратки разкази. През 1879 г. излиза както първата му публикувана художествена творба – „Мистерията на долината Саласа“, така и първата му научна статия – „Гелсемиус като отрова“. Тази негова първа творба е силно повлияна от творчеството на Едгар Алън По. Не закъснява и вторият му разказ – „Американска история“. Докато следва, Артър предприема и първото от редица други приключенския пътешествия. Той се качва на кораб за Арктика, където за първи път лови и тюлени. Това негово пътуване вдъхновява първият му морски разказ – „Капитанът и полярната звезда“.
Тези плахи литературни стъпки обаче все още не дават увереност на Артър да се отдаде само на литературата. След като завършва, той започва да практикува като лекар на борда на няколко кораба. През 1882 г., заедно с колегата си от университета, той отваря кабинет в град Плимът, но скоро се отделя и започва да практикува самостоятелно. Работата му не е особено успешна, Артър дори се преквалифицира и учи допълнително за офталмолог. За да допълни доходите си, Артър отново започва да пише.
На 27 години, в недобро финансово състояние и без особен успех на попрището на медицината, Артър Дойл предава на издателство Уорд Лок ръкописът на „Етюд в червено“ (1887), който за първи път представя на света героите Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Написването на книгата му отнема 3 седмици и той я продава за 25 паунда (ок. 3100 дн. паунда). След 3 години той пише и продължение – „Знакът на четиримата“ (1890). По това време Артър започва да разбира, че издателството се възползва от липсата му на опит и не му плаща достатъчно, затова той прекратява работата си с тях.
Следващите си истории, отново свързани с г-н Холмс, са публикувани на страниците на списание „Странд“, именно тогава, през 1891-1892 година, избухва огромният интерес на публиката към този герой и Артър Дойл става известен. Той изоставя медицинската практика и се отдава само на писателска дейност.
Това, което последва е световна слава. Образът, с който свързваме героя е нарисуван от илюстратора Сидни Педжът, който използва своя красив брат за прототип. Артър Конан Дойл написва над 60 истории свързани с Шерлок Холмс, но връзката му с героя е биполярна. Той го обича и се възхищава на човека, който го е вдъхновил. От друга страна, Артър ненавижда Холмс, тъй като той го обезличава като писател.
Дойл се опитва да „убие“ Холмс и неговия противник Мориарти, чиито тела потъват във водите на водопада Райхенбах. Публиката обаче е в траур и не може да понесе загубата на любимия си герой. Така, Артър е принуден да го „възкреси“ в „Баскервилското куче“ (1901), роман, който става един от най-любимите на поколения читатели.
Огромната популярност на великия детектив, хвърля сянка върху останалото творчество на Дойл, за което рядко се говори. Той е автор на хумористични разкази за Наполеоновите войни, научно-фантастични книги като – „Изгубеният свят“ и разкази за призраци в типично викториански стил. Освен тези художествени произведения Артър Дойл има и научни трудове. Той пише история на Боерските войни и на Първата световна война.
Първата се смята за своеобразен шедьовър в сферата на военните изследвания. Спиритуализмът дава друга насока на неговото творчество – той публикува редица научни статии в подкрепа на паранормалното. През 1924 г. излиза неговата автобиография „Мемоари и приключения“, която толкова бързо се изчерпва, че е пуснат втори тираж, за съжаление, в годината на смъртта му.
Зад кулисите на световната слава, личният живот на Артър Конан Дойл е сложен. Докато още практикува медицина той се запознава с Луиза Холкинс, сестра на негов пациент. Двамата се женят през август 1885 г. и имат общо две деца. Точно, когато той е на върха на славата си и дори се отървава от Холмс за малко, съдбата му нанася два тежки удара. След дълго и неуспешно лечение – баща му умира, а скоро след това Дойл разбира, че Луиза страда от туберкулоза. През следващите години Артър е повече болногледач на жена си, отколкото неин съпруг и успява да я закрепи жива до 1906 г., когато болестта в крайна сметка надделява.
Макар да не нарушава брачната си клетва още от 1897 г. Дойл се влюбва силно в тогава 24-годишната Джейн Леки. Тя е изключително красива, с тъмно-руса коса и светло зелени очи. Тя не се побира в стандартните за онова време рамки за жените. Джейн е интелектуалка, мецо-сопрано и обича усилено да спортува. Година, след смъртта на първата си съпруга, Артър сключва брак с мис Леки. Двамата имат общо пет деца.
Артър Конан Дойл е запленен от спиритуализма още от младини. Първите му трудове в тази област излизат още през 80-те години на XIX в. Това облаче, което се превръща в катализатор за засилване на вярата му е Първата световна война. Артър губи много близки хора за него в Голямата война, включително сина си – Кингсли, участник в битката при Сома, брат си, който умира от пневмония и двама от племенниците си. Дойл търси утеха в християнския спиритуализъм, в опит да преодолее болката си. Артър започва да пише полемични текстове, с които оборва лекари и скептици, твърдейки например, че хората не страдат от определени ментални заболявания, а всъщност са обладани от духове.
Сприятелява се със самия Худини, който му споделя, че не прави истинска магия, а номера, но това не променя вярата на Артър, че фокусите са магически. Макар пресата да започва открито да му се подиграва, а църквата да го критикува – нищо не променя убежденията на Артър. След 1918 г. Дойл пише все по-малко художествена литература и творбите му стават почти изцяло посветени на спиритуализма.
В своите духовни търсения Артър предприема пътешествия до САЩ, Австралия и Африка, заедно със съпругата си и трите им деца. За кратко, през 20-те години на XX в., Дойл се завръща отново към Шерлок с последната си сборник с разкази „Архивът на Шерлок Холмс“ (1921-1927). През есента на 1929 г., макар и с поставена диагноза стенокардия (гръдна жаба), Артър предприема поредното си спиритуално пътуване в Холандия, Норвегия, Дания и Швеция. Едва завърнал се жив, той е в толкова тежко състояние, че е прикован към леглото.
Той успява да стане от това легло само още един единствен път. През една мразовита пролетна утрин на 1930 г., Артър се събужда и сам успява да отиде в градината си. Намерен е лежащ на тревата с една ръка, притисната към сърцето и друга – държаща кокиче, като умира няколко месеца по-късно. Според други сведения това се случва през един летен ден и той държи в ръката си роза. Което и да е от цветето, фактът остава, че този голям писател напуска света на 7 юли 1930 г. Според сведенията той е бил заобиколен от семейството си, а последните му думи са отправени към жена му – „Прекрасна си“.
Макар да има пет деца, нито едно от тях няма свои собствени и днес няма преки наследници на Артър Конан Дойл. Освен един от най-великите образи в литературата, той завещава и една традиция. През 1903 г. Дойл създава частния „Криминален клуб“, чиято цел е да се обсъждат престъпления, престъпници и методи за залавянето им. Този клуб просъществува до ден днешен под името „Нашето общество“, като членовете му са 100 на брой и се събират четири пъти в годината в хотел „Империъл“ в Лондон.
