Сър Джордж Уейкман – невинният доктор, замесен в Попският заговор
Сър Джордж Уейкман, католически лекар и един от най – лоялните хора на крал Чарлз II. С непокътната си репутация този джентълмен ще бъде замесен по един подъл начин в Попският заговор – анти-католическата истерия, която завзема Англия в периода на три години. Той ще бъде обвинен в заговор срещу кралят, но верността му към кралското семейство ще се окаже неговото спасение.
Джордж се ражда на 20 октомври 1678 година в Хемпшир в католическото семейство на адвоката Едуард Уейкман и Мери Котън. Той израства заедно с многото си братя и сестри и е обучаван у дома. Цялата фамилия подкрепят напълно монархията и са верни на своите господари. През 1627 година той ще потегли за тогавашната Испанска Нидерландия заедно с брат си Едуард, за да посещават английско училище за йезуити в продължение на 5 години. След това ще се запишат и в колеж в Рим. Въпреки дългото изминало време Уейкман още не знае по кой път да поеме, но пътувайки из Европа ще се реши да следва медицина.
Завръщайки се обратно в Англия през 1658 година след изобилните си пътешествия, Джордж участва в заговор срещу настъпилият на власт Оливър Кромуел, но ще бъде заловен и затворен заради това. Там ще остане до настъпване на възраждането на британската монархията, начело с крал Чарлз II, който ще го освободи и за храбростта да се опълчи на антироялиста го венчава с титлата баронет. Оттук Сър Джордж Уейкман започва професионалната си кариера като поема грижите за Джоусеф Уилиамсън, администратор и секретар на правителството. С добрите си познания в медицината и отличната работа, която върши е познат като най – добрият лекар в цяла Англия. Тези вести скоро стигат и до ушите на краля, който ще го назначи за личен доктор на кралица Катерин де Браганса.
За практикуващият лекар следващите няколко години ще минат леко и спокойно, но животът му ще стане много по – интересен, но и сложен, защото скоро ще бъде забъркан в една огромна каша, позната днес като Попският заговор.
Събитията около създаването на случката са особено странни. Един ден през 1677 година странен протестантски свещеник на име Титъс Оутс ще си сътрудничи с доктор Израел Тонге, учител и ректор. Заедно двамата изфабрикуват документ, в който твърдят, че йезуитите в страната планират убийството на краля, за да го заменят със своя фаворит – Джеймс. В подробности описват, че всички протестантски лидери ще бъдат избити, а за Чарлз се пише, че планираните методи за убийството му са намушкване, застрелване или поръчване на доктора, отговорен за кралицата да го отрови. За достоверност замесват и хиляда йезуити, чиито имена изписват.
По план копие на оригиналният ръкопис трябва да бъде скришно поставен в облицовката на една от галериите на Сър Ричард Баркър, където Оутс “случайно” ще го намери. Сдобивайки се със заплашителният документ той се обръща към свой познат на име Кристофър Къркби, на който го показва. Разтревоженият мъж от своя страна ще посети Чарлз на сутрешната му разходка из парк Сейнт Джеймсис и го уведомява за потенциалната му гибел. Цялото нещо се струва подозрително на краля и той не поема никакви действия, но замислен се обръща към своят личен асистент Уилям Чафинч да разгледа подробно случаят. Той от своя страна ще попита графът на Обсборн, Томас Данди, който му съобщава, че лично е потърсен от доктор Тонге за въпросният документ, обяснявайки му че знае съдържанието му, но не и самоличността на автора.
Въпреки ясните притеснения на негови съветници английският владетел първоначално не започва задълбочено разследване, но много от хората му настояват да го направи. Нещата се объркват още повече, когато Оутс дава показания пред Сър Едмънд Бери Годфри, че е присъствал на йезуитска среща, в която се обсъждало цареубийството. Малко след това признание безжизненото и осквернено тяло на магистрата е открито, но до този ден не е ясно кой извършва престъплението. От този момент заговорът набира много голяма популярност.
На 28 ноември 1678 година и името на горкият Джордж ще бъде замесено в цялата бъркотия като Оутс твърди, че предишната година се натъпква на писмо, в което кралицата признава, че е запозната със заговора и дава своето съгласие Уейкман да приготви специална отрова за мъжа ѝ. За околните това се вижда доста неприсъщо на Катерина, заради огромната любов, която изпитва към съпруга си. За да подкрепи твърденията си Титъс казва, че лично е отишъл до къщата на кралицата в Самърсет и дочува разговорът ѝ с личният си лекар. Тя, по думите на очевидеца, предлага на доктора 10 000 паунда и на цената Уейкман ѝ отвръща, че за такава сериозна работа тази мижава награда не ще се окаже достатъчна за него и вместо това се съгласява на 15 000 паунда.
Според твърденията Джордж е предварително компенсиран с част от цялостната сума на йезуитска среща, състояла се през 1678 година. Допълнително с парите му е обещана и позицията на лекар в армията, която той с радост ще приеме, ако планът е успешен. От тези уж верни доказателства управляващите са стъписани и не знаят какво да направят. Обвиненият в заговор лекар все пак служи на британската корона и да не говорим за неопетнената му репутация сред хората. Повечето са на мнение, че той никога няма да посегне на човешки живот, защото това ще противоречи с Хипократовата клетва, която е положил.
Междувременно политическата партия на вигите, които са против управлението на крал Чарлз II, успешно залавят йезуити от зададените имена в документа, отговорни за заговора, но през 1978 година ще тръгнат да търсят повече потенциални заговорници и ще обърнат вниманието си към невинният кралски доктор, с който ход ще опетнят и репутацията на кралицата. Тя е идеална мишена, защото никога няма свои наследници и на всичкото отгоре и католичка. Така Уейкман ще се озове пред съда на 18 юли заедно с трима монаси от Бенедиктинският орден. Не е изненада за никого, главният свидетел ще бъде Титъс Оутс, довеждайки със себе си свой заговорник на име Уилям Бедлоу, който твърди че е близък приятел на обвиненият.
Бедло твърди как се е натъкнал на документи вече назначаващи Джордж на уговорената позиция като доктор в армията и намирайки бележка за изплатените 5 000 паунда капаро от кралицата. На всички тези нападки срещу себе си Уейкман не седи мълчалив, а ловко оборва фалшивата информация. Като приближен на кралят верният му слуга е получил и достъп до документи, описващи разследването на властите и се натъквана всички уж достоверни бележки, за които твърдят двамата измамници.
В бележката за парите, които Уейкман получава не присъства никъде нищо написано от собствената му ръка, а от тази на негов асистент и никъде не се споменава нищо за убийство на който и да било. Допълнително добавя, че не е възможно тези външни мъже да са запознати с личният му почерк и съобщава, че с неговата висша позиция никога не би се сприятелил с човек като Бедлоу. Ще подкрепи всички тези защити с лоялността на семейството към кралската корона и той никога не бил осквернил нито живота, нито репутацията на своите владетели под каквито и да е обстоятелства.
Евентуално думите на докторът ще бъдат взети под внимание и разследвайки по – дълбоко случаят съдът нарежда, че Джордж е напълно невинен. При тези думи се споменава как кралят се надига с радостен вик, защото отначало не вярвал на тези лъжи отправени към доверен негов човек. Вестта и радва самият Сър Уейкман, който благополучно изчиства името си и продължава да практикува професията си още дълги години след случилото се. Същото не може да се каже за двамата заговорници Оутс и Бедлоу, които ще бъдат заловени и тикнати зад решетките.
Въпреки че с това съдебно дело не се слага краят на Попският заговор е повратна точка в разрешаването на странната случка. Още една добра новина е, че името на кралица Катерина, която неволно е замесена, е изчистено.
Снимки: Wikipedia
