Робинята, която става най – богатата афро-американска жена на 19 век
Родена като робиня Аманда Америка Диксън Тюмър ще наследи имуществото на заможният си баща и ще остане в историята като една от най – богатите афро-американски жени. Животът ѝ макар и сравнително по – лесен от своите връстници не я спасява от дискриминацията на времето и презрението на собственото ѝ семейство.
Появява се на бял свят на плантация в щатът Джорджия, собственост на Дейвид Диксън, баща на момичето. Неговите иновации в агрикултурата го правят особено популярен в района. Зачеването на Аманда е особено неприятно за майка ѝ Джулия Франсиз Луиз, която я ражда само на 13- годишна възраст, изнасилена от своят господар, за който работи като прислужница. Като резултат от смесената връзка на 40-годишният бял мъж с чернокожата тийнейджърка е истински обичана от баща си. Мъжът я дарява с много любов и я взема още като пеленаче да живее при своята бяла баба Елизабет Чарлз Диксън. Когато е позволено и майката да я посещава от време на време тя не спира да прегръща милата си дъщеричка. Въпреки че Джулия е майка на неговото дете по незнайни причини Диксън се отнася по много ужасен начин с нея и я кара да извършва огромни количества ръчен труд.
Младата девойка се привързва много към Елизабет и често прекарва дните си в нейната стая, наслаждавайки се на нейната компания. Възрастната жена не може по закон да нарече собствената си внучка като част от семейството, заради цвета на кожата ѝ, но независимо от това я обича много. Сплотената им връзка прави загубата на любимата баба още по – съкрушително за 15-годишната Аманда, която дълго време не може да преживее погребението.
Въпреки че е родена робиня баща ѝ се грижи да осигури само най – доброто за дъщеря си. Позволява ѝ да се изучи и тя отлично пише, чете и дори свири на пияно. Докато връстниците ѝ са заети на плантацията тя е обучавана от баща си на изискани обноски, показва ѝ как се ръководи бизнес и как най – ефикасно да спестява парите си. Диксън желае Аманда да порасте като прекрасна и умна млада дама и за целта я въоръжава с всички възможни знания, които може да ѝ даде, защитавайки я от предразсъдъците на расисткото общество.
С премахване на робството бъдещата милионерка е освободена от оковите си и на 16 ще напусне бащиният дом със своят пръв бял братовчед Чарлз Юбекс. Заедно те ще заживеят на малка плантация в окръг Флойд, Джорджия. Живеят в съжителство, но никога не стъпват в брак, защото щатът забранява междурасово венчаване. Скоро след като се настаняват на новото си място на двойката им се ражда син на име Джулиан Хенри и по – късно второ момченце на име Чарлз Грийн. Семейството е сред висшето джорджинско общество и са доста уважавани. С времето отношенията между Аманда и Чарлз се влошават и жената решава да се отдаде на учението си като се записва в университетът Атланта, където завършва педагогика, след което ще се завърне в родният си дом.
За жалост скъпият ѝ любящ баща скоро след като я приветства обратно ще почине на 18 февруари 1885 година, което идва като гръм от ясно небе за семейството. Със смъртта си е ясно, че неговото имущество трябва да бъде наследено и се разглежда завещанието, което е оставил. В него се гласи, че завещава на скъпата си дъщеря всичката си земя, равняваща се на 15 000 декара, своята лична собственост и 3 000 долара. Това решение не се нрави на останалото семейство, което също иска да си присвои част от огромното богатство. Общо 79 роднини оспорват завещанието и ще заведат дело срещу Аманда Диксън. Спори се, че вече възрастният Дейвид не е бил на себе си, когато пише това завещание, други пък твърдят, че самата Аманда заедно с майка си Джулия измъчват старият мъж да им даде всичко, което притежава.
Лудите обвинения срещу невинното момиче не минават пред съда и се взима предвид написаното черно на бяло решение на покойният. След дълги съдебни борби Аманда ще надделее над останалите и ще получи това, което ѝ се полага чак две години след смъртта на баща си. Така тя става една от най – богатите чернокожи жени на 19 век. Разбирайки, че вече не е желана сред своите роднини заради голямото имущество, оставено само на нейно име, тя ще замине на 15 юли 1886 година и ще се настани в град Огъста и ще си закупи великолепна къща с прекрасни червени тухли и 7 спални в една от най – престижните квартали на града.
Тя става част от чернокожият елит там и е особено популярна заради интелектът, изтънчеността и добросърдечността си. Тук тя се запознава с Нейтън Тюмър и двамата опознавайки се разбират, че са като две капки вода. Двамата са резултат от смесена връзка, богати са, живели са като роби и са изключително интелигентни. Закачливите им свалки се превръщат в пламенна любов и те сключват брак, от който имат малко момичинце на име Мами Тюмър. Няколко месеца след сватбата им, обаче здравето на заможната майка започва стремглаво да се влошава. Тя често е посещавана от семейният физик, който ѝ помага да се възстанови.
За нещастие здравослоните ѝ проблеми ще се завърнат заради семейни проблеми. Собственият ѝ по – малък син Чарлз Грийн Диксън, който тогава е женен мъж на 24-годишна възраст се влюбва до смърт в полукръвната си сестра Мами и желае тя да стане негова жена. За да предпази дъщеря си Аманда я праща в манастирско училище в щата Мериленд, но това не спира смущаващата иде на Чарлз да я отвлече със свои съучастници. Най – ужасното е, че двама от тях са собствените му тъст и тъща. За радост притеснената майка ще осъзнае какво се опитват да направят и осуетява плановете им като тиква всички тях с изключението на сина си зад решетките за месеци за планираното отвличане на неполнолетно момиче.
С приключването на този противен раздор Аманда и Нейтън, които са в град Балтимор, Мериленд за разрешаването на проблема ще поемат по пътя си обратно към дома. Тяхната раса ще се окаже отказването има за първа класа във най – добрият влак. С това те са принудени да търсят алтернативен начин за превоз, който се оказва изключително неудобен. Високите температури в превозното средство придружени с много лашкане изострят вече появилите се здравословни проблеми на госпожа Тюмър и веднага след пристигането си обратно на 9 юни 1893 година в Огъст е извикан лекар да я прегледа. Установява се, че горката жена страда от неврастения. Някои от многото симптоми, които тя проявява са нарушение на съня, умора, намалена работоспособност и повишена раздразнителност.
За жалост усложненията на болестта ще отнемат живота ѝ само два дни по – късно на 11 юни. Само на 43 и женена за по – малко от година тя е погребана от съпруга и децата си в булчинската си рокля. Въпреки че никога не пише завещание заради внезапната си смърт имуществото остава на нейните близки роднини.
