Ричард III: Галеник на съдбата

Ричард III е третиран като чудовище и провъзгласяван за герой, обявяван за тиранин и възпяван като съвършения рицар… Но докато критиците и защитниците на краля многократно кръстосват мечове през вековете, има един аспект от живота му, за който те са склонни да се съгласят: че той е командвал напълно собствената си съдба.

Да, няколко неудобни личности, включително собствения му брат Едуард IV и племенниците му, сред които бъдещият Едуард V, застават на пътя на Ричард, но той може да се похвали с всички умения, необходими, за да извоюва (къде с измама, къде със сила) пътя към своята награда – короната.

Има обаче и друг начин да се гледа на Ричард, който се отнася не само до бурните седмици след възкачването му на трона, но и до голяма част от живота му. Трябва да видим каква важна роля изиграва късметът – и добрият, и лошият. Защото са необходими няколко много малко вероятни събития за Ричард, който толкова много очарова днес, да заеме мястото, което заема. Тази история започва не през 1483 г., а през 1452 г., годината, в която той е роден…

1. Семейство в огневата линия

След като враговете на баща му приближават, Ричард има късмет да не умре още като дете

Ричард не е бил, за разлика от това, което Шекспир го кара да ни каже в „Хенди IV“, „деформиран, недовършен, изпратен преди моето време на този дишащ свят, оскъдно наполовина завършен“. Доказателството за скелета му е, че сколиозата, от която е страдал, която е изкривила гръбнака му, не го е засегнала чак до по-късно в детството му.

Но дори и като дете на един от най-богатите мъже в Англия, херцога на Йорк, шансовете на Ричард за оцеляване не са големи. И нямаме предвид само, че много средновековни деца не доживяват зряла възраст – съдба, сполетяла вече пет от братята и сестрите му. Политическото участие на херцога на Йорк, което ще доведе до Войната на розите, също излага на риск цялото му семейство. Включително Ричард, който през 1459 г., малко след седмия си рожден ден, едва се спасява от мародерската армия на Ланкастър в Лудлоу, след като баща му и по-големите му братя успяват да избягат.

След това ужасяващо преживяване Ричард е изпратен да живее при леля си, която е омъжена за виден привърженик на Ланкастър. Не е особено приятно, но Ричард вече може да се смята за късметлия, че е преминал през първите сблъсъци от гражданската война, много преди да може да окаже влияние върху нейния резултат.

2. Бегълците отвръщат на удара

Геният на Едуард IV на бойното поле катапултира Ричард от бежанец до кралски принц

Малко повече от година след първата четка на Ричард със смъртта в Лудлоу, трагедия поразява сърцето на семейството му. Изненадваща атака в средата на зимата пред семейния замък близо до Уейкфийлд в Йоркшир води до смъртта на баща му и по-големия му брат Едмънд, граф на Рутланд. Ричард има късмета да се върне в Лондон с майка си Сесили. Но с приближаването на армия от Ланкастър, Сесили решава да изпрати децата си извън страната. Те са качени на кораб, който отплава към земите на Бургундия.

Отново Ричард избягва смъртта. Очевидно брат му е убит хладнокръвно и тъй като семейството на баща му започва да претендира за трона, всички кръвно свързани с него мъже може да очакват подобна съдба.

Това, което Ричард не може да очаква от късмета, е, че най-големият брат на Ричард, Едуард, ще постигне победа над ланкастърците в Мортимерс Крос през 1461 г., за което той е признат за Едуард IV. Това е последвано от още по-решителен триумф при Тоутън. Ричард успява да се завърне не като враг на короната в очакване на мрачно бъдеще, а като кралски принц, скоро издигнат до титлата херцог на Глостър.

3. Кларънс излиза от сцената 

Най-големият брат елиминира средния брат, премествайки най-малкия брат с една крачка по-близо до трона

Ричард чиракува като рицар и благородник при най-големия съюзник на брат си Едуард, графът Уорик. Научавайки тънкостите на боя и рицарството, Ричард може да започне да оказва сам влияние върху живота си, но все още е в ръцете на събитията. Когато Уорик и брат му падат през 1469 г., а Едуард IV е изгонен от кралството си, Ричард отива с него в Бургундска Фландрия.

Късметът е до голяма степен против кралят в изгнание да си върне трона от нови монарх от Ланкастър, Хенри VI. Успехът донякъде зависи от брата на Ричард Джордж, херцог на Кларънс – който подкрепя изхвърлянето на Едуард – отново да смени предпочитанията си. Той го направи и Едуард (придружен от Ричард) се завръща успешно.

Ричард не показва кралски амбиции, но дори и да го беше направил, преинсталираният му по-голям брат Кларънс пречи по пътя му към трона. Шекспир показва как Ричард замисля да премахне Кларънс, но няма реални доказателства, че го прави. Всъщност късметът на Ричард е, че Кларънс толкова вбесява брат си краля, че Едуард го екзекутира за предателство. Дори Ричард все още да не е мислил за короната, той се е възползвал от падането на Кларънс, поемайки много от именията му…