Ребека Лукенс – първата жена бизнесмен на Америка
През 1825, когато е на 31 години и очакваща шестото си дете, Ребека Лукенс преживява съкрушителна загуба. Съпругът й Чарлз Лукенс се разболява и умира внезапно. Съсипаната жена дава обещание на мъжа си на смъртното му легло, че ще поеме в собствени ръце семейния бизнес Brandywine Iron Works and Nail Factory. Неочакваната трагедия ще я превърне в първата жена, която управлява и евентуално притежава индустриална компания в Америка през 19 век.
Въпреки че по това време не е необичайно за белите жени от по-ниските класи да работят извън дома, най-често във фабрики за текстил, за дамите от средната класа се очаква да наглеждат дома, поемайки грижите за къщната работа и отглеждането на децата. Всички тези фактори допринасят за консервативното мислене на Марта Пеннок, майката на Ребека, която е убедена, че дъщеря й няма място в професия, доминирана от силният пол. Независимо от нежеланията на Марта, бъдещата госпожа Лукенс е повече от готова да приеме предизвикателствата, които се изпречват на пътя й.
Преди да поеме грижите за компанията, живота на младата жена е много по-различен от този на връсничките й в индустриалният свят. Родена е на 6 януари 1794 година в окръг Честър, щата Пенсилвания. Семейство Пеннок е част от хрстиянската група на квакерите, още позната и като ”Обществото на приятелите”. Вярата им до известна степен оформя по-голямата част от живота им като заради религиозните си вярвания Ребека посещава две квакерси училища, където учи основни предмети като математика, химия и френски език. Същевременно научава всички подробности и трикове за въртене на добър бизнес от баща си Исак, по-късно и от съпруга си.
Brandywine Iron Works произвежда малки железни продукти като гвоздеи, колела, металните обръчи на бъчви и наковални. Младото момиче често придружава Исак на неговите бизнес срещи. По време на една от тях ще се запознае и с мъжът, който евентуално ще вземе за свой съпруг – Чарлз Лукенс, изповедник на същата вяра като Ребека, както и доктор с успешна кариера от град Абингтън. Двамата бързо се влюбват един в друг и сключват брак през 1813 година.
Скоро след сватбата Чарлз оставя настрани докторската професия, за да се присъедини към семейният бизнес на фамилия Пеннок. Исак дава компанията под наем на зет си за 420 долара годишно, който поема пълен контрол над управлението й. Младият мъж усеща, че новите технологии са водещата сила в индустриалната епоха на страната, затова фабриката започва да произвежда железни табелки с имената на параходи и до 1818 година е единствената, която предлага тази услуга.
През март 1825 година леарна и магазин за машини от Пенсилвания дават поръчка на Brandywine Iron Works да предоставят материали за първият за страната параход, направен от желязо, наречен Кодоръс. Лукенс приема да го направи, но умира през лятото преди да е завършил конструкцията на плавателният съд. На негово място застава жена му Ребека и до ноември Кодоръс вече плава по поречието на близката река Саскуехана.
Въпреки че фабриката получава своят дял заслуги за участието си в работата по кораба, бизнесът е пред фалит. Това е така, заради промените, които Чарлз прави в компанията преди внезапната си смърт, оставяйки след себе си много дългове, в допълнение с изплащането на два заема, които баща й тегли. Освен финансовите трудности сега жената е подложена и на стрес от страна на майка си, особено след бащината смърт. Консервативната Марта изобщо не удобрява факта, че дъщеря й е замесена в работа, която се извършва от мъже.
Приживе Чарлз обещава на Ребека, че бизнесът остава в нейни ръце, но завещанието му обърква всичко. Когато умира през 1824 година оставя всичката си лична собственост на жена си, докато още е жива – всичко да се раздели поравно на членовете от семейството, когато най-малкото дете на фамилията стане пълнолетно. Вместо Марта да освободи дъщеря си от условията на наема и да отмени двата заема я задължава да ги изплати като наказание, че се е заела с бизнеса, въпреки нейното несъгласие. Независимо че Ребека се жалва на майка си не получава никаква подкрепа в замяна. Всички тези трудности се превръщат в най-тежкият период в живота й.
Дори и Марта да й е обърнала гръб получава съдействие от някои от бившите бизнес партньори на съпруга й, с чиято помощ се опитва да спаси фабриката от затваряне. Те й дават назаем материали, които по-късно изплаща и й дават достатъчно време да изпълнява големи поръчки. С дългата си, упорита работа и вземането на премислени рискове успява да погаси всичките заемит на фабриката, докато своевременно се справя и с различни клиенти.
Да си единствената жена в мъжкият свят на производството на желязо не е лесна работа, но въпреки всичко Ребека оставя вярата си да я напътства към правилните решения, особено принципът й да се държи с всичките работници любезно и спокойно. Бизнес дамата няколко пъти е изправяна пред съда заради бизнеса си, но въпреки всичко остава уравновесена и приема всички критики дори и да не са в нейна полза.
През 1837 година когато нацията изпада в рецесия и повечето компании са принудени да уволнят голяма част от работната си ръка, Ребека намира място за отчаяните мъже като им осигурява прехрана и ги кара да вършат поправки във фабриката, когато има нужда от нея. Въпреки че бизнесът й не е най-печелившият в този период не затваря вратите си. До 40-те години на 19 век Ребека напълно е преобразила лика на компанията и я прави доста успешна.
До 1844 година е спечелила големи суми на стойност 60 000 долара, което днес се равнява на поне 1 милион долара. Скоро си партнира със зет си Ейбрахам Гибън Джуниър, който поема грижите за фабриката. Постепенно още един от зетовете на Ребека се присъединява към семейният бизнес, който остава все така печеливш дори и след смъртта на Ребека. През 1890 година компанията е преименувана Lukens Iron and Steel Company, за да почете младото семейство Лукенс, което спасява бизнеса и го прави още по-успешен отпреди.
Снимки: Wikipedia
