Раул Луфбери – авантюристът с лъвовете и най-добрият пилот на Франция
Раул Луфбери е човек, който успява да посети всеки континент в рамките на 33 години, като това не е най-голямото му постижение. Луфбери е известен като един от най-добрите асове по време на Първата Световна война, като заема достойно позицията си в ескадрилата на Лафайет – една от най-добрите, сформирана от американски пилоти, защото французите изостават значително във въздушните битки. Любопитен факт е, че опитите на Франция да създаде военна авиация в този период, са нищожни. В продължение на година и повече, те не издигат един самолет във въздуха, следователно при влизането на САЩ във войната, американските пилоти идват да помогнат.
Луфбери не е прословутият американски герой, впрочем той не е никакъв герой, преди да започне първият глобален конфликт, той е работил в шоколадова фабрика и не е завивал шоколада в станиол. Животът му се преобръща на 180 градуса след това и участва в сражения във Филипините, ще бъде част от Френския чуждестранен легион и ще се върне в САЩ, за да тренира първите бойни пилоти. Раул не е бил сам, притежавал два лъва за домашни любимци – Уиски и Сода, които били запазени талисмани на ескадрилата и винаги го следвали като домашни кучета. Уиски бил изключително мил лъв, но Сода хапел всички, които не били толкова добронамерени към стопанина.
Историята на Раул Луфбери започва на 21 март 1885 г. в Клермонт, Франция. Баща му е американец, а майка му е французойка. Не са особено богати и малкият Раул започва да работи в шоколадова фабрика и като единственото дете на работна позиция, получавал правото да се храни с шоколад и бонбони – не лоша работа за едно дете. Един ден решава, че ще промени начина си на живот и бяга от дома. Започва да пътува и изгражда едно перфектно работно CV – уволнен е от всяка една работа, с която се захване. Това не е от особено значение, младежът иска да види света и неговите пътешествия без цел ще го изпратят в Тунис, Германия, Хърватска, Турция, Южна Америка и дори минава през САЩ, където да се запознае с американските роднини в Кънектикът.
През 1907 г. се установява в Ню Орлиънс. Там се ражда една нова идея – да се запише в американската армия. Французинът получава веднага назначение с 20-та пехота в Азия. На фронта демонстрира точен мерник и бързо печели уважението на колегите си. Преместен е в Япония, Китай и в един момент получава назначение за Филипините. Отбивайки военната служба, решава да остане в Азия. Назначен е за кондуктор на пътнически влакове в Бомбай, но е уволнен, след като бие един от най-богатите търговци в Индия. Мотивите също са забавни, индиецът не бил доволен от факта, че трябвало да плати пълното тегло на стоката си. През 1912 г. Луфбери се намира в Сайгон – никой не знае как точно е стигнал до там, но пък една щастлива среща ще го запознае с френския авиатор Марк Порпе.
Същият изпълнява най-различни каскади със самолет, понякога претоварва машината и е готов да се разбие, но дали майсторство или късмет, Порпе винаги оцелява. Раул се запознава с френския ас и му предлага да заеме позицията на главен механик. Пилотът попитал дали има някакъв опит, а Луфбери отговорил честно – това бил първият му самолет, който някога е виждал, но обещавал, че ще научи всичко за неговия принцип на работа. Наистина го прави. Това е първата стъпка към авиацията, френският авантюрист разбира как работят самолетите, научава се да ги ремонтира и дори да ги сглобява. Сега имал и нова по-добра професия – механик, който лети навсякъде с Марк и се грижи за самолетите, докато неговият началник, а и приятел, прави най-различни шоу програми за зрителите.
Освен разходка в Европа, Азия и Близкия изток, Луфбери е един от участниците в битката за първата въздушна поща в Египет. Той е на борда на самолета, пренасящ каталози от Кайро до Луксор. По време на този полет през 1914 г. успява да види за първи път и пирамидите и свинска. В края на годината, Първата Световна война чука на вратата и като патриот, Марк се връща във Франция, а с него тръгва и Раул. По това време Франция иска всеки един авиатор да изпълни дълга към родината. Истината е, че механикът вече искал да опознае механиката на новите Nieuport изтребители. Тук има само един проблем, французинът все още бил на служба в американската армия и французите го разглеждали като американец. Следователно има само едно място, където може да намери работа – чуждестранния легион. Като легионер, Луфбери продължава да използва точния си мерник и да изненадва врага на далечни разстояния, но неговият приятел не се отказва от идеята да го привлече в авиацията. С помощта на малко повече усилия и желание, най-накрая успява да се свърже със своя механик и да го призове във френската военна авиация.
В едно от писмата си Марк пише на Раул, че от всички механици, с които трябва да работи, няма нито един, който да разполага поне с половината му умения. Преди да се срещнат обратно на европейския фронт, Марк е убит в битка. От този момент нататък, Раул се заклева, че ще даде живота си, но ще отмъсти за загубата. За изпълнение на тази задача, легионерът се учи да лети. Успява да получи лиценз за рекордно кратко време и бързо полита с амбицията да изпълни заканата си. В началото лети на бомбардировач и хвърля бомби по немските позиции на Западния фронт, след няколко месеца се търсят пилоти за изтребители и веднага изпраща своята кандидатура. Луфбери се оказва един от малкото французи с американски паспорт и е назначен за ментор на всички американски доброволци, които идват от другия край на света, за да се включат в битката.
Базата се назначава във Вердун, а новата ескадрила носи името Лафайет в чест на маркиза, който идва от Франция, за да се бори за освобождението на Америка през 1776 г. На 31 години и с чин сержант, Луфбери е един от най-опитните бойци и бързо се превръща в лидер, а по-късно и в най-добрият ас на Франция. Не е бил най-добрият и талантлив пилот, но познанията му в механиката и продължителните ремонти, са причината за неговия успех. Все пак той знаел колко точно може да предостави един боен самолет в сражение и винаги се стремял да изстисква всяка капка от него. Не само, че обръщал внимание на механиката, често се стараел да полира самолетите, за да се знае, че идва американската бригада. Преди да постави лентите с куршумите, той смазва всеки един патрон, за да е сигурен, че ще произведе изстрел. Така редуцира засичането на оръжието по време на въздушна битка.
По това време много от пилотите споделят, че са готови да вземат старата картечница на Раул пред всяка една нова, която се предлага и пристига на въоръжение. Самолетите по това време нямат нищо общо с модерните машини. Повечето са сглобени от дърво, нямат никаква кабина, парашутите идват много по-късно, а самият пилот има само яке, шал, очила и една картечница. При екстремни височини, летецът не само измръзва, но в по-голямата част от времето лети мокър. Всеки разполага и с пистолет, за да се самоубие, когато двигателят се запали – никой не желаел да изгори жив. Точно на такава щайга е летял Луфбери, форсирайки двигателя си до 200 км/ч, спускайки се от облаците в някакви безумни банзай нападения срещу ПВО-та и друг наземен персонал. По това време няма много команди – ескадрилата Лафайете напада всеки немски самолет, който открие във въздуха.
Един недостатък е, че повечето пилоти на френски самолети трябва да стоят прави и да стрелят с едната ръка, докато с другата държат лоста на самолета. Първият свален самолет за французина идва на 30 юли 1916 г. Само няколко седмици по-късно е повишил цифрата до 16 самолета. Той също е прострелван няколко пъти, германците не му прощават дързостта и в един от случаите трябва да управлява хвърчило, след като горивото изтича през дупка в резервоара. В друг случай напада четири немски самолета сам и успява да свали два от тях. В последствие вижда, че има четири много късметлийски дупки на якето, които са от вражески куршуми, но по чудо не засягат тялото му. Животът на фронта за Луфбери е праволинеен – всеки ден изпълнява мисии, след това почива, докато зареждат и поправят самолета му, пие уиски, храни лъвовете и продължава напред. За този период сваля 17 самолета, оцелява в три самолетни катастрофи – без парашут – и получава медал на Френския легион за храброст, военен медал и още много други звания. Освен това е първият американец, който получава британски военен кръст, макар и да е с френско и американско потекло. През 1917 г. САЩ влиза във войната и повечето доброволци имат отчаяна нужда от учители.
Раул продължава да лети, но скоро е повишен в Майор и изпратен в 94-та ескадрила. Там прекарва много време в обучение и изучаване на военни маневри. Вече страда и от ревматизъм, както и още няколко заболявания, но не се отказва, дори и след като му е предложено да отстъпи поста си. Въпреки болежките си, пилотът отново сяда в самолета и успява да свали още двама немски пилота. На 19 май 1918 в ранната сутрин майор Луфбери се разхожда по плаца и разглежда войниците и новите самолети. Докато прави инспекция, немски разузнавателен самолет минава над базата. При няколко бързи маневри пуска откоси по пистата и стреля по механици, пилоти и самолети.
Докато това се случва, Луфбери се качва на мотор и кара до най-близкия самолет. Това е един от малкото случаи, в които се качва на самолет, който не е инспектирал лично. Настига немския пилот, влизат в битка и картечницата засича. Докато се опитва да избяга, немецът дърпа спусъка и запалва двигателя му. Единственият му вариант да се спаси е да намали скоростта и да скочи в близкото езеро. По време на скока не преценява скоростта и вместо да падне във водата, тялото му се забива в оградата и умира на място. Новината за смъртта на единствения френски герой не се приема много добре. Впрочем изобщо не се приеме добре и скоро всеки французин и американец има жажда да мъсти.
Въпреки нарежданията да се спазват заповеди. Всички авиаторски части се качват на самолетите и започват едно люто преследване. Още в ранния следобед са свалени четири самолета, включително и разузнавателният самолет, който по-рано е кръжал над пистата. До края на вечерта не е известно колко още самолета са били свалени, но според някои данни, нито един офицер не е проявил смелост да накаже пилотите за глупостта им. Вечерта всички идват на погребението на майор Раул Луфбери. Той е погребан с военни почести от двете срани. Изпращат го с ковчег пълен с медали, потвърдени 17 свалени самолета и около още 20 непотвърдени. Неговият най-добър ученик Еди Рикенбейкър ще свали 26 самолета до края на войната и ще се превърне в най-добрия американски ас.
