Пиер дьо Бомарше – часовникар, творец, шпионин и още много други качества за легендарен статус
Какво е необходимо, за да успее една революция? В историята има няколко изисквания. Първо трябва да се прокара идеята за пропаганда, да започне да се налага една идея, която да накара едно поколение да намрази обкръжаващата го среда. Този процес може да отнеме няколко години. След това идва време за повода, дали ще бъде високата бедност, атентат или друго интересно пособие, в това няма никакво значение. Веднъж щом искрата попадне в бурето с барут, революцията е официално започнала. Не на последно място ще говорим за логистиката и съюзниците, които на драго сърце биха предоставили необходимите инструменти за целта. Необходим е и още един елемент – Пиер дьо Бомарше.
Може и да не сте го чували, но неговата биография е толкова голяма, че най-вероятно в следващите редове ще изпуснем някой от емблематичните моменти в живота му. Нека започнем от самото начало. Това е човек с благородническо потекло, един от много ценните кадри на френския двор. Автор е на „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“. двете са толкова успешни, че Моцарт ги взима и превръща в опери. По това време Пиер е вече част от висшето общество на Франция. Известен като джентълмен, веднъж се сражава за честта на Мария Антоанета, работи като френски шпионин, успява да избяга от затвора по време на Френската революция и доставя огромно количество оръжие на САЩ, за да започнат своята война за освобождение.
Всичко започва през далечната 1732 г. Пиер Карон се ражда в семейство на много скромен часовникар. По това време младежът е остроумен, забавен, приятелски настроен към всички, обичащ света около себе си и това често го призовава като един от най-важните и влиятелни хора. Израства с музиката, писането на истории, всичко това под контрола и ръководството на баща му и след като навършва 21 години е успял да създаде часовник, който е много по-малък от официалните по това време. Неговият баща започва да ги продава и новата мода е постигната В случай, че още не се досещате, Пиер създава джобния часовник, който достига до ръцете на Луи XV. Кралският часовникар вижда едно от копията и бързо прави втори модел и дори ги продава. Пиер решава да използва перото си, за да напише едно много дълго писмо и да обяви аристокрацията в нещо средно между банда некадърници, лишени от всякакво въображение и готови да откраднат, всичко, което обикновеният човек направи.
Нарича кралския часовникар едно от най-големите лекета, които са заели мястото си в двора и доказва, че идеята е открадната. Писмото му е публикувано в парижански вестник и достига до такива висоти, че първо с него се свързва Кралската Френска академия на науките, за да му обясни, че неговият патент не е нарушен. Пазейки крадеца, те се опитват да запазят добрия тон. Всички останали били не само впечатлени, но и вдъхновени от думите му, не повярвали как може един обикновен часовникар да бие с думите така, сякаш удря с камшик. Популярността му станала толкова голяма, че хората започнали да купуват часовници само от него. Веднъж след като историята стигнала и до самия Луи, той побързал да провери дали думите отговарят на истината. Посещава го в малкото магазинче и му казва, че иска да произведе часовник за Мадам дьо Помпадур. Пиер приема поръчката и прави толкова малък часовник, че може да се носи като пръстен.
Веднага след връчването на това бижу, Луи XV уволнява своя часовникар и наема Пиер. Успехът продължава с производството на часовници за всички кралски особи, след това получава работа като учител по музика на една от дъщерите, разкривайки пълния потенциал на арфата. В свободното си време, което и без друго било ограничено, пишел собствени пиеси. Скоро в цял Париж се играело неговото творчество. Успехът винаги идва и с група доброжелатели, които чакат огромният провал на някой по-кадърен от тях. В тяхна защита трябва да кажем, че Пиер е бил достатъчно красив мъж, за да преспи с редица благороднички и на нито една да не сложи пръстен.
Най-накрая се намира и достатъчно добра кандидатка за съпруга – графиня Бомарше, която се омъжва за него и дава титлата си. Пиер става благородник за по-малко от година, както и личен приятел на краля. Приятелството достига до такива величини, че Пиер получава и някои тайни шпионски мисии. Една от тези мисии е спирането на пропагандата по адрес на краля. Най-различни клевети се печатали в Лондон и Пиер заминал, за да се справи с този проблем. След като се озовал в столицата, разгледал всички атракции и след това разбрал кой е авторът и къде се печатат вредните материали. Една вечер разбил вратата, счупил всички печатници, след това изгорил и плаките, а на финала и цялата сграда до основи.
Няколко години по-късно е изпратен в Холандия за издирването на човек, който се опитва да изнудва Мария Антоанета. Преследването продължава чак до Австрия, където вредителят е убит, а самият Пиер е хвърлен в затвора за убийство. Освободен е малко по-късно с намесата на френския крал и се връща обратно в Париж. През 1775 г. Париж се подготвя да види „Севилският бръснар“ и всеки театър е пълен с хора. Проблемът е, че някои не изчакват финала, други замерят артистите с каквото намерят, а Пиер е обиден и просто се отказва да пише пиеси. Критиците заявяват, че всяко действие е много дълго, отегчително и не се спазват никакви закони на стандартната пиеса. Вторият опит е толкова бляскав, че всички прощават първата грешка. Писането на пиеси се оказва едно странично занимание. Англия вече знае с какво се занимава Пиер. Неговият мироглед е насочен към освобождаването на американските колонии. Впрочем, по идеология, Пиер никога не е харесвал аристократите.
След като получава власт и пари, той продължава да работи като вътрешната проказа на обществото, дава достатъчно храна за душите им, но същевременно милее много сериозно за малкият човек. Поканен е да присъства на срещи срещу английското кралско общество и разбира, че единственият най-добър ход за саботаж е удар по колониите. За съжаление крал Луи XVI не е особено съгласен с идеята и отказва Франция да започне да подкрепя Америка. Впрочем, той не отказва, просто не може да отдели ресурси, след като 7-годишната война все още не може да позволи на империята да се изправи на крака. След доста дълго лазене по нервите, Пиер най-накрая получава това, което иска – 1 милион франка, с които да помогне на американската кауза. Парите трябва да се предадат изцяло в тайна, следователно ако агентът бъде заловен, Луи ще отрича до последно и ще го предаде на англичаните.
След като взима 1 милион франка от Франция, заминава за Испания и иска същото. С 2 милиона успява да създаде малка компания за търговия, която не продава нищо, не взима поръчки и през цялото време пътува за новия свят, като в корабите има барут и пушки. Смята се, че през активния си период е доставил около 25 000 такива. През 1777 г. корабите пълни с военно оборудване за около 20 000 души трогват на път. Американците приемат този дар, но не могат да заплатят с нищо в замяна. На връщане Пиер насочва корабите към Западна Индия, за да закупи ром, захар и индиго, които разтоварват в Холандия, продават ги и отново зареждат с барут и ново оръжие. В продължение на година и половина, това е целият търговски нюх.
40-те кораба доставят ресурс за оборудване на армия, която да се справи и с най-силните европейски противници. Сприятелява се с Бенджамин Франклин и скоро започват да си пишат писма. Пиер снабдява цялата колониална армия с всички необходими ресурси, при това под масата, без да иска някакво признание или да покаже желание за земя и други облаги. Всичко се правило в името на идеята, а в неговата глава, това било напълно достатъчно. Когато дошла решителната битка за Саратога, всеки американски войник носи униформа и пушка, която е била доставена от Родерик Хорталез и Компания – фалшивата фирма на Пиер. След като новините достигат и до самия френски агент, той веднага отива при краля, за да му разкаже. Очевидно е бързал толкова много, че накрая каретата му се обърнала и пострадал, но разбираме и защо е бързал толкова много.
През 1778 г. Франция влиза във войната на страната на Америка. Флотата на благородника вече плава със собствени флагове и в същата година се ражда „Сватбата на Фигаро“. Макар и пиесата да е забавна и приятна, крал Луи XVI забранява да се публикува до 1784 г. По това време Моцарт търси вдъхновение и след като открива и двете части, бърза да направи опера. След войната, френският благородник продължава да пише пиеси, започва бизнеси, при това най-различни и прави купища пари. Героят се запознава и с Волтер и двамата започват да коментират и говорят много сериозно за някои от най-големите и наболели проблеми. Когато писателят умира, Бомарше закупува всичко написано от него – 70 тома със записки. Макар и да не се продават толкова добре, той ги публикува и губи пари.
Тази идея запазва работата на един от най-великите умове на Франция. Когато избухва Френската революция, добрият стар търговец на оръжие решава да закупи около 60 000 мускета от Холандия и да повтори американската мечта. Преди оръжието да пристигне, благородникът е арестуван и хвърлен в затвор. Обвиняват го, че книгите на Волтер били продавани в Германия, което не било особено вярно, все пак напомняме, че писателят още не е получил своето признание. Една негова любовница успява да му помогне да избяга от затвора. Заедно с нея, Бомарше заминава в Холандия, където чака 2 години да се успокои обстановката във Франция. Завръща се през 1796 г. и прекарва последните си две години в родината, където и умира през 1799 г.
Снимки: Wikipedia
