Осип Бернщайн и шах партията на живота
Шахът е играта на кралете, поне в това вярваше г-н Стивън Кинг и може би по тази причина, неговите герои в „Изкуплението Шоушенк“, поддържаха същата теория. Роден през 1882-а година, Осип Самоилович Бернщайн се ражда в семейството на заможен евреин. Започва да играе шах за удоволствие, докато се подготвя за своя адвокатски изпит. През 1902-а година, съдбата го среща с Пилсбъри и след разместване на фигурите по дъската, Oсип си тръгва като победител. Първата му титла идва през 1902-а година в Берлин. Подсладен от сладката победа, Осип започва да печели навсякъде. Според статистиката, момчето се нарежда спокойно от април 1904-а година до март 1906-а година. През 1907-а година, системата му дава рейтинг от 2716 и това остава най-високата точка в кариерата му.
Снимка: By Unknown – http://quilmesescueladeajedrez.blogspot.com/2009/06/jose-raul-capablanca-la-maquina-de.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9496475
Шахът дава най-доброто от себе си за момчето, но след дипломирането като адвокат, решава да започне работа във финансова фирма. Разбира се, шахът не се разделял със своя майстор, през годините на работа, през Първата Световна война и дори след като се жени. Двете приятни хобита – правото и шахът – започват да носят сериозни приходи и след време става ясно. че Осип е не просто богат, той е и достатъчно интелигентен, за да продължи да печели.
През 1918-а година е заловен от тайната болшевишка полиция, която възнамерява да разчисти сметките си. Съветникът на банкерите трябвало да бъде наказан. За негово щастие, в деня на разстрела, дори и сред убийците се откривали почитатели на шаха. Името на Осип не е чак толкова срещано, а фамилията е повече от запомняща се. Животите на грешниците били поверени в ръцете на офицер, който много обичал шаха!
Снимка: By Jac. de Nijs / Anefo – Nationaal Archief, CC BY-SA 3.0 nl, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31166725
Сигурни сме, че сте играли много партии шах, но никога не сте играли партията шах на живота си. Залогът е ясен – победата е живот, загубата е смърт.
Победата наистина е само старт в създаването на един специален архив от несгоди на живота. След като е освободен, шахматистът бяга със семейството си в Париж. Разорен, но все пак още оптимист, Осип се надявал, че ще може да стъпи на краката си, но много скоро трябвало да избяга в Испания, защото нацистите идвали. По пътя към бягството, Осип претърпява своя първи сърдечен удар и съответно дори не разбира, че е заловен. Прекарва известно време без семейството си, след залавянето им, всички са разделени и трябва доста време, преди семейството да се събере отново. Някои от влиятелните приятели на Осип не спират да помагат в този тежък период.
Евентуално успява да се върне обратно във Франция, но идват тежки години. Освен липсата на стабилен финансов приход, Осип трябва да избере дали да работи като адвокат или като шахматист. Добрата новина е, че играта все още е добре платена и изборът е ясен.
Знаменита е срещата между Осип и Мигел Найдорф през 1954-а година. На 72 години, Осип вече е кретал едва, освен това, неговият опонент няколко пъти повдигнал темата, че не е редно да играе срещу толкова стар опонент, освен това, накарай организаторите да удвоят наградата, защото бил сигурен, че ще победи. 37-ят ход все още се помни като момента, в който старецът не просто победил, а разгромил нахаканият (тогава) младок. Моралната победа за бедният човечец, чийто политически режими са успели да го опропастят, се случва именно в срещата между Съветският съюз и Франция. Бернщайн играел вече за французите, но не спирал да напомня, че шахът на неговите сънародници не се е променил от 1903-а година или 51-а години.
Една стара легенда разказва, че старите тигри умирали в боя. През 1962-а година, олимпийските игри пристигат в Русия. За първи път, след всички преживявания, всички несгоди, причинени от болшевиците, Бернщайн се завръща в родния си дом, за да играе шах. Никой не може да знае точно колко развълнуван е бил, но според записките, самолетът направил една обиколка на летището и започнал да се снишава, когато шахматистът получил втори сърдечен удар. Шахматната дъска, която очаквала своя отдавна изгубен приятел да седне и да поиграе, не успяла да го дочака. Шампионът, геният и човек, Осип Бернщайн ще прекара още известно време в санаториум, където ще издъхне. И докато историята бавно и сигурно го забравя, шах общността го помни, впрочем, много често партиите шах са разглеждани от професионалисти.
