Нед Кели – австралийският Робин Худ, който изобрети бронежилетката в Австралия

Всяка страна има своя Робин Худ. Има достатъчно истории за разбойниците, които печелят сърцата на своите съграждани и въпреки това Австралия може да предложи един странен и доста различен герой от познатите. Така популярният Нед Кели се превръща в символ на подтиснатото общество от английски бежанци и заселници в Австралия. Ражда се в семейството на Джон Кели и Елън Куин. Джон е изгонен от Ирландия за кражбата на две прасета. Излежава 6-месечна присъда и заминава за Виктория, Австралия.

Понеже златотърсачите все още набират популярност, бежанецът започва да се изхранва с това и след време успява да закупи малка ферма в Бевиридж – северно от Мелбърн. Някъде през декември 1854 г. се ражда Нед Кели. До днес все още няма потвърдена точна дата на раждането, но това не е от особена важност. През 1864 г. семейството се мести близо до Сиймор, където Кели получава базово образование и през останалото време странства в дивата природа. Междувременно баща му пък става обект на интереси от полицията и постоянно е спряган за извършител на всяко локално престъпление. Точно в този период малкият Нед извършва първото си геройство – спасява малко момче от удавяне.

Семейството връчва зелен шал за благодарност и до края на дните си Кели ще го носи със себе си. През 1865 г. Джон Кели влиза в затвор за 6 месеца, защото не може да обясни на властите как се е сдобил с няколко килограма месо. 6-месечната присъда в затвора е достатъчна, за да натежи достатъчно на бащата, който се пропива и умира малко след излизането на свобода. Няколко години след тези проблеми, семейството получава 360 дка земя, която да започне да култивира и обработва.

Въпреки спокойното съжителство, фамилията Кели продължава да бъде любим проблем на полицията. Често семейството е обвинявано за кражба на коне и друг добитък. След като властта се отнася толкова сурово към него, Нед започва да се заминава с престъпления. Първият му опит да открадне кон заедно със своя нов приятел Хари Пауър завършва неуспешно. Крадците не очакват, че срещу тях ще се стреля и бързо се разбягват. В средата на октомври същата година е изправен на съд, след като срещу него има обвинение, че е откраднал 10 шилинга от преминаващия китаец Ах Фок. Показанията на свидетели отхвърлят тази версия и Нед е освободен. Месец след този инцидент старият приятел Пауър се завръща и отново започват незаконна дейност. Извършват няколко въоръжени обира, но все още никой не знаел кой е младият съучастник на бившия затворник.

В края на април 1870 г. Нед е заловен, но пострадалите не могат да го идентифицират. Двама от потърпевшите не го разпознават, а третия има известни съмнения. На база показанията се оформя и присъда. Само месец след провеждането на разследване и поради липса на доказателства, Кели е официално освободен за пореден път. Междувременно неговият приятел Пауър е заловен от полицията.

Снимка: By Samuel Calvert (1828-1913) – State Library of Victoria., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=42865423

Започват да изплуват слухове относно предателството на Нед Кели. За първи път в историята на Австралия един престъпник ще пише до полицията, за да изчисти името си. Впрочем информаторът на се оказал чичото Джак Лойд, който получил около 500 паунда за помощта си. Следващата година Кели отново влиза в полезрението на властта. При опит да върне избягал кон на собственика му г-н „Дивият“ Райт, Кели е спрян и обвинен в кражба. Очевидци разказват, че са били необходими 8 души, които да неутрализират безстрашния ирландец. След това е толкова жестоко бит, че лицето му се превръща в кървава пихтия. Осъден е на 3 години затвор. След като е освободен през февруари, 1874 г., Кели търси сметка на Райт. Двамата решават да уредят спора завинаги в боксов мач с голи ръце. Срещата е насрочена за 8 август, 1874 г.

Снимка: By John Chidley – Private collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43625021

След 20 рунда, Нед е официален победител. Фотограф от Мелбърн успява да запази добрия боксов спомен на снимка. Райт пък признава, че е бил качествено натупан и става поддръжник на Нед. На 18 септември, 1877 г. Кели се прибира пиян на коня си и язди по тротоара, това отново подразнило полицията и бързо бил прибран в ареста. На следващия ден е ескортиран от 4-ма полицаи към съда.

Нед за пореден път получава жестоко отношение и решава да избяга. Отскубва се от своите охранители и успява да се скрие в магазин за обувки. В опит да избяга през прозорец, панталоните му се късат и полицай Томас Лониган успява да направи една от най-долните хватки – да го стисне здраво за тестисите. Кели се предава, но преди да тръгне към съда, заявява следното на полицая:
„Добре, Лониган, никога не съм застрелвал човек. И ако някога го направя, кълна се в Бог, ти ще бъдеш първия!“

Осъден е за непристойно държание и глоба 31 паунда за неуважение към униформата. През 1878 г. Нед живее сравнително спокойно в дома си, когато отново е заподозрян за кражба на коне. Този път няма обвинения, но и подозренията са достатъчни да накарат мъжът да избяга далече от семейната ферма в Грета. Пристигналите власти решават да арестуват фамилията му, без значение, че не са извършили нищо. Сред задържаните е дори Елън Кели, вече на преклонна възраст. Тя също получава 3-годишна присъда, но и до днес няма обяснение защо. Полицаите се оправдали и заявили, че били нападнати от цялото семейство.

Снимка: By John Chidley – Private collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43625021

Точно това накарало обществото да започне да се съмнява в методите на властта. Кели успява да избяга със своите приятели в пустошта, без да подозира, че има награда от 100 паунда за главата му. Докато градът се претърсва, някой издава за пореден път скривалището на групата. Два лагера започват да издирват бандита. Преимуществото е на страната на престъпниците. При опит за неутрализиране на врага, Кели и поддръжниците му застрелват двама от 3-мата полицаи. Пощаденият е взет за заложник, но успява да избяга и да разкаже какви зверства са му причинили. Истината е, че Нед и приятелите му искали само оръжието и нямали намерение да убиват никого.

Наградата за всеки член от бандата на Кели е 500 паунда. Заповедите за арест за издадени на 12 ноември 1878 г. и позволяват на всеки да ловува и преследва престъпниците. В отговор на това започнали и обирите на банки и ЖП гари. В повечето случаи бандата не наранявала никого. Понякога разказвали какво се е случило с тях и защо отказват да живеят по правилата на закона. Бавно и сигурно обществото разбирало, че престъпниците имат много човешка страна.

Австралийците отказали да помагат и да приютяват полицаи. Повечето униформени обикаляли доста дълго и понякога трябвало да изминават над 100 километра, за да стигнат обратно в участъка. Полицията прибрала около 23-ма заподозрени и ги държала повече от 3 месеца без присъда. Това допълнително повлияло за негатвиното приемане на властта. Местните жители превръщали Нед Кели в герой, който се опълчва на тиранията.

Снимка: By Unknown author – State Library of Victoria., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43041898

През февруари 1879 г. бандата се насочила към град Джералдири, където взима за заложници всички в полицейския участък. Престъпниците щурмували банката в полицейски униформи. Там отново разказали какви са и освен това Кели помолил един от служителите да напише историята му и да я изпрати до местния в-к. Без нито една жертва и с много усмивки, жителите изпратели обирджиите, а писмото стигнало до местния в-к. Цялото откровение е с размер от 56 страници и въпреки цензурата успява да излезе на бял свят. Позитивната нагласа на обществото все пак не била достатъчна и този път наградата достигнала нов рекорд в историята на Австралия – 8000 паунда.

Снимка: By Adam Huthnance – The Original Jerilderie Letter, State Library of Victoria, Melbourne, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46944312

Снимка: By Australian News and Information Bureau – http://recordsearch.naa.gov.au/SearchNRetrieve/Interface/DetailsReports/ItemDetail.aspx?Barcode=11443582, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19406106

От март 1879 до юни 1880 г. бандата изчезнала безследно. В този период престъпниците търсели път до Америка. Те имали пари, но не успели да намерят капитан, който да ги изведе извън страната. През април 1880 г. правителството оттегля наградата и спира преследването на Кели. Никой нямал право да го задържа или преследва, освен ако няма ново престъпление.

Въпреки това полицията продължавала да наблюдава родните места на всеки член от бандата на Кели. Джо Бърн разбрал, че в дома на съседа му – Арън Шерит, полицията провеждала тайна операция и самият Шерит е информатор. Майка му била под денонощно наблюдение, а униформените изобщо не спазвали джентълменския тон към нея.

Самият Шерит дава някаква информация и бил добре възнаграден за нея, докато не си навлича гнева на престъпниците. На 26 юни 1880 г. най-търсените австралийци пристигат тежко въоръжени и при престрелка успяват да заличат цялото семейство на информатора, както и 3-ма от 4-мата полицаи, които се криели в дома.

Арон Шерит

Снимка: By Bray – Ian Jones, Ned Kelly: A Short Life., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69611648

Вместо да запалят дома на къртицата, Джо Бърн и Дан Кели (друг член на бандата) решили да оставят един от полицаите жив. Причината е, че той щял да отиде до Бийчуърт и ще потърси подкрепление от Мелбърн под формата на полицейски влак. Същият ще мине покрай Бенела и още няколко града, където ще се натоварят достатъчно полицаи, за да приключат веднъж завинаги с проклетия ирландец. На път към Уарбри Рейнд, Кели предложил да саботират железопътната линия и след като екзекутират оцелелите след катастрофата, можели спокойно да се върнат в Бенела, за да го оберат.

Проблемът бил, че Нед и Стив Харт не успели да направят особени щети на релсите и преценили да потърсят друга точка около Гленроуан. Там намерили един много остър завой и след като превзели града, без особена съпротива, те заявили на жителите, че ще изпратят полицаите в ада. Вечерта, докато се настанявали в хотела на Анн Джоунс, разтоварили от конете и дебела метална броня.

Въпросната тежала около 44 килограма. Докато доработвали бойното си снаряжение, някои жители все пак успяват да докладват на полицията. Историята за броните се сторила твърде налудничева и била игнорирана. В неделя следобед, влакът все още не се задавал. Бандата наредила да се сервира алкохол, да започне да се свири и танцува в хотела. Някои заложници потвърдили, че Нед, както и всички останали членове на бандата, не са проявили никаква агресия. Влакът продължавал да се бави, а причината била елементарна. Раненият полицай изчакал няколко часа да съмне и тогава тръгнал за полицията, с което значително забавил събитията. Планът за обезвреждане на полицията бил издаден от Томас Кърноу. Той бил освободен малко по-рано и изпратен в дома си, за да почива.

Снимка: By James Waltham Curtis (1839-1901) – State Library of Victoria, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37322818

Вместо да се прибере, Томас чакал малко преди града, за да предупреди за засадата. Когато влакът надул своята предупредителна свирка, всички в хотела се подготвяли за престрелката и слагали броните. Вместо да посрещнат полицаите на гарата, те осъзнали, че голяма част от тях обгражда хотела. Престрелката продължила цели 20 минути. Около 5 часа сутринта пристигнали още 30 униформени, докато Кели и бойните другари вдигали тост за живот и здраве.

Докато Нед влиза в униформата си, неговите бойни другари осигуряват впечатляващ прикриващ огън. Той минава в тил и защитен от бронята си отвръща на удара. Вражеският огън не може по никакъв начин да му навреди. Бойното снаряжение на Кели било толкова масивно, че мнозина помислили, че срещу тях се движи свръхестествено същество, а не човек. Всеки забит куршум му го карал да се смее гръмогласно, сериозния обстрел от хотела продължавал.

Около 10 минути Нед Кели върви и обстрелва врага си. Куршумите все пак се усещали като юмруци по тялото му и колкото по-близо се доближавал, толкова по-сериозно изпитвал болката от тях. Сержант Стийл заляга, за да се предпази от обстрела, когато забелязва, че краката на Кели не са защитени. Стреля два пъти с пушка и поваля гиганта. След като полицията го обгражда и премахва бронята, раните по тялото блесват. Най-търсеният човек в Австралия е прострелян в левия си крак, лявото бедро, дясната ръка, лявата ръка и слабините. Бронята не е била продупчена. Въпреки залавянето на лидера, сражението продължило до 10 часа сутринта, когато мунициите са изчерпани и е вдигнато бялото знаме.

Снимка: By Chensiyuan – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4253818

Един от най-известните престъпници на Австралия е осъден на смърт чрез обесване, насрочено за 11 ноември 1880 г. Седмицата преди екзекуцията жителите на Мелбърн събрали 32 000 подписа в подкрепа на Нед и искане за помилване. Според някои източници, последните думи на Кели били „Такъв е животът.“.

Заглавна снимка: By Australian News and Information Bureau, Canberra – National Archives of Austrailia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11873459