Музикални хроники: Как маниакът-убиец Чарлз Менсън написа песен за The Beach Boys, почувства се излъган от тях и окончателно изгуби ума си

Never Learn Not To Love (“Никога не се научавай да не обичаш”) – може и да не се сещате коя е песента, тъй като тя далеч не е най-популярната в творчеството на емблематичната американска група The Beach Boys.

Но зад тази песен се крие една от най-интересните и зловещи истории в музиката, а авторът на композицията е не друг, а маниакалният убиец Чарлз Менсън.

The Beach Boys за пръв път издават Never Learn Not To Love през 1968 г., а през следващата година я включват в албума си 20/20. Горе-долу в същия период Менсън развива своите „Хелтър-Скелтър“ конспиративни теории и неговата псевдокомуна „Семейство Менсън“ извършва серия от ужасяващи убийства, включително това на бременната Шарън Тейт. Но как така Менсън е автор на песен на The Beach Boys и какво свързва неговите зверства със случилото се около Never Learn Not To Love?

Лидерът на зловещия култ си остава един от най-известните престъпници в историята, но първоначално мечтата му е да пробие като музикант. Той е певец и автор на песни, опитващ се да намери своето място на калифорнийската сцена през 60-те в едни златни времена за музикалното изкуство.

През лятото на 1968 г. Менсън си мисли, че е близо до големия си пробив, когато две момичета от неговия култ са качени на стоп от барабаниста на The Beach Boys Денис Уилсън. Следващия път, когато Уилсън среща момичетата, той ги откарва директно в дома си в Ел Ей, а те му разказват за своя гуру, излязъл наскоро от затвора. През следващия ден музикантът отива на записи, а когато се прибира, пред дома му го чака самият Чарлз Менсън с още куп свои последователи, повечето от тях – млади момичета.

Престъпникът бързо разбира, че жените са слабото място на Денис Уилсън и успява да използва това, за да зароди приятелство с една от основните фигури в The Beach Boys. Момичетата от „семейството“ на Менсън се настаняват трайно в дома на барабаниста и заживяват на негова издръжка, а повечето от тях са третирани като прислуга. Самият Менсън се сближава все повече с Денис Уилсън и това му помага да си направи име в музикалните среди в града. Двамата започват да работят и по музикалните идеи на маниака. Тогава The Beach Boys решават да закупят правата за една от песните на Менсън, озаглавена Cease to Exist. Авторът се съгласява, но единствено при условие, че групата запази оригиналния вариант на песента.

Все пак Денис Уилсън решава, че композицията не отива на бандата и премахва блусарските влияния, като я трансформира в типична за The Beach Boys лесна за запяване мелодия. Променя и заглавието, както и част от текста. Така Cease to Exist се превръща в Never Learn Not To Love и за пръв път е издадена през 1968-а на гърба на плочата, която съдържа сингъла Bluebirds over the Mountain. Чарлз Менсън разчита, че ще бъде цитиран като автор на песента и че това най-после ще даде желания тласък на музикалната му кариера. Но нищо подобно не се случва.

Денис Уилсън пише самия себе си като единствен автор на Never Learn Not To Love и обяснява, че Менсън се е отказал от правата си в замяна на подаръци на обща стойност около 100 хил. долара. Отношенията между двамата се сриват и Уилсън започва да получава заплахи от лидера на култа и от други хора от неговото „семейство“. Членове на псевдокомуната потрошават две от колите на барабаниста, а Менсън заплашва доскорошния си приятел с куршум и с думите „Искам да се замислиш колко е хубаво, че децата ти все още са невредими“.

Според една от версиите, Уилсън изобщо не е стреснат от Чарлз Менсън и даже му хвърля голям бой. Други версии обаче гласят, че Денис е в ужас от маниакалния престъпник и вече е наясно на какво е способен Менсън. Звездата от The Beach Boys се мести от дома си и оставя членовете на култа там. Мнозина посочват спора около авторските права на песента като момента, в който Чарлз Менсън окончателно губи ума си. Според тази теория, маниакът се отчайва, защото чувства, че е загубил ценните си връзки в музикалната индустрия и че вече в твърде много случаи е бил отхвърлен като музикант.

Точно около периода, когато надеждите му за музикален пробив съвсем се стопяват, Менсън започва да внушава на своите покорни последователи да извършват серия от убийства в Лос Анджелис в името на неговата апокалиптична расова война.

Няма как със сигурност да се установи доколко The Beach Boys допринасят за умопомрачението на престъпника, но Денис Уилсън е разтърсен до края на живота си от своите отношения с Менсън.

До последния си дъх музикантът отказва да коментира каквото и да е за Менсън и неговото семейство, отказва и да свидетелства публично срещу него, когато престъпникът е заловен. Накрая барабанистът плаща висока цена. Предполага се, че случилото се с Менсън е ключов фактор за затъването на Уилсън в алкохолна и наркотична зависимост. Раздиран от страх и вина, големият музикант си отива само на 39 години, когато през 1983-та се удавя след цял ден пиене.

Чарлз Менсън пък е осъден на доживотен затвор и умира през 2017-а на 83-годишна възраст.