Музикални хроники: Как Брайън Мей изработи своята легендарна Red Special, която го скара и помири с баща му
Великият китарист на Queen Брайън Мей е сред най-големите имена от златните страници на рок музиката.
Той вече е на 72 години, но остава активен в социалните мрежи и по време на изолацията редовно споделяше с феновете си клипове със свирене от къщи, като даже подтикваше други музиканти да се включват онлайн в изпълнението на някои от най-известните песни на Queen.
В края на май музикантът претърпя инфаркт и призна, че животът му е бил застрашен, но днес вече е добре и продължава да радва феновете си с редовни включвания в мрежата.
Днес си припомняме една удивителна история от детството му, когато заедно с баща си създава своята иконична китара Red Special, белязала неповторимото звучене на Queen.
Началото е през 1963 г., когато рок сцената вече се надига и подготвя за златните си времена, а един запален по китарите тийнейджър се заема с амбициозна задача: да направи собствена, уникална електрическа китара заедно с баща си.
Над половин век по-късно момчето е легенда, идол на безброй китаристи и символ на една от най-големите групи на всички времена. А създадената в домашни условия китара Red Special дефинира уникалния му стил на свирене.
Мей все още свири на китарата, която нарича „старата госпожа“ и която звучи във всички албуми на Queen, използва и нейни реплики от собствената си компания за китари.
Китарата е истинска звезда със собствена страница в Wikipedia, тя може да се похвали със собствен бодигард, отговарящ за нея по турнета, а компанията Brian May Guitars произвежда нейни копия и разновидности за масовия потребител.
Преди няколко години Мей издаде книга, в която описва детайлно всеки етап от процеса по създаването на Red Special. Музикантът си припомня не просто сглобяването на инструмента, но и сложните взаимоотношения, които е имал с баща си – човека с основен принос за неговото музикално развитие.
Таткото на Брайън не е сред живите от над 25 години, но китаристът няма как да не се вълнува, когато си припомня безценните часове с него в домашната работилница.
„Бях единствено дете и живеех доста изолирано в малката ни къща във Фелтъм, Мидълсекс. Баща ми беше електроинженер и през войната беше служил в Кралските военновъздушни сили, където беше срещнал и майка ми, тогава също част от тях.
След войната те се оженили, появил съм се аз и той си е намерил работа в „Конкорд“. Баща ми можеше да измайстори всичко. Той превърна свободната ни спалня в работилница и в нея сам създаде всичките ни домашни електроуреди, включително и телевизора“.
Брайън разказва, че е бил пълен отличник в училище, а любовта му към музиката била разпалена от баща му, който свирел на пиано и банджолеле изцяло по слух.
„Но аз отчаяно исках китара и когато бях на 7 майка ми и баща ми успяха да спестят, за да ми купят една акустична – която още пазя – след което той ми показа основните пръстовки на банджолелето. Не след дълго бях електрифицирал акустичната китара и я включвах в направен вкъщи усилвател. На 16 вече отчаяно се нуждаех от истинска електрическа китара, но нямаше как да си я позволим, затова с баща ми се заехме сами да си я направим“.
Тогава Брайън мечтае за инструмент, който да може да му „говори“ и да му „отвръща по естествен начин“, както това се случва при неговия китарен идол – Джими Хендрикс. Харолд Мей успява да осъществи желанието на сина си, като му помага да направи един много специален инструмент.
„Отне две години и беше изградена изцяло с подръчни материали, каквото успеехме да изнамерим вкъщи. Грифът беше част от стара камина. Ръчно отбелязахме позициите на прагчетата със стари седефени копчета, а ръчката за тремолото беше направена от държач за чанта на колело, с поставено накрая връхче от една от иглите на майка ми за плетене.
Беше много специален период, въобще не се карахме за нищо. Макар че татко се скъса да ругае, когато длетото се хлъзна и издълба голямо парче от дървото. Така и не успя да си го прости, беше такъв перфекционист. Изобщо не предполагахме каква роля ще изиграе Red Special в живота ми – мислех, че просто ще се забавлявам с нея вкъщи“.
В онези години Мей няма как да предвиди и нещо друго – че Red Special (кръстена на червеното дърво, от което е направена) ще се окаже китарата, разделила задълго него и баща му.
Защото докато следва астрофизика в Лондон, Брайън сформира банда на име Smile и среща напълно неизвестен, но амбициозен певец на име Фарук Булсара.
Така се заражда групата, която по-късно сменя името си на Queen.
„Баща ми беше съкрушен, когато предпочетох групата пред това да завърша образованието си. Но в крайна сметка музикалното изкушение беше прекалено голямо, особено когато получихме предложение да тръгнем на турне с Mott the Hoople.
Щом нещата с Queen потръгнаха, с него не си говорехме близо две години. Той не понасяше и факта, че живеех с една жена, която по-късно стана първата ми съпруга, Криси. Той го считаше за неморално. Аз не можех да го разбера. Имаше такъв вътрешен конфликт в него. От една страна, той беше толкова съпричастен към музиката ми – все пак ми помогна да си направя китарата – но от друга, не можеше да приеме живота ми на рок звезда.
Разривът между нас оказа унищожителен ефект върху здравето на майка ми, докато тя се мъчеше да установи мир помежду ни. Докара я до пълен срив. Наследил съм ината на баща си и тя не можеше да накара никой от нас да отстъпи. Все още съжалявам, че не бях по-отстъпчив, но с баща ми се оказахме твърде еднакви“.
Повратната точка настъпва, когато Queen, вече постигнали световна слава, организират концерт в “Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк през 1977 г.
„Качих нашите на „Конкорд“ – по който баща ми беше работил, но така и не можеше да си позволи да лети с него – и му казах просто да ни види и да каже какво мисли. Дойдоха с Криси и бебето ни Джими. Запазих им хотел, казах им да си поръчат румсървис и след шоуто татко ми стисна ръката и каза „Добре, сине, сега разбирам“. Това беше невероятен момент за мен – толкова отчаяно исках одобрението му“.
В тази история има и още един допълнителен пласт, който се открива на Брайън години по-късно. Оказва се, че зад неодобрението на Харолд Мей се крие нещо друго.
„Той ми призна, че когато се върнал от военновъздушните сили, му се искало да пробва да засвири в група. Но аз вече съм бил на път и той се нуждаел от сигурна работа. Тогава осъзнах, че му е било трудно да приеме моя избор, защото това е била мечта, от която е бил принуден да се откаже“.
Харолд успява да скрие от сина си и финансовите проблеми, с които се бори през целия си живот.
„Като малък не осъзнавах, че сме били много, много бедни. Когато разбрах, че баща ми все още се опитва да си изплати ипотеката в късните години от живота си, аз просто го направих вместо него. Но той не се чувстваше добре от това и ми каза, че счита, че се е провалил, защото аз съм изкарвал на вечер толкова, колкото той е изкарал в цялата си кариера. Това обаче не беше вярно – той беше чудесен”.
“Татко умря от рак през 1991 г. (годината на смъртта и на Фреди Меркюри), а беше само на 66, в добра форма и въобще не пиеше. Но пушеше по 40 на ден и това го уби“.
Докато Брайън още е поразен от смъртта на баща си, майка му го шокира с още нещо. „Мама ми каза, че са имали наистина трудна връзка. Но като дете нямах идея за това, чувствах се в сигурно и любящо семейство. А тя е усещала, че просто живее в сянката на баща ми, както правеха съпругите по онова време. Навакса си доста по-късно, когато заработи като аптекар и се превърна в страхотен светски човек”.
В онзи период в края на 80-те и началото на 90-те се струпват редица тежки събития в живота на Брайън и той изпада в тежка депресия до степен да обмисля самоубийство.
Още преди смъртта на баща си и на Фреди, китаристът се развежда със съпругата си и се чувства като провален съпруг и провален баща на трите си деца.
Но Брайън успява да преодолее този период и да продължи напред.
“Прекарах чудесни 10 години с мама преди тя да умре внезапно на 76 години от аневризъм. Мотото на татко беше „Ако си заслужава да правиш нещо, заслужава си и да отидеш до крайност с него“. Е, със сигурност направихме това с Queen!
Затова се надявам, че той би се гордял. Откакто умря, станах човек, който се опитва да даде своя принос на света, и то не само чрез музика. Мисля, че би се усмихнал, би поклатил глава и би казал „Да, сине, ти направи каквото трябваше“.
