Мишел Лотито: Френцузинът, който ядеше всичко – от велосипеди до полилеи

Ако някой ви попита за любимата ви храна, самолетът Cessna 150 вероятно няма да е първото нещо, което ще ви дойде наум.

За Мишел Лотито обаче самолетът е само един от многото странни предмети, които той успява да изяде по време на дългата си кариера. Макар че някои се съмняват, че действително е изял целия самолет, ясно е, че човекът има талант в тази посока и е успял да погълне безброй необичайни неща, които биха убили повечето от нас.

Още от детството си Лотито консумира негодни за консумация и опасни предмети като стъкло, метал и гума. Странният му талант го изстрелва към славата и в крайна сметка му носи рекорд на Гинес за най-странна диета.

Ето неговата история.

Ранният живот на мосю Мишел Лотито

Гренобъл, Франция

Мишел Лотито е роден на 15 юни 1950 г. в Гренобъл, Франция. Навикът му да яде необичайни предмети започва още в ранна възраст. Някои източници твърдят, че започва да яде стъкло на 8 или 9 години, докато други – че започва още на 6.

Световните рекорди на Гинес, които по-късно му присъждат наградата за най-странна диета, пишат, че Лотито „за първи път осъзнава способността си, когато чаша, от която пие, се счупва и той започва да дъвче парчетата“. Лотито вече знае, че в миналото други хора успешно са яли стъкло, и с удоволствие открива, че и той може.

Днес този тип поведение често носи името пика – психологическо разстройство, което кара хората да изпитват желание за консумация на нехранителни, негодни за консумация предмети.

Лотито бързо си спечелва репутация в родния си град заради обилния си и необичаен апетит. Местната му слава в крайна сметка му позволява да монетизира таланта чрез изпълнения на живо, които привличат все по-големи тълпи. Така преди да се усети, Мишел Лотито вече се изявява на международна сцена.

Международна слава

Cessna 150

На 16-годишна възраст той разкрива публично таланта си и започва да го демонстрира пред зяпнала публика, като консумира метал, стъкло, гума и дори по-опасни предмети като пирони.

И не след дълго феновете му вече искат повече.

„Хората започнаха да ме питат дали не искам да изям нещо по-голямо и аз казах: „Добре, мисля, че мога да изям велосипед“. Това стана голям успех – извикаха ме за телевизионни предавания в Южна Америка и Канада“, разказва той пред „Рекордите на Гинес“.

Лотито също така твърди, че има минимални реакции към болката – и като част от шоуто си насърчава публиката да пали кибрит под ноктите му, да хвърля стрелички в гърба му и да извършва други мъчения, на които повечето хора никога не биха се съгласили.

През 1978 г. канадският вестник The Leader-Post съобщава, че Лотито консумира бръснарски ножчета, плочи и 15 килограма велосипед в продължение на 12 дни, като прокарва всичко с 95 литра вода и 10 бутилки минерално масло.

През същата година Лотито започва да яде самолет Cessna 150. Твърди се, че приключва с изяждането две години по-късно, въпреки че никога не е имало категорични доказателства, че е успял да изяде целия самолет.

Така или иначе, той подчертава, че смилането на тези предмети на малки парчета и поддържането на тялото му „добре смазано“ с минерално масло и вода е попречило на по-вредните материали да надраскат или разрежат вътрешностите му. Според лекарите, които са го преглеждали, вътрешните му органи изглеждат нормални, въпреки странните му и често опасни хранителни навици.

„Винаги търсех помощ от лекар. Те ми даваха всевъзможни съвети, като например да ям артишок или парафинови масла заедно с метала, за да ми е по-лесно, но скоро разбрах, че е по-добре просто да изпия няколко литра вода“, разказва Лотито пред Гинес.

По ирония на съдбата именно нормалните храни като банани и твърдо сварени яйца причиняват дискомфорт на Лотито, като киселини и лошо храносмилане.

Твърди се, че до края на кариерата си смелчагата успява да изяде поне 18 велосипеда, 15 колички за супермаркет, 7 телевизора, 6 полилея, 2 легла, 1 чифт ски, ковчег и компютър. А между 1959 г. и 1997 г. „е изял близо 9 тона метал“, според Рекордите.

Ортодоксалната смърт на един неортодоксален човек

За повечето хора спазването на диетата на Мишел би довело до тежки чревни увреждания в най-добрия случай. Така че какво прави него различен?

Според някои лекари, французинът е имал два пъти по-дебела стомашна лигавица от нормалното. Освен това гастроентеролозите, които првят рентгенова снимка на стомаха му, твърдят, че той е в състояние да консумира около 900 грама метал на ден.

„Зъбите ми са невероятно здрави – здравината им е измерена на осем тона на квадратен сантиметър. Но също така отделям и силни сокове, от които бръснарските ножчета се разтапят в устата ми; стомашните ми сокове са толкова мощни, че по време на ендоскопия лекарите са наблюдавали как атакуват предметите с корозивна пяна, която изяжда метала“, хвали се Лотито.

Лекарят му, който цял живот го е лекувал, Бърнард Морзол, обаче настоява, че тялото на Лотито не се различава толкова много от телата на другите хора, и описва хранителните му навици като „по-скоро психически проблем“, отколкото като негова биологична съдба.

„Никога не сме намирали стойностно медицинско обяснение – биопсиите и кръвните тестове показаха, че организмът му е като на всеки друг… Товара, който причинява на стомаха и червата си, така неизбежно повдига въпроса как оцелява, но ние нямаме отговор. Той е прототип, не знаем какво се случва“, казва Морзол за своя пациент.

В крайна сметка Лотито получава световен рекорд на Гинес за най-странна диета. По този повод му е връчена месингова плоча… която той в крайна сметка изяжда.

На 25 юни 2007 г. Мишел Лотито умира на 57-годишна възраст. Съобщава се, че причината е естествена смърт, но мнозина смятат, че странната му диета все пак оказва влияние за ранната му кончина. Малко преди да загине, лекарят му отбелязва, че тялото му „започва да се износва“ след десетилетия хранене с необичайни предмети.

Въпреки това, години след неговата смърт, светът все още е запленен от странната му диета и привидно свръхчовешките му способности. Наследството му на човек, който яде метал, продължава да пленява и мистифицира, като ни кара да се чудим на какви други необикновени подвизи може да е способно човешкото тяло.