Михаил Горбачов ли беше палачът на СССР
На днешната дата, след близо 35 години в управление, Тодор Живков официално е свален да подаде оставка на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП. Годината 1989 и за мнозина това е нечувано и дори невъзможно. Трусовете, които идват един след друг, лека полека започват да показват и още един проблем, наближава краят и на СССР. Причините за тоталния колапс идва с помощта на един човек – Михаил Горбачов. Можем да чуем много и най-различни легенди относно неговото управление. Съществува една такава, че е бил предател, който се продава на американците и автоматично унищожава най-голямата страна в света – онази с 22 400 000 квадратни километра и около 290 милиона души популация – представители на около 100 националности.
Какво толкова се обърква и какви са греховете на Горбачов, ако изобщо можем да говорим за такива? За целта трябва да се върнем през март 1985 г. Впрочем свалянето на Тодор Живков има много общо с Горбачов. Ако предишните лидери са били доста близки на Живков и може да получи тяхното внимание с лекота, то Горбачов остава костеливият орех, който ясно осъзнава жестоката истина – не е наследил империя, а просто загиващо същество, което няма как да бъде излекувано. Мерки трябва да се вземат, защото идеологията вече не може да стъпи на своето величие. Михаил въвежда нова политическа структура, която слага край на всички репресии, завещани още от времето на Сталин.
Освобождава политическите затворници, спира забраната на определени книги, редуцира влиянието на тайната полиция и дори дава правото на други партии да участват в следващите политически избори. Тази свобода е едно добро начало и светлина в един особено мрачен тунел, но освен това ще открием и първата нужда от създаването на икономическа структура. Плановата икономика бавно и сигурно умира, следователно нуждите ще бъдат задоволени с помощта на частен бизнес, както и правото за търговия с други страни.
Тази свобода наистина изглежда повече от обещаващо, но за редица експерти е пристигнала твърде късно. Елиминирането на плановата икономика се превръща в една от основните грешки, тя все пак е държала до някаква степен страната на повърхността, а сега вече плава към дъното. Самият Горбачов ще заяви, че новият модел не е успял да се наложи и да заработи, докато старият вече е умирал. Тук има само едно решение, да се задвижи външната икономика и търговията с други страни.
Мнозина не знаят, но когато Pepsi подписва договор за доставка на своите напитки, компанията отказва да вземе руски рубли. Истината е, че те имат стойност само на територията на СССР, следователно Pepsi искат друг ресурс и най-накрая получават няколко бойни кораба, които върнати за скрап могат да платят цялото партньорство. Ето защо и компанията официално се смята за една от 10-те морски сили в този период. Подобна е историята и сделката с Adidas, която трябва да достави машините и знанието за производство на спортна екипировка. Тук идва и следващият голям проблем, голяма част от ресурсите на страната се инвестират директно в армията.
Производството на оръжие никога не се е забавяло и като страна, притежаваща атомно оръжие за унищожението на света няколко пъти, можем да сме сигурни, че поддръжката коства повече от разумната цифра. Горбачов приема тази критика и заявява, че ще излезе от състезанието по въоръжаване, ще се опита да ограничи присъствието на съветска армия в страните от Варшавския договор и до някаква степен започва да говори за края на войната в Афганистан. Същата избухва през 1979 г. Всичко би могло да звучи прекрасно на хартия, но не трябва да забравяме, че когато малко свобода е отпусната, мнозина вече не приемат цялата идея.
В Полша избухват протести още през 1989 г. и веднага се изисква от комунистическото правителство да спре да се меси толкова пряко в политиката на различните партии и в избирателната активност. Не случайно по същото време пада и Берлинската стена, която обаче ще донесе още повече проблеми за Източна Германия, но техният проблем вече е разглеждан и един министър-председател ще получи оловното послание за грешката си. Балтийските страни започват да заявяват своята независимост една по една и изобщо не се интересуват от някогашното партньорство или диктатура – тук оставяме всеки да прецени и избере какво точно е било влиянието.
Всеки е готов да търси своето щастие някъде другаде и бързо показва, че някогашното партньорство никога не е било желано. Тук е редно да се замислим и къде точно стоят противниците на идеите на Горбачов. Те не си почиват и изразяват редица притеснения относно перестройката. На 18 август поставят лидера под домашен арест, като преди това ще обяснят, че същият има здравословни проблеми. След това официално се въвежда извънредно положение и армията влиза в Москва. Преди да успеят да стигнат до парламента, жителите вече са организирали човешки вериги и барикади, не допускат никого и са готови да се жертват, преди да се върне старата власт.
За около три дена става ясно, че военният преврат не може да се изпълни. На 8 декември Горбачов пътува до Минск, за да подпише договор с Украйна и Беларус, позволявайки им да бъдат независими. В договора ясно се пише, че Съветският съюз вече не съществува като такъв. През следващите седмици още 8 от 9-те републики ще поискат същото, като единствените, които остават под влиянието на СССР ще бъдат Казакхстан и евентуално Грузия. На 25 декември с подаването на оставката си, Горбачов ще заяви, че страната живее в един нов свят, бележещ края на студената война и поставяйки началото на едно ново общество и нова култура. Време е да се сложи край на военната доминация и инвестицията в оръжие, която осакатява допълнително икономиката, макар и по-късно същата да се продава на страни от третия свят и да превръща мнозина в милиардери.
Разбира се, през 1990 г. икономиката на СССР се е смятала за втората най-голяма в света, но с една подробност – липсват стоките и потреблението далеч не може да се смята за високо. Нещо повече, по това време черния пазар и контрабандата се оценяват на около 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Да не говорим, че в този период, освен печатането на пари, което автоматично се отразява върху инфлацията, идва с още един проблем – цената на петрола и природния газ. През 1980 г. един барел се търгува за 120 долара, докато през 1986 г. пада до сумата от 24 долара.
През 1990 г. Ирак успява изкуствено да повиши цените, след като успява да влезе в Кувейт, но това се случва за кратко и генерално повишаването на цените не може да помогне достатъчно за задържането на повърхността. Пробитият кораб започва да потъва още по-бързо. Ако съществува една грешка в управлението, това е инвестицията във военната индустрия. Всички останали страни отделят между 10 и 20% от брутния си вътрешен продукт, но СССР не се притеснява да отклонява ресурси в тази посока. Дори и след като икономиката започва да куца, военната индустрия продължава да се финансира, като най-накрая се оказва, че само тази индустрия получава финансиране, за сметка на всички останали. Няма как да се знае каква точно е сумата, но със сигурност се е приближавала към 40%-те процента.
С освобождаването на пресата от кожения ботуш, започва да се разказва за загубите на войници в Афганистан, критиките се редят една след друга, освен това става ясно, че страните и войниците в Азия не са били съгласни да водят битки срещу муджахадините, докато в Украйна избухват протести срещу воденето на война. За периода на това сражение става ясно, че около милион войници отбиват своята задължителна военна служба. И коя е последната капка на целия процес? Отговорът може да бъде открит в една дата – 26 април 1986 г. и аварията в Чернобил. Избухването на ядрения реактор е последната капка, която няма как да бъде игнорирана от цялостната картина на падението.
Липсата на информираност продължава да дава зелена светлина на всички паради, докато апаратчиците обикалят тихо класните стаи с гайгеров брояч, за да проверяват какво наистина се случва. Овладяването на аварията струва милиони долари, като последният саркофаг се оцени на милиарди долари. Веднъж извън политиката, Горбачов ще създаде своята Международна Фондация за Социо-Икономически и Политически изследвания. Ще търси най-различни методи, за да я финансира, като в това отношение ще започне да чете лекции в различни учебни заведения, включително и на запад, като особен фокус се оказват страни като САЩ и Япония.
Любопитен факт е, че за събирането на средства ще се появи дори в рекламата на Pizza Hut, като тя далеч няма да бъде единствената. Избраният обект е в Москва, а след това не трябва да забравяме, че следва поредната вълна от критики. Мнозина ще го смятат за човека, виновен за падането на СССР, но пък хората имат пица. Рекламите продължават да бъдат особено важни в това отношение и бившият главен секретар ще получи оферти от луксозни компании като Louis Vuitton. Развитието му като индивидуална личност не могат да бъдат отричани, а днес мнозина ще се запитат следното: дали СССР щеше да продължи да съществува, ако точно този лидер не беше избран?
Тук настроенията винаги са на двата полюса. В единият случай ще открием почитатели на режима, които игнорират основните фактори, повлияли на крайното решение, а в другия ще попаднем на хората, които вече са се изморили и не могат повече да оцеляват в толкова тежкия и корумпиран режим, който човек познава и вижда.
Снимки: Wikipedia
