Маргарет Каролайн Ръд – една наистина забележителна измамница
От малка Маргарет Каролайн Ръд има почти свръхестествена способност да манипулира хората около себе си, особено мъжете. Нейното мнение за противоположния пол без съмнение се бетонира, след като е изключена от интернат на едва 13-годишна възраст заради „незаконни отношения“ с член от персонала. На 17 Каролайн бяга с английски войник, чийто полк е разположен близо до малкия й ирландски роден град, но командващият му офицер и намира и веднага я праща у дома. Невъзмутима, тя продължава да ухажва военни – които предлагаха както сигурен доход, така и бягство от трудностите на селския живот – докато не спечелва сърцето на друг млад войник на име Валентин Ръд. Десет дни след срещата двамата се женят.
За съжаление дори почтената заплата на войника не е достатъчна, за да задоволи любовта на Каролайн към лукса. В рамките на една година Ръд и новата му съпруга са в дълбоки задлъжнели и той е принуден да я изпрати да живее при родителите си в Англия, докато продължава да работи. Това дава на младата Каролайн възможност да развие нов вид способност: да взима парите на хората само с приказки. Семейството на Ръд е в добро състояние и не след дълго тя убеждава родителите му да изплатят всичките й дългове и да я изпратят в Лондон, за да изчака деня, когато мъжът й ще бъде повишен в офицер – което, уверява ги тя, ще стане всеки момент.
В действителност той не се представя добре в работата си и не е подходящ за живота на военен като цяло. Вместо това той изненадва Каролайн като се пенсионира рано, за да може да се присъедини към нея в Лондон. Животът с половин пенсия не е част от плановете й, но се оказва, че постоянното присъствие на съпруга й е още по-голямо неудобство. Не след дълго Каролайн бяга със съсед от горния етаж на име Бенджамин Рийд.
Връзката с Рийд скоро се разпадна и тя е принудена да се издържа с проституция. Независимо от начина, по който се чувства по отношение на новата й работа, историческите данни показват, че се справя отлично. Статутът на Каролайн й печели еднакво изискана клиентела и тя очарова повече от един „познат“, който да й стане гарант за заеми. През това време тя също започва да експериментира с фалшиви документи, с които удължава кредитите си допълнително, въпреки че първоначалните й опити не винаги са успешни.
По-впечатляващ обаче е фактът, че Каролайн успешно накара Ръд да се върне при нея, след като най-накрая излиза от затвора три месеца по-късно, където влиза заради борчовете й. Ръд е организирал продажбата на част от семейното имущество, докато е зад решетките, след което му бяха останали малко пари. Някак Валентин успява да й прости и купура нов апартамент за двамата. Но само три седмици след като Каролайн се събра отново със съпруга си, Бенджамин Рийд се появява в Лондон и заявява, че е получил голямо наследство – и тя отново тръгва с него.
През ноември 1767 г. в Daily Advertiser се появява следното съобщение:
Маргарет, съпруга на джентълмена Валентин Ръд, се е оттеглила от съпруга си и следователно това съобщение трябва да предупреди всички лица да не й дават кредит за сметка на съпруга й, тъй като той няма да плаща дълговете, които тя први.
Въпреки че използва второто си име, за да си намери квартира, новата хазяйка на Каролайн разбира коя е и я изгони. И все пак чрез женските си хитрости, тя успява да убеди съпруга на хазяйката да й гарантира за друга квартира. Разбира се, тя никога не плаща наем там, и новият длъжник издирва Ръд и той отново е арестуван заради нейните дългове. Съпругът е отговорен за жена си и само разводът може да прекрати това задължение.
Каролайн и Бенджамин Рийд наемат ново място, представяйки се за богати ирландски благородници, и се прекарват още няколко месеца без да плащат наем, но в крайна сметка бащата на Рийд идва в Лондон, за да спаси сина си и да го освободи от всички лоши влияния, включително Каролайн.
Ръд излиза от затвора жив, но съсипан. За пореден път обаче Каролайн успява за пореден път да се събере с Ръд. Тя вече не крие никакви тайни за професията си и той не направи никакви опити да овладее гнева си. Една от хазяйките им по това време казва, че Каролайн свободно води мъже в апартамента им, докато Ръд пие в съседната стая и „на моменти я бие не умерено, а много жестоко“. Накрая, през март 1769 г., Каролайн напуска съпруга си завинаги и вместо да изчака неизбежния си арест за нови дългове, Ръд бяга във Франция.
Макар че отново остава без дом, Каролайн бързо се връща към добрия живот като бизнесът й се подобрява значително след като се свърза със сводник на име Андрю Уайт. Подобно на Каролайн, Уайт разбира, че е далеч по-доходоносно да кара слабите мъже да обичат, а не самата похот, и двамата измислят многобройни схеми, за да държат клиентите й на куката възможно по-дълго време. Понякога той се представя за неин съпруг, друг път за лакей, но Каролайн винаги се представя доста правдоподобно за изискана дама с безупречна класа и остроумие и така в продължение на няколко месеца те са една крачка пред лондонските мъже. В крайна сметка обаче една особено проницателна хазяйка ги хваща да се измъкват без да платят и Уайт и Каролайн са арестувани.
Няма сведения какво се случва веднага след това – но по някакъв начин Каролайн прекарава само няколко часа в затвора преди да бъде освободена, докато Уайт няма да се появи в продължение на много години. Но Каролайн така или иначе вече не се нуждае от него. Тя има свои утвърдени клиенти и множество връзки от висшето общество. Изнудването и измамите са редки източници на доходи, но в по-голямата си част тя живее пищно като любовница на ротационен състав от мъже, често женени. Неизбежно й тръгва репутация сред местните жители – въпреки това дори онези, които знаят със сигурност, че тя е измамница, често я намират неотразима, когато дойде техния ред. Тя е средна по красота, но както казва историкът Сара Бейкуел, „Каролайн има акъл в пълния смисъл на думата: проницателност, интелект, адаптивност, цинизъм и способността да използва езика като смъртоносна оръжие.“ Тя може да проникне във и да се отърве от всичко, поне докато слушателят е мъж. Някои от нейните любовници са поетът Джон Босуел (който пише много за нечестието й, дори докато продължава да я посещава всяка вечер), маркизът Гранби (който умира с умопомрачителен дълг от 37 000 британски лири, дължащ се в немалка част на Каролайн ), а вероятно дори и братът на крал Джордж, херцогът на Къмбърланд.
