„Лошите момичета“ на историята: Изабела – Френската вълчица
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
В Западна Англия, в графско Есекс, се намира едно от най-важните английски пристанища. Името му е Харуич и в буквален превод означава – „военно селище“. Смята се, че още от времето на римляните на това място е съществувала крепост. Положението му е от изключително стратегическо значение, тъй като е безопасно място за спускане на котва между р. Темза и р. Хъмбър. Именно оттук тръгва известният кораб „Мейфлауър“, натоварен с пилигрими, отправили поглед към Новия свят.
Харуич е и мястото, където на 24 септември 1326 г. един фин женски крак стъпва на английска земя и заедно с наемническата армия зад гърба си, обявява претенциите си към кралския престол. През следващите близо два месеца, минавайки през Кеймбридж, Оксфорд и Бристъл, тази войска напредва към сърцето на Англия, събирайки съмишленици. В крайна сметка крал Едуард II е свален от престола, а дамата, довела до промяната във властта, става регент на неговия непълнолетен наследник.
Наричат я „френската вълчица“, заради произхода й и поради безкомпромисния и жесток начин, по който се добира до управлението на Англия. Съвременниците описват Изабела като една от най-красивите жени на онова време, запечатвайки образа й в легенди и песни. Привлекателният й външен вид не остава незабелязан от мъжете и тя привлича вниманието на своето обкръжение. В съвременната култура се налага образа й на фаталната жена, която е готова на всичко, за да постигне целта си.
Тилда Суинтън я изиграва в пиесата „Едуард II“, а Софи Марсо й вдъхва живот в „Смело сърце“. В действителност Изабела нито притежава пагубна красота, нито е била любовница на бунтовника Уилям Уолъс. Тя е високо образована и с твърд характер, а кръвожадност проявява само по отношение на един човек, който не само отмъква съпруга й, но се опитва да я откъсне и от децата й.
В историографията има спор относно точната дата на нейното раждане. Според „Аналите на Уигмор“ тя идва на този свят през 1292 г. Вероятно по-достоверна е информацията, публикувана от френските хронисти, че тя се ражда през 1295 г., в Париж, в периода май-ноември.
Тя е третата и единствена оцеляла дъщеря на френския крал Филип IV Хубави и съпругата му Хуана I Наварска. Изабела надживява всичките си 7 братя и сестри. Трима от братята й – Луи X, Филип V и Шарл IV стават последователно крале на Франция, а със смъртта на последния и липсата на мъжки наследник се слага край на династията на Капетингите, управлявала държавата в продължение на четири века.
Изабела наследява красотата на баща си и смелия и предприемчив дух на майка си. Младата принцеса израства сред красивите зали на замъка Лувър (впоследствие е разрушен и на негово място е издигнат Двореца Лувър) и в „Двореца де ла Сите“. Много малка Изабела губи майка си Хуана и образованието и грижата за нея поема гувернантката Теофания де Сент-Пиер. Баща й Филип IV, е от владетелите, които използват децата си, за да осъществят амбициозните си дипломатически планове.
Той жени синовете си за наследнички на графовете на Бургундия, а планът за дъщеря му е да я сроди със силния род на Плантадженетите, който управлява Англия. Докато Едуард I Дългокракия е жив обаче така и не се стига до брак между сина му и Изабела. Едва след кончината му дипломатическите преговори се развиват бързо и така едва 12 годишна Изабела става не само съпруга на Едуард II, но и кралица на Англия.
На 25 януари 1308 г. двамата млади сключват брак в малкото френско градче Булон сюр мер, което се намира в близост до Кале. Като сватбен подарък съпругът й я дарява с псалтир, а баща й с подаръци на стойност близо 21 000 ливри и дори с част от Светия кръст, на който е разпнат Христос. Всички присъстващи са впечатлени от красотата й. Летописецът Джофри от Париж вписва, че тя „е най-красивата сред най-красивите, не само в кралството, но и в цяла Европа“. Съпругът й, който по това време е на 24 години, също не й отстъпва. Той е висок, добре сложен, с дълга вълниста коса. По-късно самият Едуард II й дава прякора „Хубавата“. Месец по-късно младоженците са короновани за крал и кралица на Англия в Уестминстърското абатство.
Това, което Изабела не е предполагала е, че въпреки красотата и ума си, тя никога няма да успее да спечели напълно сърцето на съпруга си. Едуард II е известен със своите предпочитания към красиви благородници. Това не означава, че той не изпълнява съпружеските си задължения. Даже точно обратното, двамата с Изабела имат четири деца: две момчета – Едуард III и Джон и две момичета – Елинор и Джоан. Поради последвалото влошаване на отношенията им, понякога в историографията и в литературата, се среща мнението, че още от самото начало взаимоотношенията между двамата са трагични.
Изабела не е безразлична към Едуард II и през първото десетилетие от своето съжителство, двамата успяват да станат близки приятели. За недостоверни се смятат сведенията, че съпругът дарява брачните й подаръци на своя тогавашен любовник или че я изоставя по време на раждане, за да избяга при свой любим. Едуард II дори спасява живота на половинката си при един жесток пожар, при който двамата едва оцеляват, а тя получава тежки белези.
От възкачването на престола, до своята детронация, Едуард II винаги има до себе си фаворит. Двама обаче от приближените на краля, са нещо повече от любовници, те печелят сърцето му и също така оказват влияние върху управлението му. Първият е благородника Пиер Гавестон, а вторият – шамбелана Хю Диспенсър Младия. С първият фаворит, Изабела успява да установи добри отношения и дори се съюзява.
След насилствената му смърт, причинена от бароните, тя утешава съпруга си и става незаменима за него. До появата на втория, най-влиятелен фаворит, в живота на Едуард II. Диспенсър е пълна противоположност на Гавестон. Той е безскрупулен и жесток и никога не се двоуми да изцапа ръцете си с кръв. Съзнавайки близкото приятелство между Едуард II и съпругата му, той полага всички усилия да отрови отношенията им.
През 1321 г. поредната кампания на английския крал срещу шотландците се увенчава с неуспех и кралицата за малко не попада в плен. Изабела обвинява съпруга си, че не е направил нищо, с което да предотврати нейното залавяне. По същото време се влошават и отношенията между Франция и Англия. Братът на Изабела – Шарл IV конфискува земите на английския крал, които се намират на негова територия, заради неплатени дългове.
В отговор, подтикван от Диспенсър, Едуард II не само си присвоява имотите на жена си, но и я откъсва от децата. Това е последната капка и чашата на търпението на кралицата прелива. Тя заминава във Франция с уговорката да води мирни преговори. Докато е там тя успява да убеди съпруга си да изпрати сина им – Едуард III, в знак на добра воля и така успява да прибере поне едно от децата си.
Докато е в Париж, Изабела прави избор, който бележи по-нататъшния й живот. Тя започва афера с един благородник, опонент на съпруга й – Роджър Мортимър. На тяхната връзка не се гледа с добро око дори във френския двор. Мортимър обаче печели не само сърцето, но и доверието на Изабела. Двамата съставят план как да получат властта над английски трон. Вярна на дипломатическите тактики на баща си, Изабела сгодява сина си за Филипа дьо Ено, дъщеря на графа на Холандия и Зеландия. В замяна кралицата получава пари, с които наема армия и се отправя към Англия.
След нейния успешен поход на английска земя, Едуард II абдикира и е заточен в замъка Бъркли, а Диспенсър е изпратен в затвора в Херефорд. Именно в начина, по който се разправя с фаворита на мъжа си, проличава чистата омраза, която Изабела е таяла към него. Той е човекът, който й отнема властта и съпруга и почти успява да я откъсне от децата й. В последвалия процес и наказания, Изабела, разгръща цялата се неприязън.
Диспенсър е обвинен и обявен за виновен в содомия и държавна измяна. Екзекуцията му е една от най-кървавите за онова време. Първо го бесят, но го оставят жив, след това го давят, но го оставят жив, за да може накрая да го довършат като разчленяват всяка част на тялото и органите му, докато той е в съзнание. Главата му е оставена за назидание на портите на Лондон.
През януари 1327 г. непълнолетния Едуард III е коронован за крал на Англия, а майка му – Изабела е обявена за негов регент и получава властта в държавата. За съжаление, също както съпруга си, и тя попада в капана на своя фаворит и любовник – Мортимър. Няколко месеца след коронацията на сина си, Едуард II умира при мистериозни обстоятелства. Смята се, че виновник за ранната му кончина е Мортимър. Кралицата през цялото време поддържа кореспонденция със съпруга си и дори му изпраща дарове. Именно поради добрите им взаимоотношения, съществува дори теория, че смъртта на краля е инсценирана, за да може той да избяга и да изживее живота си в странство.
След като потенциалната заплаха в лицето на Едуард II е отстранена, Изабела и Мортимър се отдават на изключителни финансови злоупотреби. Тя не само увеличава земите си, но си определя и издръжка, която надвишава размера, получаван дотогава от английския крал. От своите новопридобити имоти тя започва да печели близо 13 000 паунда на година, което е една значителна за времето си сума. Режимът на Изабела и Мортимър обаче не е особено популярен и един от основните опоненти срещу него е първородният й син – Едуард III. През 1330 г., още ненавършил 18 години, той въстава срещу майка си и нейния фаворит и ги сваля от власт.
Едуард III опрощава прегрешенията на майка си, но към Мортимър изпитва лична неприязън и го държи отговорен за смъртта на баща си. Именно по тези обвинения в края на същата година той го съди и екзекутира. Изабела остава без любим и без власт. Според недостоверни източници тя е заточена в замъка Райзинг, Норфолк, от сина си, където полудява и намира смъртта си. Това обаче не е подкрепено с исторически факти, в действителност Едуард III уважава майка си и й връща земите, които й се падат по право като й определя годишна издръжка в размер на 4500 паунда. През следващите години тя живее в лукс, организира приеми и се грижи за внуците си. Умира на преклонната за Късното Средновековие възраст от 63 години, през 1358 г., в замъка Хертфорд.
Тленните й останки са положени в църквата Грейфрайърс, в Лондон, където по-късно е погребана и дъщеря й Джоан, която става кралица на Шотландия. Съгласно последното й желание, Изабела е погребана със сватбената си рокля, а сърцето на съпруга й е положено на гърдите й. За съжаление църквата първо е унищожена по време на големия пожар в Лондон през 1666 г., а впоследствие е срината при бомбардировките по време на Втората световна война и така гробът й е напълно заличен.
Макар да управлява Англия за кратък период от време и то в качеството си на регент, Изабела оставя своя отпечатък в европейската история. Пленила съвременниците с красотата си и уплашила враговете си със своята жестокост, Френската вълчица успява да остане на власт в едни бурни за короната времена. Синът й, Едуард III Мъдрия е един от най-успешните английски владетели, който превръща страната във водеща военна сила.
