Освен, че не може да вижда и да чува, тя не може да усеща вкус и мирис…
Лора Бриджман е родена през 1829 г. и се смята, че при раждането е могла да използва всичките си сетива. Въпреки това, на възраст от около две годинки, тя се разболява от скарлатина, която продължава няколко седмици, след което започва да се подобрява. Същата болест обаче коства живота на двете й сестри и брат й. След като оздравява, става ясно, че болестта е отнела зрението и слуха й. За липсата й на обоняние и вкус пък се разбира много по-късно, след като вече е завършила образованието си.
Единственото чувство, с което разполага, е докосването. Удивително е, че дори само с това чувство и без способността да разговаря, тя все пак е доста полезна из къщата още от дете. Лора с радост имитира действията, показани й чрез допир, и по този начин майка й я научава как да прави някои домакински работи. Момичето дори се научава да шие и плете.
Реално единственият истински метод за комуникация, с който разполага, е много проста форма на тактилен език. Например, тя знае, ако някой я дръпне, тя трябва да тръгне накъдето я дърпат. Ако я побутнат, трябва да излезе от стаята. Когато извърши някоя подкана правилно или направи нещо полезно за дома или семейството си, родителите й я погалват по главата. Когато направи нещо неправилно, я потупват по гърба. В крайна сметка обаче Бриджман идва много за някои членове на семейството си, тъй като често има изблици на гняв и се подчинява само на баща си, който трябва физически да я надвие, за да получи това подчинение.
В началото на 19 век широко се смята, че един глухосляп човек не може да бъде научен дори на най-обикновени неща, освен да имитира действия, камо ли да може да се научи на език. Въпреки че има доказателства за няколко глухослепи, които успяват да научат основен тактилен език и за една глухосляпа французойка, която успя да научи френски, малко преди Бриджман, в тези случаи тези хора не успяват да се образоват напълно по различни причини.
За щастие на Бриджман обаче, има училище за слепи, което е основано още в годината на нейното раждане – през 1829 г. – и което отваря врати през 1832 г. (Училище за слепи Перкинс ) и изразява интерес към нея. Към 1837 г. много слепи хора вече се обучават успешно там и един от инструкторите, д-р Самюъл Гридли Хоу, научава за състоянието на Лора Бриджман от статия, написана от ръководителя на медицинското отделение на Колежа в Дартмут, д-р Мъси. След като Хоу научи за Бриджман, той иска да се запознае с нея и да види дали може да намери начин да я научи на азбуката, чрез което се надява след това да може да продължи образованието й.
Така Лора, която вече е на 8 години, е изпратена в Перкинс и започва да учи. Хоу и неговият асистент Лидия Дрю първо измислят начин да я научат на имената на някои предмети на английски като й дават определен предмет, на който има етикет с името му, написано с релефни букви. Така в крайна сметка Лора успява да ги научи и когато етикетите и предметите са й представени отделно един от друг, тя успява да ги свърже правилно. В този момент обаче тя все още няма представа какво прави и единствено имитира въз основа на запомненото без реално да разбира какво означават етикетите. Сега, когато тя поне свързва определени думи с определени предмети, дори и да не разбира значението им, Хоу развива цялото упражнение като изрязва етикетите на букви и я научава да ги пренарежда в думите, които вече беше научила.
Именно с тези упражнения Бриджман най-накрая схваща, че обектите имат имена и етикетите посочват тези имената. Това става ясно от факта, че тя внезапно и без да я карат иска да знае какви са имената на останалите предмети около нея. Малко след това тя вече схваща напълно понятието азбука и оттам инструкторите й успяват да я учат да използва азбуката и думите, за да общува.
След това страхотно постижение, останалото й образование е сравнително ясно. Мозъкът й вече има инструмент, който задвижва съзнателната й мисъл, както и абстрактната й мисъл. И тя продължава да обучението си като посещава уроци като всеки друг ученик в Перкинс, макар че учителите трябва да изписват с пръст материала върху кожата й, защото, разбира се, тя не ги вижда и чува. По време на учебния процес тя научава математика, астрономия, писане, геометрия, философия, история, биология и др.
Благодарение на това, че Хоу успява да установи комуникация с Бриджман и факта, че това става, докато тя все още е доста млада, което й позволява да мисли абстрактно след като тя научава езика, сега вече има утвърден метод за комуникация и обучение на сляпоглухи хора. Освен това така се и доказва, че те са способни да учат също толкова добре, колкото всеки, при условие, че работата с тях започне на достатъчно ранна възраст, което в тази епоха противоречи на общественото мнение.
На 20-годишна възраст образованието на Бриджман завършва и тя се завърна у дома. Там обаче заради системно пренебрегване от страна на семейството й, което няма време да се грижи правилно за нея, тя развива здравословни проблеми и решава да се върне за постоянно в Перкинс. Бившият й учител Хоу и неговата приятелка Доротея Дикс започват да набират средства за подкрепа на Бриджман в училището. Докато е там, тя преподава ръкоделие и помага на учениците с домашните работи. Освен това тя припечелва пари за себе си, използвайки скромната си слава, за да продава различни плетени от нея неща. Със спечелените пари обикновено купува подаръци за хора, които познава, и дарява за различни благотворителни организации.
Чарлз Дикенс
Хоу също публикува разказ за образованието на Бриджман, който привлича интереса на Чарлз Дикенс, който се срещна с нея, когато е на дванадесет години, през 1842 г. Тогава Дикенс написва и разказ на Лора Бриджман, който включва в „American Notes“.
Хелън Адамс Келър
През 1886 г., три години преди смъртта на Бриджман на 59-годишна възраст, този разказ на Дикенс стига до родителите на Хелън Келър. От него те научават, че има начин глухосляп човек да бъде образован и така Келър започва да учи по методите за преподаване на Хоу.
Хелън Адамс Келър е американски авторка, политически активист и лектор. Тя е и първият глух и сляп човек, който изкарва бакалавърска степен по изкуствата.