Кралицата на вудуто в Ню Орлиънс – Мари Лаво
Мари Катерин Лаво е една интересна личност, за която се знае малко. Става известна със своите вуду практики и е призната за една от най-добрите в това отношение. Заради това нейното име често е свързвано със зли магии и заклинания, но истинските ѝ дела са далеч по-различни от начина, по който е приемана от повечето местни.
Родена е през 1801 година във френската част на Ню Орлиънс, Луизиана в семейството на свободните роби Маргарит де Капртел и Чарлз Лаво. Детайли около детството й не съществуват, но е известно, че от своята майка и баба научава вуду ритуали.
Щатът Луизиана по това време е средище на много различни култури – първо превзет от французите и за кратко под властта на испанците. Тогавашните бели заселници имат план да разширят земите си и да отглеждат различни видове култури за изхранването си. Осъзнавайки, че нямат ресурсите или работната ръка да осъществят идеята си те ще трябва да транспортират чернокожи роби да работят за тях. Сред тях се оказва и прабабата на Мари през 1763 година.
За разлика от други щати, Луизиана предлага на афроамериканците време за отмора, имат правото да закупят собствени къщи. Неделите са специални дни за робите, защото тогава те се събират на площада и танцуват на ритъма на африкански песни. На тези свободи се радва бабата на Мари, която на 42 години успява да събере достатъчно пари, за да откупи свободата си и се мести във вила, която по-късно е наследена от Лаво. Маргарит също работи усърдно и става свободна жена само на 18.
През 1812 година Луизиана официално се признава за независимият 18-ти щат на Америка. По това време животът на робите само ще се подобри като освен, че могат те самите да притежават слуги, но и имат правото да отварят собствени бизнеси. От тази смесица на културите се появява на бял свят и самата Мари по – късно. От млада тя учи за фризьорка и се знае, че тя е набожна и посещава църковните литургии почти ежедневно. В Ню Орлиънс хората са католици, но сред някои тези християнски вярвания са смесени и с вудуто. Въпреки че някой вярват в Бога те също така комуникират и с духовете на предците си. Вуду ритуалите, повечето от който се опазват от семейството и се предават на следващите поколения, са много интригуващи за Лаво от ранна възраст и са причината за нейната популярност в бъдеще.
През 1819 година Мари се влюбва в Жакис Пари. Интересното е, че на следващата година няма помен от съпруга ѝ като се смята, че той най – вероятно е починал, но няма документи, които да доказват неговата смърт. Единственото свидетелство за случилото се е фактът, че Лаво нарича себе си Вдовицата Пари дълго време. Това внезапно изчезване на момъка е една от многото мистерии, заобикалящи живота на младата практикуваща вуду жена.
Отново се влюбва чак през 1826 година за Кристоф де Глапион, френски благородник, но те не могат да се венчаят заради законът забраняващ смесените бракове. Въпреки всичко силната им връзка продължава чак до смъртта на Кристоф години по-късно. От него се Мари ражда общо седем деца, от които само пет оживяват.
Кралицата на вудуто става известна с мистериозното си минало, никой не знае кога тя започва да отговаря на тази титла, но се вярва, има съмнения дали всичко, което знае за вудуто е само от роднините ѝ, но остава неизвестно, ако е имала учител каква е била неговата самоличност. В града непременно има и други практикуващи тези ритуали, но Мари Лаво се счита за тяхна покровителка. Животът за освободените роби не е лесен, защото винаги вървят по тънката линия между бедност или риск отново да бъдат поробени. Въпреки тези им притеснения Лаво винаги застава зад общността и подкрепя сънародниците си със своята репутация.
Вярва се, че кралицата притежава свръхестествени способности да чете умове, но тя просто е добре информирана, заради професията си на фризьор. Тя лично поддържа косите на едни от най-мощните жени в града и тя използва това в своя полза. Винаги слуша внимателно всяка прошушната на ухо тайна, оплакване и клюка на елита. Допълнително с това тя е много дружелюбна и държи да знае всичко, което може за своите съграждани. Репутацията ѝ, свързана с практиките ѝ е толкова зловеща, че дори полицията не смее да се бори с нея. Тя често извършва ритуалите си в уюта на къщата си или провежда сеанси по брега на езерото Пончартрейн.
Казва се, че Мари ходи по улиците все едно ги притежава, танцувайки по тях като господарката на духовният свят. Притежавала и змия на име Ле Гранд Зомби, която се смятала за главното животно, което се боготвори от видните членове на вуду обществото. Това влечуго символизира и огромната сила, която тя притежава над останалите. Мари е считана за страховита личност, заради многото измислени истории какво се случва с тези, които посмеят да я обидят. Местните градски легенди за нея, твърдят че тя има много различни сили от правенето на заклинания до извършването на ексорсизъм. Печели добри пари от продаването на африкански амулети, наречени гри-гри, които се вярва, че предпазват носителя от лоша енергия и донасят добър късмет.
Още много такива легенди съществуват за кралицата на вудуто, породени от невярната информация, заобикаляща вудуто до днес. Тогавашните бели хора свързват ритуалите с черни магии и сатанински практики. Но в основата си вудуто се извършва за предпазването от лоша енергия и изцеление на душата. Къщата на Мари, смятана за обладана е повече от безопасна среда за всеки гост. Стените на дома ѝ са обсипани с иконите на католически светци, показвайки и религиозните ѝ вярвания в Бог. Не е и тайна, че тя посещава литургиите в църквата почти всеки ден.
Освен с проповядването си тя е известна и с хуманитарните си дейности. Тъй като афроамериканците са често обвинявани в престъпления, които не извършват Мари се притича на тяхна помощ и ги подкрепя, докато случаите не бъдат разрешени. Ходи да утешава и затворниците носейки им храна и моли за тяхното освобождаване, предлагайки им напътствие към изкупление на греховете им. Виден спонсор е за образованието на сираци и често помага на индианските жени в града.
С голямата си щедрос тя е смятана за жив светец. През 1855 година връзката на Лаво с Кристоф приключва с неговата смърт, но за жалост след себе си ѝ оставя много дългове, които тежат на раменете ѝ заради благотворителните си дейности. Напук на тях тя продължава да помага на всеки, който има нужда от нея. Дали ще са болести или възпаления тя има лечебните билки да ги излекува.
С минаващото време нейното здраве се влошава и тя почива на 15 юни 1881 година в бедност. На погребението ѝ присъстват част от хората, на които тя успява да помогне приживе, отдавайки чест на нейната доброта и безкористност. Нейната личност е описвана във филми и книги, но винаги се изтъкват най-вече вуду практиките ѝ.
