Кое е родното място на Оскар Уайлд и защо неговите сънародници го отричат през следващите десетилетия
Като малък, Форест Рейд успява да зърне за малко Оскар Уайлд в Белфаст. За него това е първата среща със звезда, макар и да не е сигурен, че повечето хора го разпознават като нещо специално в обществото. Рейд много добре знае, че не трябва да се вторачва в хората, но не може да спре. Чувства се принуден да гледа Оскар Уайлд. Писателят е в много лошо състояние през 1895 г., започнала неговата скандална афера, а делата срещу него, заведени от маркиза на Куинсбъри, вече са в ход. Само няколко седмици след това, всички записки на Уайлд са пълни с тъга. Той се превръща в злодей за Англия и Ирландия, а името му е нарицателно за обида.
Когато Рейд го вижда за втори път, Уайлд прави кръгчета в двора на затвора. Уайлд е написал твърде много писма като извинение, готов е да продължи да плаща на хората, които го изнудват и да служи на полицейския инспектор.
Прекараното време в затвора ще го накара да мисли по други начин за хората около себе си и години след смъртта му, Артър Грийвс ще си спомни, че Уайлд е бил съгласен да коментира мъжката красота, но винаги ще избягва спомените около затвора, сякаш става изследовател, който никога не е виждал своята последна цел и обект на изследване. Оскар Уайлд се превръща в човек, който реално дава синонимите за истинския зловещ живот.
45 години след края на Уайлд, мъж на име Браян О’Нолън ще заяви в изданието Irish Times, че няма нужда да се издига мемориал на Оскар Уайлд в Дъблин. Въпросният писател не може да се смята за ирландец, особено след като единствената връзка със страната е, че същият е записан в статистика и просто се е родил там. Той по-скоро трябва да се смята за англичанин, защото живее именно там преди 20-тата си годишнина. Журналистите са против и са готови да подарят литературата на Уайлд, която между другото нямат никаква следа от ирландско влияние, никой няма нужда от това петно.
И до днес има много хора, които сигурно не знаят, че Оскар Уайлд е ирландец. Роден е в Дъблин през 1854 г. и прекарва детството си в столицата. След седем години в пансион, той се завръща обратно и започва да учи в колежа Тринити. Не напуска Ирландия, докато не стане на 20 години. Тогава не е подозирал, че ще е мъртъв на 46 години и много мразен. Почти половината от неговия живот ще бъде прекарана в Ирландия. Въпреки това, мнозина, дори ирландци, не са сигурни какъв е по народност.
През 1998 г. Джеруша МакКормак, тогава четящ лекции в университета в Дъблин, забелязва фрустрацията на студентите, когато посочва, че Уайлд е ирландец. От извинението на Уайлд за публикуването на „Портретът на Дориан Грей“ през 1890 г. и обвиненията му през 1895 г., писателят е по-скоро свързан с театрите в Лондон, лондонското висше общество, модата и много други.
След две години принудителен и тежък труд, Уайлд се насочва към Париж, където се надява, че ще намери убежище в многото кафенета, хотелски стаи и с псевдоними ще може да изкарва прехраната си. За мнозина, животът на Уайлд е като приказка за два града – Лондон и Париж. Малката стаичка, в която живее в Дъблин, тя не присъства в неговия житейски път, макар и много пъти да се прави опит за тържествуване и признаване на талантите на писателя. Една голяма гордост на Дъблин, практически приема своето творение като призрак, който няма никакво място.
Писателят също приема тази идея по подобен начин, все пак и той не говори много за Ирландия, а какво да говорим, че дори не се опитва да получи признание. В детството си, Оскар просто не говори толкова много, затворен е и реално не дава много информация. Едно от първите училища, в които някога е учил Уайлд – Кралско училище Портора, затваря врати през 2016 г. и сградата, в която творецът се е учил да пише, продължава да съществува. Възприемането на Оскар също е колебливо, учениците го наричат „Сивият гарван“, защото училището винаги е мрачно и не толкова приветливо.
Самюел Бекет също ще го посещава между 1920 и 1923 г. Той ще го опише по друг начин, но Уайлд ще остане благодарен за познанията си по латински и гръцки – нищо повече. Там не се преподава много за Ирландия, за разлика от интересите към Англия, но всичко това не е чак такъв голям проблем. Портора просто не оставя по-добра светлина.
Има и много твърдения, че въпросните училища събуждат сексуалното любопитство, но дневниците на Оскар ще посочат, че този период е преминал и не е успял да го срещне. Нещо по-интересно е, че първото училище ще се отрече от него, при това веднага след като Оскар се появи в съда. Никой не го иска, но това може да е справедлива сделка.
Училището заличава всички следи, че някога е имало ученик с името Оскар Уайлд, този срам не трябвало да съществува. Нуждата от нова история и заличаване на блудните синове, това е била самата идея на директорите и преподавателите, но нищо повече.
Портора не дава блестящ старт на Уайлд. Прекараните 7 години нямат нужда от възнасяне и представяне като едно райско място. Ученическите години са минимизирани и понякога успяват да постигнат точно това. И докато мнозина го отричат, но днес трябва да признаят неговите таланти, много малко хора помнят името на човека, който унищожава Уайлд – сър Едуард Карсън.
Трагедията на Уайлд започва със срещата с лорд Алфред Дъглъс през 1891 г. Дъглъс е красив, нарцистичен и отегчен от всичко, което се носи на златен поднос. Двамата се запознават и започват да се забелязват навсякъде в Лондон. Слуховете стигат до самия маркиз на Куинсбери – бащата на Дъглъс. Именно той първи ще заяви, че Оскар Уайлд е содомист, но няма как да има обвинение, преди да се прояви като такъв. Маркизът го описва като позьор, който се представя за содомист, но това не е обвинение.
Уайлд ще осъди маркиза за обида. Много от неговите приятели ще се опитват да го спрат, защото играта срещу големите риби винаги завършва кърваво. Ако Оскар заиграе тази игра и признае, че е обиден от маркиза, то тогава цялото общество ще знае какви са търканията, но от друга страна, отказът от участие, практически позволява на двамата мъже да играят на котка и мишка и да се дебнат, преди да се появи потенциалната заплаха.
С влизането в съдебната зала, маркизът е довел своите най-добри адвокати и започва да отлепя пласт след пласт от неговата същност, докато не разкрива истинската му страна. Оскар се явява като пострадал, но реално се превръща в основен обвиняем.
Едуард Карсън е човекът, с когото Уайлд някога е играл като малък и е израснал. Въпреки детството им, двамата никога не остават приятели. Именно той трябва да се изправи срещу своя приятел от детството и да го унищожи – занимание, което няма да е толкова трудно.
Маркизът вече има още по-сериозна и активна канонада от доказателства. Има свидетели, момчета, които продават своите тела, взимали са пари и подаръци от Уайлд. В средата на делото, Едуард дори ще се откаже и ще заяви, че няма как това обвинение да бъде спечелено. Уайлд ще се опита да извади морала, да потърси разум, но такъв не може да съществува, особено след като говорим за съдебна зала, която разглежда хомосексуалността като болест и падение.
Лабиринтът на Уайлд, неговата душевност, влечения и удоволствия, всичко това вече е маркирано и представено на карта. Първият разпит на писателя ще започне с лъжа – Уайлд ще каже, че е на 38 години, но Едуард ще поправи възрастта на 40. След това ще започне воденето на мъжете, които са били в компания на Уайлд. Защо единият е получил сребърна кутия за цигари, друг е имал костюм, трети е получил пари, как е възможно това, защо се е случило?
Ако в началото съдът и гостите са се забавлявали с остроумните коментари на писателя, то сега вече са студени, дръпнати, разглеждащи го като животно. Оскар Уайлд ще изгуби тази битка, за да бъде изпратен в затвора, а след това да бъде прокуден. Неговото потекло също ще се заличи, той ще се разглежда като болест, която е преминала, като клетка, която организмът е затворил и не позволява да вирее. И това е смешното, накрая един ирландец ще унищожи един от най-големите творци на страната си, като го прави по толкова блестящ начин, че десетилетия по-късно, същата страна отказва да го приеме.
