Изкуството на бизнеса: Якоб Фугер – най-богатият човек, живял някога
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Една от последиците на Индустриалната революция през XIX в. е възникването на жилищния въпрос. Стотици работници се стичат в града в търсене на препитание и започват работа в големите нови фабрики, но тъй като това, което припечелват не е голямо, трябва да се измисли начин, чрез който те могат да си позволят да живеят в града. Именно през този период започва усиления строеж на социални жилищни комплекси, които са за сметка на държавата или определени организации и целят да предоставят достъпен имот за новата работна ръка.
В Лондон, Ливърпул и Манчестър започват да се изграждат такива квартали, а на други места възникват цели отделни селища, даващи дом на новите работници като Салтър и Бурнвил. Малко известен факт е обаче, че тази идея за социални жилища не е плод на 19-тото столетие. Първият социален жилищен комплекс, който съществува и се използва и до ден днешен е построен през XVI в. в град Аугсбург, Бавария. Първите 52 къщи предоставят достъпна за времето си възможност на трудещите се по онова време. Кварталът се състои от къщи, малки площадчета и църква и макар да е полуразрушен по време на Втората световна война, той е възстановен напълно и днес е една от най-големите забележително в Аугсбург. Идеята на този проект е, че всеки, който работи, заслужава да има покрив над главата си и тя принадлежи на най-богатият човек в цялата световна история. Името му е Якоб Фугер.
Могъщи търговски фамилии от периода на Новото време в европейската история като Медичите и Велсерите са широко известни. Тяхната игра на политическата сцена, благодетелство в изкуството и икономически стратегии се изучават в детайли. Някак на по-заден план от италианските им събратя, стоят големите германски фамилии от онази епоха, които не им отстъпват нито по богатство, нито по политически нюх. Фугерите са може би най-известната търговска германска фамилия, а част от нейните наследници днес носят благороднически титли като „принц“ и „принцеса“ и управляват фондация „Фугерей“, която носи името на първия социален жилищен квартал.
Началото на клана е поставено през далечната 1367 г., когато Ханс Фугер започва да развива семейния бизнес чрез търговия с текстилни изделия. Този обаче, който издига фамилията на световно ниво е неговият внук Якоб Фугер II. Още неговите съвременници му дават прякора „Богатият“. Търговец, предприемач, банкер са само част от дейностите, в които се впуска този наследник на Фугерите. Той се издига до поста Велик бюргер на Аугсбург и притежава няколко духовнически титли. Изчислено е, че състоянието му е възлизало на около 400 млрд. съвременни долара. За справка, това на Джеф Безос, който е най-богатият милиардер, според класацията на списание „Форбс“, се равнява на 177 млрд. долара. Когато Якоб Фугер умира, личните му авоари са в размер на около 2% от БВП на тогавашна Европа.
Пътят към този невероятен финансов успех започва на 6 март 1459 г., когато в дома на Якоб Фугер и съпругата му Барбара Райсингер се ражда 10-тото от 11 им деца и най-малкото момче в семейството, когото кръщават на баща му – Якоб. Натрупаното към онзи момент състояние се дължи на нежната половина на рода. Баба му – Елизабет е дъщеря на виден общественик в града, която след смъртта на съпруга си – Ханс, в продължение на 28 години ръководи семейният бизнес с текстил. Същото се повтаря и при следващото поколение, защото само 10 години след раждането на Якоб, баща му умира, а майка му поема контрола над търговията и я развива за своите синове. Първоначално смятат най-малкият син да се отдаде на религиозна кариера, но той показва своя силен интерес към бизнес делата. Така едва 12-годишен, Якоб е изпратен във Венеция, където освен основното си образование, работи и като чирак в търговската гилдия. Именно в „Меката“ на търговията, каквато е Венеция по онова време, младият представител на семейство Фугер усвоява тънкостите на търговията, счетоводството и банкирането.
Якоб има още шестима братя. Най-големите Улрих и Георг застават начело на търговията, когато навършват пълнолетие и по-късно приемат малкият Якоб в редиците си. Двама – Андреас и Ханс, умират още като деца, а трето от момчетата – Петер пада жертва на разразила се пандемия в Аугсбург. Един от седмината братя – Маркъс става духовник, а от 1470 г. и дописник на папата. Информацията за дъщерите в семейството е оскъдна. През 1473 г. благодарение на финансовата помощ, оказана на император Фридрих III от страна на Улрих, родът получава „лилия“ за свой семеен герб.
През 1485 г. Якоб Фугер поема контрола над филиала на търговската къща в Инсбург. Именно там той показва първите си бизнес заложби. Якоб е на мнение, че семейството трябва да започне да се занимава с добив на полезни изкопаеми. Той завързва партньорство с Тиролските мини и така фамилия Фугер започва да се занимава с добив и търговия с мед и сребро. Огромните печалби идват почти светкавично и семейството влага средства с разширяване на този бизнес на територията на Силезия и Банска Бистрица (Словакия). През 1495 г. тези мини стават центъра на минното дело в Европа.
Година по-рано, по идея на Якоб семейният бизнес се узаконява като компания с капитал от над 50 хил. гулдена (дн. около 300 000 долара). Макар компанията да носи името „Улрих Фугер и Братя“, в действителност Якоб е този , който я управлява. За партньор в сянка той привлича и епископа на Бриксен. Целта на компанията е да установи монопол над добива на мед в Централна Европа. За топлинната обработка на медта се изграждат заводи в Каринтия, Тюрингия и Мошниц, а самото дистрибутиране на метала става чрез фабрики в градовете Бреслау, Лайпциг, Краков и Буда. Също така, за да бъде транспортирана продукцията по-лесно, Якоб влага средства в изграждането на Прохода Яблунков, който се намира в дн. Чехия, близо до границата с Полша. Фугер продават медта на Венеция, Русия и чрез португалската търговска гилдия – на Индия.
Якоб има и по-големи стремежи, защото отправя поглед към трансокеанската търговия. Семейството отваря кантора в Лисабон и се опитва да откъсне своя дял от пая с търговията с подправки. Когато тя отваря врати през 1503 г. на нея е разрешено да търгува с пипер, перли, скъпоценни камъни, както и с други подправки и луксозни стоки. Якоб съфинансира мащабната експедиция на Дон Франсишку де Алмейда до Азия, който става първия вицекрал на Португалска Индия. Съществуват противоречиви сведения, че Фугер спонсорират и околосветското пътешествие на Фернандо Магелан, но все още няма безспорни доказателства по този въпрос. Тази търговия с екзотични стоки обаче не се оказва успешна ниша, тъй като скоро след учредяването на компанията в Лисабон, кралят на Португалия обявява монопол върху търговията с подправки и по този начин лишава всички чуждестранни търговци от възможността да се облагодетелстват от нея.
Както минното дело, така и банкирането сформира част от солидните доходи на семейство Фугер. Този отрасъл на бизнеса им е тясно свързан с намесата на семейството в голямата политика. Благодарение на своите средства, Якоб успява да повлияе върху стратегически политически изборив Европа. Първият му голям длъжник е император Максимилиан I (1508-1519). Якоб и Максимиал се срещат за първи път десет години преди вторият да стане император на Свещената римска империя, по време не ежегоден търговски панаир във Франкфурт. Якоб започва да отпуска различни по размер заеми на Максимилиан, които му помагат да се издигне по политическата стълбица.
Владетелят е зависим от своя разточителен начин на живот и някои неуспешни финансови начинания, което постоянно увеличава дългът му към Фугер. Максимилиан успява да стане крал на Испания, Бохемия и Унгария, благодарение на успешни бракове, финансирани със средствата на Якоб. В знак на благодарност през 1507 г. той продава графство Илеркирхберг, а по-късно и земите в Бибрбах на Якоб. През 1514 г. Якоб дори е удостоен с титлата имперски граф, която го прави в общи линии недосегаем за неговите противници сред местната аристокрация. Реформаторът Мартин Лутер отправя открити критики към поведението на императора и неговата близост с Фугер.
Както и други бизнесмени, Якоб също допуска грешка и името му се замесва в скандал. Епископът на Бриксен, който е партньор в сянка на компания Фугер, реално използва църковни средства, за да се включи в бизнеса в замяна на печалба от лихварство. Това нарушава каноните, но никой не разбира какво е направил до неговата кончина. Когато кардинал Мелхиор фон Мекау умира, църквата и неговите роднини научават за финансовите му злоупотреби и всеки се опитва да се добере до печалбата. Благодарение на личните си връзки с император Маскимилиан, Якоб успява да се измъкне от разразилия се скандал и да запази честта на рода. Тъй като тогавашният папа – Юлий II е длъжник на Максимилиан, той провъзгласява императора за законен наследник на кардинал Мелхиор фон Мекау и по този начин печалбата от лихвите отива директно в хазната на императора.
Максимилиан не е единственият издигнат от Якоб представител на Хабсбургите. През 1519 г. тронът на Свещената римска империя остава вакантен и за него възниква съревнование между внука на Максимилиан – Карл, английският крал Хенри VIII, френския крал Франсоа I и електора на Саксония – Фридрих III. По онова време Карл е едва 19-годишен и не разполага с широка политическа подкрепа. Якоб преценява, че именно той е най-подходящ за поста и събира баснословната за времето си сума от 850 000 гулдена (дн. близо 5 милиона долара), с която „купува“ гласовете на принцовете-електори. Неговите конкуренти едва успяват да съберат 300 000 гулдена и техните протежета нямат никакъв шанс в надпреварата за короната. Така на трона на Свещената Римска империя застава Карл V, който по-късно получава прозвището „Златния“, заради своето справедливо управление и изключителните си победи както на бойното поле, така и дипломатическите игри.
Сферата, която остава на заден план за Якоб е личния живот. Когато най-накрая решава да се ожени, той е на 40 години и отново избира да е по сметка, а не подтикван от чувства. Негова спътница в живота става 18-годишната Сибил Арц, дъщеря на виден гранд бюргер от Аугсбург. Якоб подарява на съпругата си бижута на стойност повече от 40 000 гулдена и едно от тях е се нарича „Тримата братя“, което години по-късно е продадено на английския крал и става част от известните Кралски бижута на Великобритания. Якоб и Сибил нямат деца. След смъртта семейната фирма се поема от неговите племенници – Реймънд и Антон Фугер.
Якоб напуска този свят на 30 декември 1529 г., когато е на 66 годишна възраст. Освен красивия квартал Фугерей, на него дължим и църквата „Св. Анна“ в Аугсбург и комплексът Фюгерхаусер, който и днес може да се види на бул. Максимилиан щрасе. Отново с негови средства са изградени и храмове на територията на дн. Италия и Испания. Едни от най-големите достижения, изградени благодарение на неговото дарителство, могат да се видят днес във Ватикана – базиликата „св. Петър“ и Сикстинската капела.
На Якоб Фугер се приписват думите – „Искам да печеля, докато мога“ и през целия си живот той прави именно това. Той е първият бизнесмен в модерния смисъл на думата, който се ръководи от простия принцип винаги да инвестира парите отново и отново. Богатството му дава дом на обикновените хора, съгражда достижения на архитектурата и културата и издига владетели от световна величина.
Снимки: Wikipedia
