Изкуството на бизнеса: Майсторите на играчки

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Коледа е празник, който ни учи да сме по-добри, по-щедри, да даряваме без да очакваме в замяна. За децата обаче това е денят от годината, на който един добър белобрад старец, измерва тяхното послушание през изминалите 365 дни и ги изненадва със силно желан подарък. Под елхата те могат да открият огромно плюшено мече, пуфтящо влакче, базата на Пес Патрул или Лего състоящо се от над 99 части. Чуват се радостни възгласи, настървено късане на опаковъчна хартия и накрая желаният дар е в ръцете им, сякаш сътворен с магия. През годините, за да зарадва децата, дядо Коледа не разчита само на своите верни елфи, а и на едни от най-добрите майстори на играчки в света. Тяхното въображение и труд не само създават едни от най-популярните игри и забавления, но и превръщат творенията им в утвърдена марка и бизнес на стойност милиони долари.

Маргарете Щайф – майката на плюшеното мече

На 24 юли 1847 г. в малкото баварско градче Гинген ан дер Бренц се ражда третото от общо четири деца на строителния предприемач Фридрих Щайф и съпругата му Мария Маргарет. 18 месеца по-късно обаче щастието им е помрачено, защото малкото им момиченце се разболява тежко. Вследствие на високата треска, краката на детенцето се парализират, а дясната му ръчичка се движи трудно и болезнено. Нужни са три години, за да могат лекарите да поставят тежката диагноза – полиомиелит. Родителите й не се предават и години наред влагат огромни средства, за да може да излекуват дъщеря си, за съжаление – без успех. Най-огромният им страх е, че тя няма да може да се наслади на пълноценен и щастлив живот.

Жизнерадостната Маргарете опровергава страховете им. С помощта на нейните сестри, тя всеки ден е закарвана до училище, където съседка я носи на ръце до класната стая. Момиченцето успява не само да се изучи, но и записва допълнителни часове по ръкоделие, въпреки че не може да използва дясната си ръка на 100%.  На 17 години тя завършва училище с диплома за шивачка. Няколко години по-късно двете й по-големи сестри – Паулина и Мари отварят шивашки магазин, където взимат на работа и по-малката си сестра. Когато осем години по-късно, сестрите й напускат родното градче, бизнесът остава в ръцете на Маргарете.

През 1874 г. Нейният баща й построява работилница. Самата Маргарете не спира работа. С първите спестени пари, тя си купува шевна машина. По съвет на своя братовчед – Адолф, Маргарете разширява бизнеса си, вече предлагайки, не само облекла за местното население, но и домашни потреби, изработени от текстил. Тя дори наема няколко шивачки на работа. Един декемврийски ден на 1879 г. тя ушива малък платнен слон, пълен с вълна, който мисли да пусне за продажба като игленик.

Вдъхновение за нея е една статия, публикувана в списание „Delineator“, в което се показва как да се шият подобни слончета, зайци и други животни. Маргарете започва да прави тези малки плюшени животни и да ги подарява на свои приятели, които й казват каква радост носят на децата им. Така през 1880 г. се полагат основите на Манифактура Щайф и започва производството не тези играчки. Само за шест години са продадени над 5000 слончета.

След този успех, нейния брат Фриц, й построява къща с магазин които са разположени на приземен етаж, за да може лесно Маргарете да се придвижва. Започва разширено производство на плюшени животни като жирафи, кучета, прасенца и други. Появява се и първия каталог на фирмата, с мотото – „за децата е достойно само най-доброто!“ Бизнесът процъфтява и Маргарете се радва на голяма популярност. Същинският удар, обаче тепърва предстои. През 1897 г. любимият племенник на Маргарете – Рихард започва работа в компанията. На него му хрумва идея – да направят мече от мохер и плюш.

Нито материята, нито самото животно са популярни като играчки по онова време. Макар да е скептична, Маргарете му дава картбланш и така през 1902 г. първото мече е представено по време на панаира в Лайпциг. Успехът е мигновен, но става огромен, когато само 4 години по-късно една голяма американска компания поръчва 3000 бройки и му дава името – Теди Беър (по името на американския президент Теодор Рузвет). През 1907 г. Маргарете издига компанията на международно ниво. Тя вече има над 1800 служители и е произвела близо милион плюшени мечета. Нейният бизнес я надживява и се развива вече близо 140 години. Дори днес може да си закупите оригинално плюшено мече, марка Маргарете Щайф.

Оле Кърк Кристиансен – бащата на Лего

Създателят на компанията Лего, която днес акумулира печалби в размер на 1 млрд долара се ражда на 7 април 1891 г. във Филскоу, Южна Ютландия (Дания). Той е десетото дете в семейството на Йенс и Кристине Кристиянсен. Фамилията живее повече от скромно и е цяло чудо, че малкият Оле успява да получи начално образование. Когато навършва 14 години, той става чирак на по-големия си брат Кристиян и започва да усвоява тънкостите на дърводелския занаят.

След като става майстор, той напуска работилницата на брат си и в продължение на няколко години работи в Германия и Дания. През 1916 г. Оле се завръща в родината си и припечелил достатъчно купува един дърводелски цех и се задомява. Със съпругата си – Кристине Соренсен стават родители на общо четири момчета, но за съжаление тя напуска този свят, след последното раждане. Две години след смъртта й, през 1932 г., той се жени повторно, за Софи Йоргенсен, с която имат една дъщеричка – Ула.

Оле непрекъснато работи, за да може да полага грижи за разрастващото си семейство. Началото на 30-те години са особено тежки за него. Първо, двама от синовете му инцидентно подпалват работилницата му, която изгаря до основи, а скоро след това Дания е ударена от Голямата депресия. В тази тежка финансова ситуация, Оле започва да произвежда малки и достъпни като цена дървени домашни потреби. На фона на създадените от него стълби и кръстачки за коледни дръвчета, се оказва, че най-голяма печалба му носят играчките и той смело започва да произвежда именно това.

Цехът му се изпълва със самолетчета, автобуси и корабчета. Играчките са направени от висококачествен дървен материал, красиво боядисани и специално опаковани. Това високо качество скоро му носи голяма популярност. Оле вярва, че най-важното в бизнеса е качеството и това става негово мото, издълбано в пода на първата му фабрика – „Само най-доброто си заслужава“. Една от най-продаваните му играчки е дървено пате, което се тегли с въженце.

С разрастването на продукцията, Оле организира вътрешноведомствен конкурс за име на своята компания. Така той се спира на „Лего“, название, което произлиза от датските думи „играя добре“ (на латински – слагам заедно). Официално фирмата е регистрирана през 1944 г. След Втората световна война, за да може да пребори конкуренцията, Оле закупува една изключително скъпа за времето си машина, която произвежда пластмасови части. С цена от 30 000 крони, което е дохода на фирмата за няколко изминали години, инвестицията бързо започва да се отплаща.

Компанията вече произвежда както дървени, така и пластмасови играчки, а синовете на Оле навлизат в бизнеса и оглавяват различни отдели. За съжаление Оле не доживява да види първото Лего блокче, такова, каквото ни е познато днес. То е създадено през 1958 г., същата година, но няколко месеца по-рано, създателят на компанията издъхва, обграден от семейството си. И днес, по-големият дял на компанията се държи от членове на семейство Кристиянсен.

 Луис Маркс – кралят на американските играчки

Създателят на фирмата „Луис Маркс Ко“ е известен с много имена. Той е наричан „бизнес магнат“, „Хенри Форд в производството на играчки“ и дори „ястребът на индустрията за играчки“. Лицето му дори се появява на корицата на списание „Тайм“. Луис Маркс се ражда на 11 август 1896 г. в Бруклин, Ню Йорк в семейство на австрийски евреи.

Той напуска училище едва на 15 години и започва работа като чирак в компанията за механични играчки на известния по онова време производител – Фердинанд Щраус. До 1916 г. младият Луис се издига до поста началник на фабрика в Ню Джърси, но компанията го уволнява, заради нестандартните му идеи за продажби. След този случай, Маркс се записва в армията и стига до чин сержант. По-късно неговата любов към американските военни сили намира отражение в произвежданите от него играчки.

След Първата световна война, Маркс започва работа в една малка компания за дървени играчки във Вермонт, където успява да промени част от дизайна на играчките и да увеличи печалбите. Не закъснява и желанието да създаде нещо свое. През 1919 г., заедно с брат си Дейвид, Луис създава своята компания, носеща неговото име. Благодарение на своя нюх към печалбата, докато навършва 26 години, Луис е вече милионер и дори е закупил първата компания, в която стартира кариерата си, тази на Фердинанд Щраус. Вестниците го наричат „крал на играчките“, компанията му има над 4000 фабрики, а скоро Маркс разбира как да произвежда повече евтини играчки за масово потребление. Така любимите комплекти с локомотиви стават част от каталозите на повечето големи магазини.

През 50-те години компанията на Маркс е най-големият производител на играчки в света, тъй като след края на Втората световна война, Луис успява да отвори фабрики както в Европа, така и в Япония. Въпреки тези успехи, децата му не тръгват по неговите стъпки. Луис има два брака, като е известна голямата любов, която храни към първата си съпруга, споминала се преждевременно от рак. Маркс има четири деца – някои стават писатели, а други се занимават с обществена дейност и благотворителност. Компанията на Маркс не го надживява. През 1972 г. нейният създател се пенсионира и я продава на Квакер Оатс за 54 млн. долара. Луис Маркс остава в американската история за производство на играчки със своите влакови композиции и комплекти от германски и американски войничета.

Тези личности са не само едни от най-големите предприемачи на своето време, но и създатели на едни от най-желаните играчки в световен мащаб. През 2021 г. Лего продължава да оглавява класациите на производители на играчки, плюшеното мече може да бъде открито в почти всяка детска стая, а влаковите линии и локомотиви са част от колекцията на малки и пораснали момчета.

 
 
Коментарите са изключени за Изкуството на бизнеса: Майсторите на играчки

Повече информация Виж всички