Изкуството на бизнеса: Иван Калпазанов – един от основоположниците на модерната индустрия в България
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Между втората половина на XIX в. и началото на XX в. световната икономика навлиза в т.нар период на Втора индустриална революция, известна още като „Технологичната революция“. Стоманата започва да се използва все повече, въвежда се масово производство на някои стоки, а пикът на нови изобретения само ускорява вече започналите процеси. Благодарение на телеграфа, развитието на железопътните линии и особено с откриването на електричеството – светът на производството, такъв какъвто е бил познат, остава в миналото. В навечерието на Първата световна война електричеството вече все по-осезаемо навлиза във фабриките, а през 1913 г. Хенри Форд инсталира първата движеща се поточна линия за масово производство.
В българските земи индустриализацията протича с различни темпове. През 1836 г. Добри Желязков построява първата българска фабрика, узаконена с ферман от султан Махмуд II. Този успех обаче е краткотраен, тъй като само няколко години по-късно Желязков е отстранен от новия областен управител на Сливен. Едва след Освобождението, първите български предприемачи получават своя шанс за развитие и именно тогава реално се полагат основите на модерната индустрия в България.
Един от тези пионери е силно обичан от съвременниците си в родния си край Габрово. Известният местен краевед д-р Петър Цончев го описва като среден на ръст, с тъмна коса и очи и с добре поддържани мустаци, но без брада. Той бил тих и с благ характер, винаги откликващ на хората в нужда. Неговият съвет са търсели останалите еснафи и търговци в района, а работниците му са били чести гости в дома му. Той ускорява своето производство, купувайки най-модерната за времето си механична предачница и неговото предприятие става първата придворна княжеска фабрика в България.
Иван е роден през 1835 г. в габровското село Калпазани (дн. с. Борики), откъдето идва и фамилията му – Иван Калпазанов. Той е най-голямото от общо девет деца. Семейството е бедно, а баща му Колчо изхранва семейството като изработва кании за ножове (бел. а. калъфи за ножове). Материалите за работата му се финансират от брат му – Иван.
За да може да осигури все по-разрастващото семейство, Колчо рискува и започва да продава своите стоки по крайбрежието на Мраморно море и в Анадола. Благодарение на това той успява да запише най-големият си син в габровското светско училище на Васил Априлов. В същото време синът му усвоява тънкостите на шивачеството при местния терзия Йонко поп Станчов. Голям удар за семейството е преждевременната смърт на Колчо, който издъхва една на 42 години. Тогава тежкото бреме по изхранване на голямото семейство пада върху едва 17-годишният Иван, който по това време е достигнал до ранг калфа.
Само две години след смъртта на баща си, Калпазанов решава да предприеме първото си по-крупно начинание. Заедно със своя братовчед по бащина линия – Петко, отварят шивашки дюкян. Основните стоки, които предлагат са: сукно, памучна прежда, конци, кърпи, чорапи, басма и платове. Материалите доставят от Румъния, Цариград и Измир. Тези стоки имат разнообразни цени, като най-скъпи са платовете – по около 55 гроша и конците – по 12 гроша.
Зад дюкяна Иван построява и работилница, в която изработва женски фусти, кожуси, потури и детски юргани. В онези години гайтанджийството (бел. а. гайтан – вълнен шнур за декорация върху дрехи) все още не е развито като занаят и е ниша, която предоставя много възможности. Виждайки този потенциал за развитие, Иван решава допълнително да се обучи на майсторството за изработване на гайтани при местен гайтанджия – майстор Станчо. След като успява да усвои новия занаят, той се завръща и започва да предлага и гайтани в дюкяна.
През 1860 г. Иван Калпазанов решава да прекрати съдружието с братовчед си и се залавя да разработи доходоносния гайтанджийски занаят. Тъй като иска да купи няколко чарка (бел. а. машина за плетене на гайтани) за производството, отново му трябва финансова подкрепа и той я намира в новия си съдружник – състоятелния местен търговец Иван Парлапанов. Само две години по-късно той печели достатъчно, за да откупи своя дял и да започне самостоятелен бизнес, предлагайки шивашки услуги и изработване на гайтани.
През следващите няколко години той се утвърждава като един от най-добрите гайтанджии в района и един от най-авторитетните млади хора в града. Успехите му помагат да се погрижи и за семейството си, което той не оставя в нито един момент. Той финансира обучението на четиримата си по-малки братя и успява да задоми четирите си сестри, осигурявайки им добри зестри.
За да финансира все по-разрастващия си бизнес, към който добавя и изработването на пояси и произведения на домашната индустрия, Калпазанов има нужда от заеми. Той успява да ги получи от един от най-заможните търговци и чорбаджии в Габрово – Добри Стоянов. Негов финансов гарант е един от съпрузите на сестрите му – състоятелния местен кожухар Стоян Кирилов. Поради неизяснени причини първоначално Добри Стоянов не знае, че отпуска пари за бизнеса на Калпазанов, но когато впоследствие разбира той е впечатлен от младия предприемач.
Иван винаги се издължавал на време, не опетнил името на хората, които му гласували доверие, грижел се за близките си и водил честен и почтен живот. През 1866 г. Добри Стоянов дори дава ръката на дъщеря си – Велика на Иван Калпазанов и двете фамилии се сродяват. Двамата се радват на щастлив брак и на общо седем деца: Дешка, Никола, Добри, Мария, Стоянка, Кина и Димитър.
Калпазанов предприема следващата крачка в бизнеса си като решава сам да произвежда машините, от които има нужда – чаркове. Създава ковачница за ремонт и производство на чаркове и скоро започва да ги продава в Казанлък, Карлово, Сопот и Калофер. В началото на 70-те години, той разширява шивашката си работилница, в която започват да работят вече 20 чарка и пристроява бояджийница, за да боядисва вече готовите гайтани. Поради качеството на продаваните от него гайтани, стоките му се търсят не само в района, но започват да се продават в Румъния, Бесарабия и Галац. Не след дълго Иван Калпазанов застава начело на местния гайтанджийски еснаф и става „съкровищник“ на търговско дружество „Бъдъщност“.
През цялото време Калпазанов мисли нови и нови начини, с които да подобри и механизира своето производство. Заедно със своя железар прави дарак, задвижван от водна сила, за чепкане и влачене на вълната. Руско-турската война (1877-1878) нанася силен удар върху бизнеса на Иван. Гайтаните спират да се търсят и много майстори от Карлово и Калофер биват разорени. Иван Калпазанов обаче не се оставя на течението на съдбата, а временно променя посоката на бизнес начинанията си. Той открива дюкян, в която предлага хранителни стоки като кафе, захар, чай и ориз. След войната, в знак на уважение от страна на съгражданите му – Иван Калпазанов е избран за габровски народен представител в Учредителното народно събрание в Търново.
Освобождението отваря много нови възможности за всеки предприемчив българин и Калпазанов не се бави да се възползва от новооткритите възможности, връщайки се отново към шивашкия бизнес. Ръчното производство обаче не може да отговори на повишеното търсене, затова той решава да натрупа средства и да построи текстилна фабрика, в която да има възможно най-модерни машини.
През 1881 г. Калпазанов търси помощта на габровския учител в Априловската гимназия – Васил Карагьозов, който е немски възпитаник, тъй като му трябва преводач. С помощта на Карагьозов той подготвя и изпраща телеграма до фабриката за производство на текстилни машини на Рихард Хартман, която е една от най-реномираните по онова време в Германия. Отговорът не закъснява и остава само да се намерят и достатъчно средства.
За да сбъдне своята мечта, Калпазанов се сдружава със своя приятел -търговеца Петко Цокев, който получава дял в размер от 1/3 за своето участие в това бизнес начинание. Иван инвестира и наследството, което получава от покойния си тъст – Добри Стоянов. През 1881 г. Калпазанов заминава заедно с Карагьозов за Германия, за да поръча лично машините, които са на стойност от над 10 000 марки, което е значителна за времето си сума. Година по-късно Иван и Петко намират и терен за своята фабрика. Той е разположен на 3 км. от Габрово, в с. Бичкиня. В следващите 10 месеца там кипи усилен строеж на фабриката, която е направена от камък и дъски. В началото са наети само 6 работника, като мъжете получава заплата от 10 лв., а жените – 4 лв.
На 14 ноември 1882 г. фабриката отваря врати и е осветена. Този ден се превръща в малък празник за града, тъй като всички са нетърпеливи да видят новите машини, които са пуснати в експлоатация и тъкат прежда с цветовете на българското знаме. Събитието предизвиква засилен интерес в цялата държава, тъй като е първата модерна фабрика в Княжество България. Само през първата си година тя донася печалба на основателя си Иван Калпазанов в размер на близо 67 000 лева. Въпреки печалбите, той не се отпуска, а постоянно търси как да подобри производството. Скоро заменил водното колело с турбина „Жирард“ и купува два механични стана.
През 1884 г. княз Александър I Батенберг идва на посещение във фабриката и е впечатлен от високото качество на машините и производството. Той сключва договор с Калпазанов и неговото предприятие става „Първа княжеска придворна фабрика за производство на сукна и гайтани“. В следващите десетилетия тя става и редовен доставчик на дрехи за нуждите на българската армия. През следващите четири години Иван Калпазанов построява още две фабрики в двора на първата, за които купува английски парни машини. Едната се нарича „средната“, а втората – „новата“.
Един ден на 1889 г., докато разтоварва доставка на нови машини, Иван Калпазанов се преработва и настива като скоро след това умира от простуда на 54-годишна възраст. Децата му продължават неговото дело и се превръщат в едни от най-видните фигури в Габрово и едни от най-крупните дарители на града. Най-голямата му дъщеря се омъжва за Васил Карагьозов, който дълги години работи като директор на фабриката.
Техният син – Кольо е последния собствени на предприятието преди то да бъде национализирано през 1947 г. Преди него – синовете Добри и Никола се грижат за управлението на фабриката и стават изключителни дарители на Червения кръст. Една от дъщерите му – Стоянка дарява над 250 000 лв. на Априловската гимназия, построявайки спортен салон към нея. А най-малкият син на Калпазанов – Димитър е участник в Балканската война, където загива на фронта.
Иван Калпазанов не доживява да види как комунистическото управление ограбва труда на живота му. За него няма създадени филми или издигнати паметници. След десетилетия на забрава, бюстът на този голям български индустриалец, сътворен още през 1939 г., днес заема подобаващото му се място в Габровския исторически музей.
Снимки: Wikipedia
