Изкуството на бизнеса: Джордж Истман – бащата на Кодак
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Терминът „камера обскура“ се появява за първи път през 1604 г. в една от книгите на немския математик и астроном – Йохан Кеплер. Той се отнася за тъмна стая или кутия, която има отвор от едната страна и екран – от другата. Полученото размито изображение е обърнато наобратно и се използва най-често в изобразителното изкуство. Камера обскура не запечатва дадения предмет, а само го проектира върху „екрана“.
Едва два века по-късно на бял свят се появява първата снимка, която, за съжаление, не е запазена до наши дни. Първото достигнало до нас трайно фото изображение е от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. Делото му е продължено от неговия съдружник, художника Луи Дагер. През 1839 г., по време на събрание на Френската академия на науките, той официално обявява, че е изобретил фотографския процес, носещ неговото име – дагеротипия.
Благодарение на индустриалната революция, търсенето на портрети се увеличава, което подпомага ранното развитие на дагетопитията. Едва в края на XIX в. обаче благодарение на едно сензационно откритие, фотографският процес става общодостъпен за по-голям брой хора. Фотографските плаки остават на заден план, защото на сцената излиза фото филма.
Без сандъци, без химични материали, само един светлочувствителен гел върху хартия, който прави фотоапарата по-достъпен и го внася в ежедневието на обикновения гражданин. Неговият изобретател създава мултинационална корпорация, която действа и до днес.
Чувствителен, съобразителен, амбициозен, създателят на компания Кодак започва своя бизнес от нулата. Той е един от най-известните изобретатели, предприемачи и филантропи на своето време. Според мнението на учителите му – „не е особено надарено дете“, но въпреки това успява да създаде бизнес за милиони. Той е любящ син и брат, но остава сам през целия си живот. Днес той се радва не на една, а на цели две звезди на Алеята на славата в Холивуд.
Джордж Истман се ражда на 12 юли 1854 г. в дома на Джордж Уошингън Истман и съпругата му Мария Килборн във фермата им в Уотървил, Ню Йорк. Той е най-малкото, трето дете в семейството. Има две по-големи сестри – Елън Мария и Кати. Когато е на 5 години, семейството се мести в Рочестър. По онова време градът изживява истински икономически бум, благодарение на индустриалната революция.
Баща им търси пазар за развитие на идеите си. Целта му е да създаде Търговски колеж, носещ неговото име. Тъй като образованието е много важно за семейството, синът е записан в частен колеж. За съжаление трагедия сполетява семейството и Джордж Уошингън Истман умира внезапно от неуточнено заболяване на мозъка. Дъщерята Кати пък се разболява от полиомиелит. Семейството губи бизнес начинанията на бащата и майка им – Мария остава да се грижи за прехраната на децата си и за изплащането на образованието на сина си.
Мария е силна жена, но изпитва трудности да изхранва семейството и да се грижи едновременно с това за болната си дъщеря. На 14-годишна възраст, Джордж е принуден да напусне училище и да започне да работи, за да подпомага финансово близките си. Първата му работа е в една застрахователна фирма като момче, което разнася съобщения. Надницата му е 3 долара на седмица (около дн. 80 долара на седмица). За справка по онова време средния наем е около 4 долара на седмица, а цената на чувал брашно е близо 2 долара. Една година по-късно нова трагедия застига семейството, тъй като сестра му Кати умира вследствие на усложнения от полиомиелита.
На 15 години Джордж успява да си намери административна работа в друга застрахователна фирма. Надницата му се увеличава на 5 долара на седмица. На новото работно място той вече отговаря за изготвянето на застрахователни полици. Вечер, след работа, той усилено учи счетоводство, за да може да си намери по-добре платена работа, тъй като парите продължават да не стигат. Дългогодишните му усилия се увенчават с успех и на 20-годишна възраст той е нает за младши счетоводител в Спестовната банка на Рочестър, а заплатата му се увеличава тройно.
Няколко години по-късно животът му взима неочакван обрат. Вече на 24 години Джордж има достатъчно стабилни доходи не само, за да издържа семейството си, но и дори да си позволи почивка. Тогава един негов колега от работата му подхвърля на шега – защо да не запише пътешествието си. По онова време това означава човек да се въоръжи с трикрака стойка, да носи камера с размерите на микровълнова фурна, също така да разполага с палатка, която да слага при снимане.
Нещо повече човек трябва да носи стъклени платки, химикали, стъклени резервоари и поставки. Освен скъпата апаратура и материали, удоволствието да те обучат да снимаш струва 5 долара, което не е малка сума. Джордж плаща и се оборудва с техниката, но така и не стига до мечтаната почивка. Вместо това той открива нова страст, която ще трае цял живот – фотографията.
Това, което не му харесва е сложният процес и цялата апаратура около него. През деня Джордж продължава да работи в банката, но през нощта, той се отдава на експерименти с фотографията. От британски списания по темата той се сдобива със специална емулсия желатин, която се използва за прочистване на стъклените плаки.
Скоро той разбира състава й и започва сам да внася подобрения. Понякога е толкова уморен, че заспива на пода в кухнята, където работи. Към 1880 г. Джордж прави пробив като успява да извлече формула за суха лента и дори разработва машина, която да ги произвежда в по-големи количества. Той заминава за Лондон, който по онова време е меката на фотографията, където патентова своето откритие.
Завръщайки се в САЩ той наема етаж от сграда в центъра на Рочестър и купува двигател втора ръка, с което стартира производството на сухи платки. Неговото бизнес начинание привлича вниманието на местния бизнесмен Хенри Стронг, който влага средства и двамата стават съдружници през 1881 г. За да се посвети изцяло на новото предприятие, Джордж напуска сигурната си работа в банката. През следващите няколко години, освен че работи върху оптимизирането на фотографския процес, Истман постоянно търси спонсори и съдружници.
През 1883 г. започва производството на първите фото филми, които правят една мини революция във фотографията. За тези нови филми са необходими нови апарати, които се появяват на пазара само 5 години по-късно. Успехът им е мигновен. Фотографията става достъпна за всеки – бил той аматьор или професионалист. Съдържаща около 100 пози, камерата е малка, портативна и струва само 25 долара. Когато лентата свърши, тя може да се презареди във фирмения магазин. Джордж „облича“ новите ленти в жълти опаковки, които могат да се видят и днес.
Новата компания се нуждае от име. Истман сам измисля името Кодак, играейки на анаграми. „К“ е любима буква на Джордж от азбуката, затова той решава да я включи. Също така той иска да измисли толкова уникално име, че да не се повтаря с това на друга фирма, да е кратко и ясно и да не се свързва с нищо съществуващо.
Така през 1892 г. се ражда Истман Кодак Къмпъни, в която участват около 14 акционера. Новата компания залага на масово производство на ниска цена и фокусира вниманието си върху нуждите на клиентите. За целта се разработва мащабна рекламна кампания. Смята се, че фразата „Вие натиснете бутона, ние вършим останалото“ е дело на самия Истман и благодарение на нея продуктът става изключително популярен за кратко време.
Постепенно компанията се разраства и освен в Рочестър, отваря фабрика и в Хароу, Англия. Джордж се издига до президент на компанията, държейки основния акционерен дял. През 1897 г. той изобретява джобния фотоапарат, а три години по-късно създава камера, специално за деца на преференциалната цена от 1 долар. Истман постоянно влага средства в производството и в иновации. Също така той се грижи за своите служители.
За разлика от други работодатели от онази епоха, той вярва, че високото и достойно възнаграждение е стимул за работниците. Също така ако компанията е на печалба съответната година, служителите получават повишение на заплатата. Други нововъдения са – пенсионен план и застраховка за работниците. През 1919 г. Истман прави най-големия си жест към служителите – давайки им една трета от собствените си акции в компанията (равнява се е на около 10 млн. долара).
Джордж така и не се жени. Той остава близък със семейството си. Майка му е много важна фигура през целия му живот. Тя е скромна и не живее разточително, дори след успеха на сина си. Говори се, че дори връщала скъпите му подаръци, които я карали да се чувства неудобно. Джордж понася тежко смъртта й като дори изпада в депресия. Негови съвременници си спомнят как след като тя умира той често се отдава на чувствата си и дори плаче.
Въпреки значителните си успехи, Истман си остава скромен. Той се облича съвсем обикновено и дори не може да бъде разпознат на улицата. Страни от публичните изяви и от снимки. Неговата житейска философия е, че „Това, което правим в работното си време определя какво притежаваме; а това, което правим в свободното си време – определя какви сме.“ Той е любител на изкуството, музиката и риболова. В личен план е хрисим и много учтив.
Истман е един от най-големите филантропи на своето време. Често подвизаващ се под псевдонима – г-н Смит. Той вярва, че репутацията се измерва с това, което можеш да дадеш на другите. Благотворителната му дейност датира още от времето, когато надницата му е 60 долара на седмица. Той дава значителни суми на Технологичния институт в Рочестър и на Масачузетския институт по технологии. Вторият стимулира със сумата от над 20 млн. долара.
Той дарява и на други образователни институции като Университетът Тускиги и университета Хемптън, които са едни от първите институти в Юга за обучение на афроамериканци. Друга сфера на благотворителната му дейност е здравеопазването и в частност – денталната медицина. Той дарява различни по размер суми на стоматологични клиники в Рочестър (около 2,5 млн. долара), Париж, Лондон, Брюксел, Рим и Стокхолм.
Философията му е, че тези клиники могат да помогнат на децата да имат по-здрави зъби и външен вид, които впоследствие да им помогнат да си намерят добре платена работа. Като страстен почитател на музиката, Истман влага средства и в развитието на това изкуство. Той създава музикално училище „Истман“, театър и симфоничен оркестър Рочестър.
В последните години от живота си Джордж страда от дискова херния, тежки пристъпи на болка, а може би и от деменция. Колегите му описват как той все по-често се ядосва, че не може да води активния начин на живот, на който и свикнал. На 14 март 1932 г., на 77 годишна възраст, той сам отнема живота си с куршум в сърцето. Предсмъртната му бележка гласи: „До моите приятели, делото ми е приключено – защо да чакам?“.
Истман вярва, че прогресът на света зависи от образованието, затова и подпомага толкова усилено тази сфера. Това което започва като увлечение на един младеж към фотографията прераства в компания, която доминира пазара вече повече от век и реализира печалби от над 1 млрд. долара. Продуктите му не само носят високи доходи, но и правят фотографията достъпна за всички.
