shareit

Изкуството на бизнеса: Дейвид Сарноф – бащата на телевизионното и радио излъчване

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

Надявам се никога да не си отидеш, стари приятелю,

Както и с останалите добри неща – разчитаме на теб

Така Куин отдават своята почит към радиото в небезизвестната си песен. Ако през 80-те години на XX в. се „прощаваме“ с него, то през 80-те години на XIX в. – тепърва го откриваме. Редица известни изобретатели имат принос за създаването на така обичаното радио. Германският физик Хайнрих Херц му дава своите вълни, наричани днес – радиовълни (1888 г.), Никола Тесла извежда основните принципи за безжичното предаване на информация (1893 г.), а руският учен Александър Попов конструира първия радиоприемник (1895 г.).

Радиото започва да се използва широко в мореплаването за предаване на сигнали между корабите и сушата, а при избухването на Първата световна война (1914-1918 г.), то става основен източник за предаване и получаване на информация.

Макар още преди Голямата война да се появяват първите предавания с музика, едва през 20-те години на XX в. започва да се налага концепцията за употреба на радиото като масово средство за забавление. Идеята радиоприемникът да разпространява музика и забавления първоначално е приета с насмешка, но човекът съзрял потенциала на този апарат за развитието на развлекателната индустрия, се превръща в един от най-значимите предприемачи в историята.

Пионер в сферата на радиото и телевизията, този бизнесмен е известен и с прякора „генерала“, получен след участието му във Втората световна война (1938-1945 г.). За близките си той е просто Дейви, но в историята остава известен като Дейвид Сарноф – един от „Гигантите“ на телекомуникационната индустрия.

Той се ражда на 27 февруари 1891 г. в малкото градче Узляни (дн. в Беларус), което по онова време се намира в пределите на Руската империя. Дейвид е едно от петте деца в семейството на Авраам Сарноф и Леа Привин. Още докато е малко момче баща му емигрира в САЩ, за да може да се установи и впоследствие да изтегли и семейството си. Малкият Дейвид получава своето начално образование в т.нар. йешива, еврейско начално училище, в което се изучава основно Тора. През 1900 г. семейството най-после успява да се събере повторно в Ню Йорк.

За да подкрепи родителите си, Дейвид още в най-ранна детска възраст започва работа като продавач на вестници. Едновременно с това той продължава образованието си в „Образователния съюз“, социална институция в Долен Манхатън, която предоставя образователни, здравни и културни услуги. Когато е на 13 години, той е спестил достатъчно средства (около 200 долара), за да си купи собствена будка за вестници.

Две години по-късно семейството понася тежък удар, когато бащата се разболява от туберкулоза. Тогава Дейви оставя своите досегашни начинания и решава да си потърси по-стабилна и добре платена работа в сферата на периодичния печат. Вместо да влезе в печатницата на вестник „Хералд“, където иска да кандидатства за отворена от тях позиция, той се озовава в офиса на Търговската кабелна компания.

Макар веднага да го наемат като вестникар, кариерата му е краткотрайна, тъй като много скоро той е уволнен от началниците си, тъй като иска да получи отпуск заради еврейски празници. Много бързо обаче съдбата му се усмихва и Дейви получава работа в Американската безжична телеграфна компания „Маркони“. Тя е собственост на известния италиански изобретател Гулиелмо Маркони, основател на Радио Ватикана.

По този начин младият Сарноф има възможност, когато не работи да наблюдава и да се учи от едни от най-добрите инженери на своето време. Той успява да усвои работата с телеграф и морзовата азбука. Само година по-късно, неговия труд и упорство се увенчават с успех и той получава позицията младши телеграфист, със заплата от 7,5 долара на седмица (дн. около 220 $). Тогава той едва ли съзнава, че това е началото на близо 60-годишна бляскава кариера.

Големият пробив на Дейвид идва на 14 април 1912 г. и е свързан с една от най-големите катастрофи в историята. На тази дата британския лайнер „Титаник“ се сблъсква с айсберг и впоследствие около 1500 души пътници и екипаж загиват само за няколко часа. Точно в този момент от другата страна на телеграфа в Ню Йорк е не кое да е, а Сарноф.

Спорно е дали той по случайност е на смяна точно в този момент или научавайки новината веднага се втурва да е човекът на ключовото място, но в крайна сметка това са едни от най-напрегнатите 72 часа от живота му. Неговата работа му донася признанието на началниците му и той бързо се издига в компания „Маркони“. Повишен е в главен инспектор.

През 1916 г. той пише до вицепрезидента на американския филиал на компания „Маркони“ – Е. Дж. Нейли едно необичайно писмо. В него Сарноф описва своите виждания за бъдещето на радиото като „радио музикална кутия“, която ще разпространява музика, спортни вести, новини и дори лекции до всички хора, осигурявайки на компанията огромни печалби. За Нейли това са фантастични идеи, които нямат връзка с реалността и той бързо отхвърля предложението на своя подчинен. Макар и да не вярват в него, Дейвид не се отказва да осъществи своите виждания, просто отлага реализацията им за един по-късен етап.

Вторият му шанс не закъснява. През 1920 г. на пазара в САЩ се появява Радио Корпорацията на Америка (РКА). Нейната цел е да сложи край на доминацията на чуждестранни радио компании на американския пазар, най-известната, от които е „Маркони“. Основният дял в Радио Корпорацията на Америка се държи от Дженерал Електрик, основана от бизнесмените Томас Едисън, Дж. П. Морган и Чарлс Кофин. Макар реално те да са конкурент на „Маркони“, Сарноф дори не се замисля, а отива директно при тях с идеята си за „радио музикална кутия“.

За негова радост те веднага грабват идеята и го финансират с 2000 долара, за да създаде прототип. Със средствата той организира покриването и предаването на един дългоочакван боксов мач между световния шампион в тежка категория Джак Демпси и шампиона в лека категория Жорж Карпентие. Успехът е огромен, тъй като хиляди души следят мача по радиото. След този случай Сарноф става генерален мениджър на Радио Корпорацията на Америка.

През 1923 г. успехите на Радио Корпорацията на Америка водят до проблеми с властите. Корпорацията е обвинена в опит да наложи монопол в радиопредаването и по този начин да разруши бизнеса на своите конкуренти. Тогава на Сарноф му идва идеята да отдели част от компанията и да основе първата Национална мрежа за излъчване (NBC). Тази промяна удовлетворява държавните служби. Успехът на Сарноф, от друга страна, го изкачва още едно стъпало напред в йерархията и през 1930 г. той става президент на Радио Корпорацията на Америка. По това време той е разделил радио патента на корпорацията между няколко по-малки компании, за да може да действа свободно.

Конкурентите отново отправят жалба към правителството за нечестна търговия и монополизъм. В продължение на две години Сарноф защитава своята компания и успява да убеди федералните, че разрушаването й ще доведе до тежки последици особено на фона на Голямата депресия. Нещо повече, той договоря двугодишно споразумение, съгласно което няма да има конкуренция в сферата на радио предаването. По този начин той превръща Радио Корпорацията на Америка в истинска империя.

Междувременно, Сарноф не се задоволява само в монопола над радиото, а иска да покори върховете на зараждащата се телевизия, чийто потенциал веднага съзира. Той наема инженера Владимир Зворикин, който след като посещава лабораторията на свой американски колега – изобретател, Фило Фарнсуърд, създава приемо-предавателната телевизионна система и кинескопа. Резултатът е война за патента върху телевизора, спечелена от Фарнсуърд, който обаче така и не получава своето обезщетение от Сарноф.

През 1939 г. Дейвид сам презентира първото телевизионно излъчване по време на Световния панаир в Ню Йорк. Много бързо Радио Корпорацията на Америка се налага като лидер на пазара за производство на телевизори, а Национална мрежа за излъчване става първата телевизионна мрежа в САЩ.

Като човек, Сарноф не се харесва много на хората. От една страна той щедро възнаграждава своите инженери и верните си подчинени, които винаги подкрепят мнението му, но от друга е студен и дори груб с всеки, дръзнал да му противоречи. Дейвид или наказвал с унищожителни словесни атаки, или изчаква да стане късно вечерта и звънял на провинилия се  и го уволнявал по телефона. Дори приятелите му не били пощадени от тежкия му характер.

Сарноф бил близък приятел с инженера Едуин Армстронг. Вторият открива съвременната честотна модулация (FM). Когато Дейвид разбира за откритието на приятеля си, той иска да получи патента, но му е отказано. Започва тежка съдебна битка между двамата, която изтощава финансово и емоционално Армстронг. В крайна сметка Радио Корпорацията на Америка получава FM честотата, а загубилият битката Армстронг слага край на живота си.

За личния живот на самия Сарноф не се знае много. Още през 1917 г. той се жени за Лизет Хермант, която е дъщеря на техни съседи от онова време. Бракът им продължава до смъртта му. За всички тя е винаги негова упора и човекът, с който споделя всичките си идеи. Злите езици говорят обаче, че той не й е бил верен и тя е трябвало да преглъща множеството му изневери.  Дейви и Лизет имат трима сина, които поемат по стъпките на баща си.

Открит в бизнес интересите си, Сарноф не крие и политическите си пристрастия. Когато избухва Втората световна война, той е начело на прес информацията, свързана с Десанта в Нормандия (известен още като Денят „Д“) и последвалите военни операции във Франция. За своята служба, през 1945 г. Дейвид получава ранга бригадирен генерал. Той носи гордо звездата си и дори години по-късно е погребан с нея.

След войната Сарноф се включва активно в антикомунистическата кампания на правителството. Той предлага на президента да осигури радиоприемници, които да разпространяват новините от „Гласът на Америка“ в Комунистическия блок – идея, която остава само на хартия. Дейвид също така подкрепя „Ловът на вещици“ разразил се в САЩ през 50-те години и като един умален вариант на Маккарти, провежда собствен „лов“ сред служителите на Радио Корпорацията на Америка.

Сарноф работи до 79 годишна възраст, като постоянно гледа да е в крак с технологиите и инвестира средства в разработването на компютри и космически технологии. Той умира през 1971 г. и е погребан в мавзолей в гробището Кенсико в Ню Йорк. Когато пристига в Америка, радиото още не е влязло във всеки дом, а когато умира вече се правят първите сателитни снимки. Близките му казват, че той е имал широка визия за бъдещето –  за свят разчитащ на биотехнологии и ядрени реактори у дома, в който хората ще се радват на благополучие и много свободно време.

 
 
Коментарите са изключени за Изкуството на бизнеса: Дейвид Сарноф – бащата на телевизионното и радио излъчване

Повече информация Виж всички