shareit

Изкуството на бизнеса: Алфред Слоан – Двигателят на автомобилната индустрия

| от Десислава Михайлова |

Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.

Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.

През 1906 г. бизнесът с автомобили едва прохожда в САЩ. За успешна се смята компания, която произвежда около 65 000 автомобила на година. В тези бурни времена на технологичен прогрес, двама души – Хенри Форд и Уилям Дурант вече мечтаят за времето, в което компаниите им ще изкарват на пазара по 1 000 000 автомобила на година. Тази бройка се струва на съвременниците им фантастична и дори налудничава. Оказва се, че двамата визионери са изпреварили своето време.

Днес, 114 години по-късно, в света се произвеждат по над 80 000 000 автомобила годишно. Компанията основана от Дурнат – „Дженерал Мотърс“, остава един от най-големите автомобилни производители на планетата. Само за 2020 г. на пазара излизат над 6 800 000 автомобила, създадени от тях. Макар Форд и Дурант да остават легенди в света на автомобилостроенето, сбъдването на мечтите им за милионни продажби е реализирано от друг пионер в тази сфера – човек, който трансформира Дженерал Мотърс от прохождаща индустрия в най-големия производител на автомобили в света за XX в. – Алфред Слоан.

Алфред Притчит Слоан Младши е роден на 23 май 1875 г. в Ню Хевън, щата Кънектикът. По бащина линия, дядото на Алфред е учител, а другият му дядо – свещеник в църквата на Методистите. Бащата на Слоан се занимава с продажба на чай, кафе и тютюн и поддържа своя скромна компания – Бенет-Слоан енд Къмпани, чиято централа мести от Ню Хевън в Ню Йорк през 1885 г. Алфред Младши израства в Бруклин. Години по-късно той сам признава, че и на стари години хората му обръщат внимание, че е запазил бруклинския си акцент. Освен Афред, семейство Слоан има още четири деца – трима синове и една дъщеря. Любопитно е, че всички момчета в семейството успяват в своите поприща – Клифърд става маркетингов експерт, а Реймънд и Харолд – професори.

В Бруклин Алфред успешно се обучава в местните прогимназиални и гимназиални училища, след което завършва подготвителен курс за колеж в Бруклинския политехнически институт. Усърден в учението си и запален по машиностроенето, Слоан Младши успява да влезе в Масачузетския Институт по Технологии (МИТ) и да се дипломира успешно с бакалавърска степен по електротехника през 1895 г. След завършването на МИТ, Слоан започва работа в администрацията на скромна фирма за производство на части – „Хайат“.

Работата не особено добре платена и през 1896 г. Слоан напуска, започвайки работа в компания за производство на електрически хладилници. Междувременно фирма „Хайат“ започва да фалира. Слоан убеждава баща си да му заеме пари, с които да купи компанията и да я развие като собствен бизнес. Слоан Старши се съгласява и през 1898 г., за ок. 5000 $, Алфред Слоан става изпълнителен директор на „Хайат“. Под негово ръководство, фирмата преориентира своята продукция и започва да произвежда лагери за автомобили. Младият и упорит Слоан влага цялата си енергия в работата и за около година успява да покрие натрупаните дългове и да излезе на печалба от  12 000 $ (ок. 400 000 $ днес).

Само за пет години начело на компанията, Слоан успява да увеличи годишния приход на „Хайат“ пет пъти, достигайки печалба от ок. 60 000 $ на година през 1903 г. – сума, равна на приблизително  2 000 000 $ днес. Както самият Слоан отбелязва „по онова време беше лесно да започнеш бизнес от нулата, тъй като държавата все още не облагаше с данъци печалбите на предприятията.“ Слоан се ориентира умело в прохождащия автомобилен пазар – стотици малки компании, които се борят да наложат продукта си на пазара. Същевременно, частите, произвеждани от „Хайат“, са трудни за намиране и Слоан бързо се превръща в монополист сред доставчиците. Скоро Алфред Младши става близък познат на най-големите имена в автомобилостроенето – сред които Хенри Форд, Уолтър Крайслер и Хенри Лиланд – създател на марките „Кадилак“ и „Линкълн“.

През 1916 г. Алфред Слоан получава обаждане от собственика на Дженерал Мотърс – Уилям Дурант. Той прави на Слоан предложение, на което Алфред трудно може да откаже – еквивалента на днешни  150 000 000 $ за „Хайат“ и позиция на вицепрезидент в „Дженерал Мотърс“ (ДжМ).

Така, през 1916 г., Алфред Слоан става милионер и влиза в редиците на най-перспективната автомобилна компания в света. Междувременно, Европа е въвлечена в Първата Световна война (1914-1918), която срива индустрията на Стария свят и дава шанс на САЩ да се наложи като най-силната глобална икономика. В тези години на небивал подем Слоан е начело на някои от най-ключовите проекти в ДжМ. Според историята на компанията, той е човекът, който налага идеята за годишни модели на бъдещите автомобили – обвързването на конкретен модел с конкретна производствена година – практика, която днес е стандарт за всички компании.

На база на тази концепция, Слоан и колегите му формулират и друга ключова идея – планираната амортизация – времето, след което даден модел става нерентабилен за предлагане на автомобилния пазар. Отново на него ДжМ дължи идеята за създаването на т. нар. „стълбица на цените“. Съгласно нея отделните марки, обединени под шапката на ДжМ, се подреждат по ценови категории, като най-евтините се предлагат на младежите, които тепърва започват да шофират, докато най-скъпите са запазени за улегналите джентълмени със солидни финансови възможности. По този начин ДжМ се превръща в компания, която осигурява автомобили за широк диапазон от клиенти според тяхната платежоспособност.

Успехите са подплатени и с издигане в кариерата. През 1923 г. Алфред е избран единодушно за Изпълнителен директор на „Дженеръл Мотърс“, заемайки мястото на пенсиониралия се Пиер ДюПонт. През 1937 г. Слоан е избран и за председател на Борда на директорите на ДжМ. Издигането до върховете на компанията по никакъв начин не притъпява неговия нюх към печалбата и прогреса. За да стимулира покупката на още повече автомобили, Алфред създава отделно кредитно звено в ДжМ, което да осигурява достъпни кредити за граждани, които искат да си закупят някоя от марките на компанията. По този начин към средата на 30-те години на ХХ в., ДжМ се превръща в най-мащабния пласьор на автомобили в света – позиция, която компанията запазва до 2008 г., когато е изместена от „Тойота“.

Успоредно със своята бизнес кариера, която носи на него и на ДжМ милиони долари, Алфред Слоан се занимава изключително с благотворителна дейност. През 1934 г. той създава фондацията „Алфед Слоан“, чиято цел е да осигурява щедро финансиране за различни социални, културни и индустриални проекти и иновации в технологиите. Три години по-рано Слоан плаща от джоба си за създаването на специализиран курс в своя алма матер – Масачузетския Институт по Технологиите, в който да се обучават хора, които искат да заемат мениджърски позиции във водещи компании. Този курс се развива постоянно и през 1952 г. се превръща в самостоятелен колеж в рамките на МИТ. През 1957 г. институцията е прекръстена „Бизнес колеж Слоан“ и до днес остава едно от водещите висши училища по бизнес и мениджмънт в света.

Бизнесът на Слоан има и друга, не така миролюбива страна. През декември 1941 г. САЩ влизат във Втората Световна война (1939-1945), след атаката срещу Пърл Харбър. В тази ситуация страната се нуждае от трансформиране на индустрията на военни коловози. „Дженерал Мотърс“ отговаря на призива. По думите на самия Слоан „между февруари 1942 и септември 1945 г., заводите ни в САЩ не произведоха нито един пътнически автомобил“.

В рамките на три години усилена работа, ДжМ изваждат за фронта продукция на стойност  12 000 000 000 $ – сума, равна на десет пъти повече днес. Цифрите са красноречиви – от заводите на компанията излизат над 97 000 изтребителя и бомбардировача, 840 000 камиона, 38 000 танка, 1 900 000 картечници и над 190 000 оръдия. Куриозен факт е, че след войната, Съюзниците изплащат репарации в размер на над  33 000 000 $ за това, че са взривили заводи в Германия, които преди войната са собственост на ДжМ.

Тези количества изглеждат впечатляващо, но постигането им отново се корени в хладнокръвието и пресметливия ум на Слоан. Още през лятото на 1940 г. – година и половина преди японската атака срещу Пърл Харбър, Алфред събира специализиран екип, който да начертае стратегия за трансформацията на ДжМ от цивилна към военна промишленост в случай, че компанията бъде мобилизирана от правителството. С вродената си склонност за методичен и прецизен подход към администрацията, Слоан успява да постигне две цели.

От една страна производството на компанията е децентрализирано, така че отделните заводи по-лесно да поемат разнообразните военни поръчки. От друга страна, централното ръководство на компанията формира извънреден „Военен комитет“, който подобно на генерален щаб стикова и координира работата на всички отделни предприятия, заети с производството на оръжия, машини и резервни части за войските. С цел да подсигурят достатъчно работни материали и адекватен брой цехове, ДжМ сключва договори с над 19 000 компании, които ангажират като подизпълнители на военните поръчки.

Успоредно с военната промишленост, заводите на ДжМ извън САЩ продължават своето производство. Всичко това, в съчетание с търсенето на нови автомобили през 1946 г., води до общ приход от над  125 000 000 000 $ за компанията (около 10 пъти повече в днешни долари) До 1960 г. годишният приход на ДжМ се увеличава до 200 000 000 000 $ – около 2 трилиона долара в настоящето. Целият този главозамайващ успех би бил невъзможен без железният дух и непоклатимото спокойствие на Алфред Слоан.

Той напуска позицията на Изпълнителен директор на ДжМ през 1947 г., но остава председател на борда на директорите до 1957 г. Дори след като се пенсионира, компанията му оказва висока чест, запазвайки статута му на почетен член на борда на директорите. През 1956 г. Алфред Слоан написва своя автобиография, в която разказва за времето си начело на ДжМ. Притеснени, че данните в нея могат да се използват в дела срещу компанията, от „Дженерал Мотърс“ забраняват публикуването й за 10 години. Едва през 1964 г. книгата излиза на бял свят и предлага любопитен поглед зад кулисите на голямата автомобилна индустрия.

Алфред Слоан умира на 17 февруари 1966 г. Освен милионите, които фондацията му раздава за бизнес обучение и иновации, средствата на Слоан подпомагат развитието на медицината и борбата с рака и други тежки заболявания. По негова инициатива са открити специализирани програми, в които на мениджмънт да се обучават бъдещи директори на болници и други здравни заведения. Наред с множеството почести, свързани с името му, в град Флинт, щата Мичиган, се намира музея „Алфред Слоан“, който е посветен на историята на автомобилостроенето в САЩ.

 
 
Коментарите са изключени за Изкуството на бизнеса: Алфред Слоан – Двигателят на автомобилната индустрия

Повече информация Виж всички