Историята на петия бийтълс – Джими Никол

На 3 юни 1964 година Ринго Стар е откаран в болница след като припада. Докторите установяват, че барабанистът на най-великата музикална група в историята има възпаление на сливиците и се нуждае от незабавна операция. За съжаление обаче това се случва ден преди началото на световното турне на Бийтълс.

Мениджърът на групата, Брайън Епщайн, не губи време и веднага урежда друг барабанист, който да свири вместо Ринго. Това не се харесало на Джордж Харисън: „Ако Ринго не дойде, и аз няма да дойда. Търси двама заместници.“ Джон Ленън и Пол Маккартни обаче не били против някой да свири вместо Стар и успяват да убедят Джордж да не се противи като изтъкват колко разочаровани ще са феновете, ако се отложи първият етап от турнето.

Името на Джими Никол първоначално се споменава от продуцента Джордж Мартин, който е работил с него и знае, че той свири в албум с кавъри на Бийтълс – „Beatlemania“.

Джими получава предложение да се яви на прослушване и след като изсвирва няколко песни, вече е ясно – ще се ходи на турне. Той облича костюм специално правен за него, както и се подстригва в стила на бандата по това време, защото вече е, макар и временно, част от The Beatles.

Няма официална информация за заплащането му, но в интервю той казва, че продуцентите му предложили 2 500 паунда (102 237 днешни лева) на концерт плюс допълнителни 2 500, за да подпише със звукозаписния лейбъл на групата. „Тази нощ не успях да мигна! Бях станал част от Бийтълс!“

24 часа след срещата му с Епщайн, Никол вече свири на сцена в Копенхаген пред хиляди крещящи фенове. „Деня преди да се присъединя към групата, нито едно момиче не ме поглеждаше. На следващия ден, когато вече бях с костюм и се возех в лимузина с Джон Ленън и Пол Маккартни, умираха само да ме пипнат. Беше много странно и малко плашещо.“

Той също така разказва как този период е отворил очите му за истинските Бийтълс: „… Пол не е толкова благ, колкото се представя. Никой не говори за любовта му към блондинките и ненавистта му към тълпите. Джон от друга страна харесваше хората, но използваше хумора си, за да отблъсне всеки, от когото нямаше нужда. Той също така пиеше много. В Дания, например, главата му беше на балон. Толкова беше пил предната вечер, че на концерта се потеше като прасе. Джордж въобще не е срамежлив, както медиите го представят. Той много харесваше секса и да купонясва цяла нощ заедно с нас. Не бях дори близо до тяхното ниво що се отнася до лудуване. Мислех, че мога да пия и да свалям жени като шампион, докато не срещнах момчетата.“

Ленън разказва за този момент в Дания: „Когато пристигнахме в града (Амстердам), купонясвахме – и купонясвахме мощно. Има снимки как пълзя из целия град, излизам от разни бардаци и такива неща. Полицията ме ескортираше до подобни места, защото не искаха скандали.“

През двете седмици, в които са заедно, Никол казва, че бийтълсите винаги са били добронамерени и гостоприемни с него. Всеки ден го питали как се справя със ситуацията, на което той винаги отговарял, че става все по-добре. Според Едуард Хънтър Дейвис, авторът на единствената оторизирана автобиография на групата, именно от там идва вдъхновението за песента „Getting better“.

Никол споделя и нещо друго за живота на хиперизвестните: „Чувствах се като самозванец, защото бях влязъл в нещо като най-елитния клуб на света. Бийтълсите имаха собствена атмосфера, собствено чувство за хумор. Те са малка клика, в която хора отвън не могат да влязат просто така. Обожавам всяка минута с тях, но след като видях за какво става въпрос, не съм убеден, че искам да съм в Бийтълс! Щях да се побъркам! Те прекарват животите си на закрито – по летища, хотели и гримьорни.

Аз често излизах сам. Почти никой не ме разпознаваше и можех да се мотая. В Хонконг отидох до пристанището да видя хората, които живеят в лодки там. Видях бежанците от Коулун и бях в няколко нощни заведения. Харесва ми да виждам живота. Един бийтълс никога няма да може да прави такива неща.“

Относно Ринго – групата му изпраща безброй телеграми, в които се шегуват с положението му и с това, че Никол задобрява и скоро май-май няма да имат нужа вече от него. Самият Ринго намира място в Бийтълс като замества Пийт Бест, когато той е болен.

Въпреки че свири само на 8 концерта, критиците са впечатлени от Никол. Джим Беркенщад, автор на „The Beatle Who Vanished“, пише: „В Холандия и Дания беше малко нервен. Ленън понякога се обръщаше към него, за да му покаже ритъма, в който свири, защото публиката крещеше адски силно и Никол не чуваше нищо. Той правеше точно така и с Ринго. В Хонконг и после в Аделаида, Австралия, Джими вече се справяше чудесно и дори започна да добавя от себе си. Когато някоя песен свърши и Джон, Пол и Джордж се покланят, той изсвирваше нещо на барабаните, за да стимулира публиката за повече аплодисменти. Това никога нямаше да се случи с Ринго. Той свършваше песента заедно с останалите и се покланяше с тях. Но Джими вкара свой собствен стил.“

След почти 2 седмици в болницата, Ринго Стар се завръща в групата за концерта им в Мелбърн на 14 юни. Той пристига малко преди останалите и е почти смачкат от фенове. Когато най-сетне се събират и петимата, изпиват заедно по едно и си лягат. На следващата сутрин Никол дава последното си интервю като официален член на Бийтълс преди да го откарат към летището. Преди да замине, Епщайн му подарява златен часовник гравиран с думите: „От Бийтълс и Брайън Епщайн за Джими – с признателност и благодарност“. Епщайн му дава и бонус от 500 паунда. И това е…

Животът на Джими след двете седмици с най-влиятелната група в историята на музиката не e толкова приятen. Той събира „The Shubdubs “ – стара банда, в която свири – и я преименува на „Jimmie Nicol & The Shubdubs“. Те пускат два сингъла, които срещат приличен успех и след това отново се разделят.

Парите от турнето харчи за около 9 месеца като повечето отиват за новата му група. През 1965 един британски вестник пише, че Никол е банкрутирал и има 4000 паунда дългове, Същевременно съпругата му го напуска заедно с младия им син, Хауърд. По-малко от година след турнето с Бийтълс, Никол вече живее в мазето на къщата на майка си.

Когато Маккартни разбира за ситуацията, тайно урежда да свири заедно с него. „Не беше лесно за Джими да свири на мястото на Ринго и да поеме цялата тежест на известността. И в момента, в който напусна, вече не беше известен.“

След като свири с няколко групи, нещата поемат нагоре и известната шведска банда The Spotnicks му предлага място. За жалост, Никол се замесва с наркотици и в крайна сметка напуска, докато са на турне в Мексико.

През 1975 година той вече окончателно се е отказал от музиката и работи като строител. Избягва медиите като едно от последните му интервюта е частно – за фен на Бийтълс – през 1984 година. „След като парите ми свършиха, исках да монетаризирам тази част от кариерата си по някакъв начин. Но не беше подходящият момент. Не исках и да притеснявам групата – те бяха добри с мен.“

След това Никол изчезва като дори (погрешно) е обявен за мъртъв от пресата през 1988. Днес дори синът му, Хауърд, който има БАФТА за звукоинженерство, казва през 2015, че дори той не бил сигурен дали баща му е жив или мъртъв.

Въпреки че Джими Никол винаги се изказва ласкаво за Бийтълс, в крайна сметка споделя: „Да свиря вместо Ринго беше най-лошото нещо, което ми се е случвало. Дотогава бях щастлив като изкарвах по 30-40 паунда на седмица. След това като вестниците спряха да пишат за мен, и аз спрях да съществувам.“