Илюстрация на Салвадор Дали открита в малко магазинче за картини
Някои хора са родени с късмет, но за да го използват, трябва да бъдат око, с което да го разпознаят. Ето защо насочваме вниманието на аудиторията към Северна Каролина и магазинчето за изкуство Hotline Pink Thrift Store. Обикновено там се даряват най-различни картини, които пристигат във възможно най-лошото си състояние. Обикновено там някои експерти обръщат внимание и с помощта на доброволци започват да ги възстановяват. И точно тук идва Уенди Хоукинс. Дамата обича изкуството и обикновено разглежда всички, което пристига в магазинчето, често с малко повече възстановяване, предоставя на клиентите качествени картини, които да бъдат закупени.
Миналата седмица, Хоукинс получава поредната пратка, като попада на изкуство, което е малко по-различно, но и странно – картина, която и подсказва, че не е точно обикновена. Хоукинс я носи на местен оценител и след като собственичката Мелани Смит започва да издирва автора, установява, че това не е просто поредната картина, а изкуство, което има много сериозна история. Процесът отнел много време и най-накрая се стигнало до проверка на творчеството на Салвадор Дали и с помощта на много мощна лупа, успяват да направят справка и да забележат, че това, което държи в ръцете си е именно негово творчество. Картината е част от серия от 50-те години, посветена на „Божествената комедия“ на Данте Алигиери, писана през XIV век, когато писателят разхожда читателя през всички кръгове на ада, чистилището и накрая до самия рай. Поръчката е била направена от Италия, защото искали да отпразнуват 700-я рожден ден на Алигиери. Рисувана е на хартия с водни бои.
В последствие решават, че е малко странно испанец да даде това невероятно творчество и по тази причина отказват поръчката, но Салвадор започнал и смятал да довърши проекта, като го запази за себе си. В края е нарисувал около 100 картини, с които да илюстрира „Божествената комедия“ и 34 от тях са с картини и изображения от ада, около 33 са от чистилището и 33 са от рая. Това, което попада в малкото магазинче е картина номер 32 „Purgatory Canto“. На тази картина се изобразява съюза между Данте и Беатрис – малцина знаят, че любовта на живота му е била изгубена много по-рано, преди да бъде родена тази творба и самият Алигиери просто искал да я възпее, като очевидно я среща в чистилището.
Самият герой там е изрисуван в червено, докато неговата любима е в синьо и стои до него. В последствие картините се копират и достигат около 3500. Авторът дава оригиналите, за да могат да бъдат преснети и поставени в книга за следващите поколения, като същата се пуска на бял свят през 60-те години на миналия век. През годините Салвадор продава някои от картините на различни колекционери и някои от тях дори подписва с цветен молив.
Обикновено за чистилището използва лилав молив, син бил запазен за рая и червен за ада. Именно този подпис доказвал, че картината е оригинална. Разбира се, по правилата на Салвадор е подписана в розово. Никой обаче не знае кой точно е дарил това произведение на изкуството, след като изпращането е станало напълно анонимно, което впрочем е честа практика, но за първи път през прага минава оригиналното творчество на Дали.
Интересен факт е, че в САЩ даренията на изкуство се случват в някои моменти, когато човек наистина няма представа какво точно държи и с какво се разделя. Обикновено малкото магазинче предлага картини, които са красиви и перфектни за декорация на апартаменти. В САЩ има тенденция за закупуването на истински картини, а не на разпечатки на хартиен носител, които с времето избеляват. Повечето не преминават стойността от 10 долара. Магазинът разполага и с контейнер, който остава отворен 24 часа в денонощието, следователно никой не може и не знае кой точно е бил оригиналният собственик.
Очевидно някой не толкова разумен човек се е разделил с това изкуство, без дори да подозира колко точно скъпо може да бъде то. Не трябва да забравяме обаче, че не всичко, до което се докосва Салвадор е злато – има и причина за всичко това. Говорим все пак за картина, която е нарисувана на хартия, а не на платно или дърво, както се случва. С малко повече поддръжка и реставриране, творбата е възстановена, рамкирана и най-вероятно ще се запази през следващите години, като сега е собственост на семейство, което заплаща сумата от 1245 долара.
Има и още една добра новина, магазинчето печели вниманието на аудиторията и няма как да не се наслади на крайния резултат, особено след като добрите новини са продължили да се разпространяват. Собственичката напомня, че това е чист късмет и съветва нейните клиенти да не се побъркват в издирването на други творби на испанския майстор, но никога не се знае какво още ще бъде дарено от човек, който не подозира, че държи история в ръцете си.
