Елайза Линч – намразената владетелка на Латинска Америка
Елайза Алис Линч е родена на 19 ноември 1833 година в град Чарлевил, Ирландия. Рожба на доктор Джон Линч и дъщерята на капитан на кралският военно-морски флот Джейн Елизабет, тя израства в любящо семейство и финансова сигурност.
Заради Големият глад, който взима хиляди жертви, младото момиче е принудено да се сбогува с родният си град с родителите си още на 10-годишна възраст. Пътят им ще ги отведе към Париж, градът на любовта. Подходящо на името си точно там Линч ще срещне първият си съпруг Ксавиер Куатрефан. Скоро след сватбата си на 3 юни 1850 година младият френски офицер ще бъде пратен в Алжир. Заедно със себе си ще поведе и зелената Елиза. По нещастие на съдбата, Линч спешно се прибира обратно в Париж поради влошеното си здраве и връзката между двамата влюбени ще бъде прекъсната веднъж и завинаги.
Няколко години гордата и любопитна дама ще остане самотна сред парижкият елит, търсеща мъжка прегръдка. В този кръг на интересни и заможни личности ще се запознае с генерал Франсиско Солано Лопез, син на парагвайският президент Карлос Антонио Лопез. Стриктно дошъл да се обучава от френската войска на бойни тактики, младият генерал ще запълва свободното си време с красивата куртизанка. Евентуално техните срещи ще запалят искрата на тяхното бъдещо съжителство. След известно време прекарано заедно, Лопез ще заведе любимата си обратно в родният си град Парагвай.
Там Елайза се радва на прекрасен и спокоен живот, заобиколена от богатствата и подаръците, с които я засипва Франсиско. Нежеланието им да сключат официално брак ще се превърне в една от причините Линч да не бъде приемана изцяло от парагвайският елит. Разбирайки за първият ѝ провален брак и безбройните предишни свалки също не помага на нейният променлив имидж. За разлика от негативните първи впечатления тя скоро ще си проправи място в сърцата на тамошната буржоазия със своите научени маниери от Европа. Франсисковата любовница организира първите социални събития на страната и с изисканите си обноските на масата приканва чуждестранни дипломати да сформират приятелски отношения с Парагвай.
През 1862 година Франсиско ще наследи бащината си позиция, но неговата емоционалност ще се окаже проблем за бъдещото спокойствие на народа. За момента той ще се наслаждава на новата си позиция, засипвайки любовницата си с безброй имоти, дрехи от най – изтънчените материали и красиви бижута. Нейното несметно богатство ще стане трън в очите на заможните ѝ приятели.
Освен лукса си Елайза ще получи, макар и неофициално. титлата “Кралица на Парагвай”. В продължение на 15 години благородницата ще се разполага удобно в своите покои, дарявайки Лопез със шест деца. Рожбите допълнително ще затвърдят висшата позицият на гордата си майка. Краят на щастливото семейство, обаче се задава на хоризонта под формата на унищожителната сила на войната.
Годината 1864 маркира началото на конфликта на Парагвай с Тройния съюз. Бурният Франсиско ще обяви война на Аржетина и Бразилия, заради тяхната намеса във вътрешната политика на Уругвай. Тази внезапна заповед, комбинирана с малката армия, с която Парагвай разполага, представя ясно още от началото, че загубата е неизбежна. Независимо от това войските смело тръгват напред към враговете си. С дълги месеци на бойното поле войниците на Парагвай намаляват все повече, изтощени и отчаяни. Градовете заедно със заобикалящите ги села са разрушени, народът е оставен гладен и без домове. Към краят на военните действия Парагвай ще даде 304 000 жертви.
По това време Линч е принудена да живее в мизерия и трудности, но тя нито веднъж не изоставя Лопез. С позицията си на жена на президента, тя галопира с коня си през кървавите лагери на войниците и разрушените къщи на хората, разгласявайки окуражителни думи и показваща самообладание пред гражданите си. Съпричастността ѝ към неволята на народа ще я накара да стане част от „Las Residentas“, група формирана от жените и сестрите на войниците. Тяхната работа като медицински сестри е да се грижат за ранените и да повдигат бойният дъх на отчаяните войски. Героизма ѝ приживе за жалост няма да бъде това, с което тя остава помнена дълго време.
В опит да настроят Парагвай срещу владетелите си врагът ще разпространи пропаганда осмиваща беззащитната дама. За момент от символ на власт тя ще се превърне в най – мразената жена на Латинска Америка. Твърди се, че тя нарочно настройва мъжът си да воюва, знаейки че Парагвай в момента си няма възможността да победи с цел да пожъне лични заслуги и богатство като за това плаща с трагедията на хората си. Допълнително с това фактът, че Елайза никога не обръща гръб на любовника си се приема като потвърждение на слуховете за нея.
Кулминацията на войната ще бъде посрещната на хълм Серо Кора. В заобикалящите ги гори Лопез се укрива с жена си, но опитите им да избегнат враговете ще ги прати точно в техните ръце. По време на последвалото сражение, смелият президент е ранен и откъснат от останалата част от войската. Твърде слаб, за да ходи, той е придружен от съветника си и двама офицери, които го довеждат до брега на река Акуидабангуи. Докато офицерите му търсят подкрепа, пристига генерал Камара с малък отряд войници. Той ще предложи на Франсиско да се предаде и гарантира живота му, но диктаторът отказва и с викове се опитва да атакува Камара със сабята си. Той бързо ще бъде убит в опит да се защити от хората на Камара, с което окончателно се слага край на дългия конфликт.
Освен любовта на живота си, вече останалата вдовица трябва да гледа как пред очите ѝ най – големият син на семейството, 15 годишният Хуан Франсиско, който е полковник на армията, ще бъде безпощадно разстрелян от врага. След изтегляне на войските на Елайза ѝ е позволено да погребе погубените членове на семейството си. В знак на страданието и унижението, което е изпитала тя ще го направи с голите си ръце.
След победата на Бразилската империя и разрушаването на Парагвай, съсипаната жена ще бъде жестоко критикувана, че не се е опитала дори веднъж да спре налудничавите амбиции на незаконният си съпруг. Опитите да очисти името си ще я прокудят от страната, която толкова време е била нейн дом и тя е се принуждава да заживее отново във Франция. Повторните ѝ усилия да се върне ще я допуснат до Парагвай за кратко, след което завинаги ще бъде изгонена оттам.
Последните си години опозорената жена живее в неизвестност като пише автобиография озаглавена “Протеста на Елайза А. Линч”. Между редовете на книгата тя набляга особено много на съкрушителната война и оспорва дотогавашните митове, че тя някога е участвала в политическите решения на Франсиско. Тя единствено се отдава на грижа за семейството си.
След нейната смърт през 1886 година, през 20 век останките на бившата владетелка, намиращи се в Париж ще бъдат върнати на подобаващото си място в Парагвай. Твърде късно хората разбират, че най – мразената жена на Латинска Америка е просто жертва на военната пропаганда. Сега тя е запомнена с храбростта си и отдадеността към народа като национална героиня.
